Дейвид Балдачи
Последната миля (37)

37

По-късно през деня Декър и Марс се срещнаха с Джеймисън и Девънпорт в уединен салон до фоайето на мотела. Декър им разказа какво са научили по време на срещата с Джери Бивънс.

— Това означава, че най-вероятно Рой и Лусинда са криели доста тайни, дори да не са участвали в Програмата за защита на свидетели.

Девънпорт добави:

— Става въпрос за история, която никой не е успял да разплете, дори ФБР. — Погледна Марс и добави: — Възможно е Рой и Лусинда да не са истинските им имена.

— АК плюс РБ — каза Декър. — Открихме тези букви, изписани на стената в дрешника на спалнята. Възможно е това да са истинските им инициали.

— По дяволите! — възкликна Марс, поклати глава и извърна поглед.

Имаше вид на човек, попаднал в кошмар, с чието създаване няма нищо общо.

— Не са били в Програмата за защита на свидетели — продължи Декър, — но е възможно да са бягали от някого.

— Може да не е от човек, а от организация — отбеляза Джеймисън. — Като мафията например.

— Мафията?! — извика Марс. — О, стига! Родителите ми не са имали нищо общо с мафията, ясно ли е?

— Работата е там, Мелвин — отвърна рязко Декър, — че в този момент никой от нас, включително и ти, не знае в какво са били замесени. Но каквото и да е то, било е достатъчно сериозно, за да ги накара да приемат нови самоличности и да се скрият в затънтено градче в Тексас.

— Възможно е в онзи сейф да са държали нещо, уличаващо хората, от които са бягали — каза Джеймисън.

— Но няма как да разберем какво е имало в сейфа — добави Девънпорт. — Все пак минали са двайсет години. Освен това, който и да е убил родителите ти, Мелвин, може да го е отнесъл със себе си.

— Или не — възрази Декър.

Всички се обърнаха към него.

— Ще ни обясниш ли какво имаш предвид? — попита Девънпорт.

— Нито една от версиите, които обсъждаме, не дава отговор на въпроса защо някой ще плаща луди пари на Монтгомъри, за да извади Мелвин от затвора — каза Декър и изгледа останалите един по един.

— Предавам се — каза най-сетне Марс. — Защо?

— Възможно е да са го направили, защото не са открили съдържанието на сейфа. То е скрито някъде, а те подозират, че ти знаеш мястото.

— Интересна теория — каза Девънпорт.

— В такъв случай защо са чакали толкова време? — попита Джеймисън.

— Възможно е, когато са научили, че е определена дата за екзекуцията на Мелвин, да са изпаднали в паника и да са решили, че това е последният им шанс.

Марс изглеждаше объркан.

— Но, Декър, никой не се е опитвал да се свърже с мен. Или да ме отвлече и да ме принуди да кажа каквото знам, а то е: нищо.

— Може да изчакват ние да потърсим сейфа.

— А какво следва, когато го намерим? Ще ни убият ли? — попита скептично Девънпорт.

— Може би да, може би не — отвърна Декър.

— Добре, радвам се, че изяснихме този въпрос — заяви мрачно Девънпорт.

— Разследванията невинаги са лесни — възрази Джеймисън. — Случаят, по който работихме в Бърлингтън, се извъртя на сто и осемдесет градуса. Успяхме да го разрешим едва след като свършихме огромна работата и зададохме безброй въпроси. Куп неща, които на пръв поглед изглеждаха незначителни, се оказаха изключително важни.

— Добре, но в теорията ти има някои пропуски, Еймъс — отбеляза Девънпорт.

— В нея има цял куп пропуски — призна той, с което си спечели изненадан поглед от нея. — Затова е само теория. Възможно е онова, което открием впоследствие, да я опровергае. При всички случаи обаче трябва да я проучим.

Марс го погледна притеснено.

— Значи смяташ, че някой може да ми направи нещо?

Декър се замисли.

— Ако ни следят, което е напълно възможно, би трябвало да знаят, че все още търсим отговори. Ако са ни видели да влизаме в банката и са се досетили какво правим там, би трябвало да са разбрали, че сме си тръгнали с празни ръце.

— С други думи, ще ни позволят да работим спокойно, докато открием нещо — изрече бавно Марс.

— Точно така.

— Явно имат дълга памет. Ако всичко това е започнало, преди да се родя, говорим за период от над четирийсет години.

— Аз също имам дълга памет — отбеляза Декър.

— И още как — отвърна Марс.

Вдигна поглед и видя Мери Оливър да влиза в мотела.

— Тук сме, Мери — извика той, надигна се и помаха на адвокатката си, която се бе запътила към рецепцията.

Облечена в елегантен бежов костюм, тя се усмихваше широко.

— Изглеждаш щастлива — отбеляза Девънпорт.

— Щатът Тексас се съгласи да изплати на Мелвин максималното обезщетение от двайсет и пет хиляди долара.

— И това е нещо — отбеляза Марс.

— Освен това завеждам иск срещу щата за инцидента в затвора. За сумата от петдесет милиона.

Марс я погледна изумен.

— Шегуваш ли се? — попита той след няколко секунди.

— Мелвин, ти едва не загина. Говорим за престъпен заговор с участие на надзиратели, които са щатски служители. Освен това открих, че срещу същите надзиратели са водени и други дела, но управата на затвора не е предприела никакви дисциплинарни мерки. А това означава най-малкото престъпна небрежност от страна на щатските власти.

— Това ли е стратегията, която спомена по-рано? — попита Декър.

— Да — кимна Оливър.

— Е, петдесетте милиона ще компенсират — поне във финансово изражение — пропуснатата възможност да играеш в НФЛ.

— Не искам да храниш прекомерни надежди — добави Оливър. — Няма да е лесно и няма гаранция, че ще получиш тази сума, но те уверявам, че ще направя всичко по силите ми.

Марс остана безмълвен в продължение на няколко секунди. После я прегърна и каза:

— Благодаря ти, Мери! Благодаря ти!

Никой не забеляза тримата щатски полицаи и цивилния мъж до момента, в който не застанаха до тях.

Декър ги видя едва тогава и попита:

— С какво можем да ви помогнем?

Те не му отговориха, а наобиколиха Марс.

— Господин Марс, моля, станете — нареди цивилният, след като показа значката си и се представи като инспектор от отдел „Убийства“.

— Какво? Защо? — възкликна Марс.

— Моля, станете! — повтори по-строго инспекторът.

— Какво е това? — попита Оливър и се надигна от мястото си. — Аз съм неговият адвокат.

— Ще получите възможност да говорите с клиента си. Но не сега. Моля, станете, господин Марс. Моля ви за последен път.

Марс погледна Декър, който кимна, и той се изправи. Сложи машинално ръце зад гърба си. Инспекторът даде знак на един от униформените, който му щракна белезниците.

— Арестуван сте във връзка с убийствата на Рой и Лусинда Марс — заяви инспекторът, след което прочете на Марс правата му.

— Но той беше оправдан! — възкликна изумена Оливър.

— Оправдателната присъда е отменена. Затова сме тук.

— Не могат да го направят — каза Оливър.

Инспекторът й връчи някакви документи.

— Ето съдебната заповед по случая. Да вървим, господин Марс.

Полицаите го поведоха към изхода, а Оливър извика след него:

— Ще се видим в участъка, Мелвин! — После седна и зачете първата страница на документа.

— Какво пише? — поинтересува се Джеймисън и се надигна от мястото си.

Погледът на Оливър пробяга набързо по листа и лицето й пребледня. Тя се вторачи в Декър, който въздъхна тихо и каза:

— Не вярвах, че ще го направят.

— Какво да направят? — попита остро Джеймисън.

— Знаел си? — възкликна Оливър.

— Подозирах.

— Ще ми каже ли някой какво става? — попита Девънпорт, която бе застанала до Джеймисън.

Декър обясни:

— Разследването ни показа, че е напълно възможно някой да е платил на Реджина Монтгомъри, а тя на свой ред да е убедила Чарлс да признае за убийствата на Рой и Лусинда. Самопризнанията на Чарлс са единствената причина Мелвин да излезе на свобода и присъдата му да бъде отменена. — Той погледна Оливър и попита: — Прав ли съм?

Тя кимна, но не каза нито дума.

— О, боже! — възкликна Джеймисън.

— Това означава… — започна Девънпорт.

— Това означава — прекъсна я Декър, — че щатът Тексас продължава да смята Мелвин за убиец. В резултат на това оправдателната му присъда е отменена.

— Как са разбрали за нашите открития? — попита Джеймисън.

— От Тексас са изпратили свои хора в Алабама, които да разследват случая „Монтгомъри“ — обясни Декър. — А ние разказахме за нашите открития и подозрения на властите в Алабама. Те вероятно са ги споделили с колегите от Тексас.

— Но Мелвин няма нищо общо с лъжите на Монтгомъри — възрази Джеймисън.

— Това е без значение от правна гледна точка — обясни Оливър. — Все едно нищо не се е променило. Ако няма признание или то бъде прието за невалидно, в сила влиза първоначалната присъда. Ако Монтгомъри е излъгал, показанията му нямат сила.

Джеймисън се обърна ужасена към Декър.

— Излиза, че в резултат от нашите усилия Мелвин ще се върне в затвора, където може да бъде екзекутиран?

Декър не отговори, а извади телефона си и тръгна към изхода, откъдето преди минути бе минал Марс на път към затвора. Набра един номер, докато следеше с поглед как полицаите потеглят заедно с Марс. Телефонът иззвъня два пъти, преди да му отговорят.

— Агент Богарт, обажда се Декър. Няма да се обидя, ако ми кажеш да вървя по дяволите, но трябва да те помоля за голяма услуга…