Дейвид Балдачи
Последната миля (4)

4

Три помещения.

Спалня с размерите на затворническа килия. Баня, която бе четири пъти по-малка от спалнята. И втора стая за всичко останало, включително за кухня.

Въпреки това апартаментът предлагаше повече пространство, отколкото Еймъс Декър бе разполагал през последната година и половина.

Той остави багажа и огледа новия си дом. Трябваше да поспи, но не чувстваше умора. Понякога можеше да спи по цял ден, но друг път — както сега — умът му не му даваше покой. Мозъкът му сякаш вреше и кипеше.

В единия край на кухнята имаше малка маса. Върху нея бе оставен лаптоп със закрепена отгоре бележка. Тя беше от агент Богарт и гласеше, че лаптопът е за Еймъс. Връзката с интернет в базата била напълно безопасна. Богарт щял да се върне по-късно.

Декър погледна часовника си. Беше пет сутринта. Богарт очакваше Еймъс да пренощува по пътя и да пристигне следобед или привечер.

Направи си кафе с много захар и отнесе чашата до масата. Седна и отвори лаптопа. Влезе в интернет и потърси името Мелвин Марс.

Откри доста материали за Марс от последните дни. Прочете ги до един и невероятната му памет попи всяка подробност и я запечата.

Трябваше да научи повече за миналото на Марс. Няколко минути по-късно вече имаше и тази информация.

Преди двайсет години Мелвин Марс бил сред фаворитите в предстоящия драфт за НФЛ, който се провеждаше всеки април. Специалистите очаквали да се нареди в челната петица, но това било, преди да го арестуват и обвинят в убийството на родителите му Рой и Лусинда Марс.

Декър разгледа зърнестите им снимки на екрана. Рой беше бял, с изразително лице и пронизващ поглед, който дори размазаният образ не успяваше да скрие. Лусинда бе чернокожа и невероятно красива, с гъста буйна коса, която се спускаше върху раменете й. Лицето й бе озарено от заразителна усмивка.

Пълна противоположност на мъжа си, поне на пръв поглед. Интересно.

Декър отпи от кафето и продължи да чете материалите.

Убийствата били извършени на втори април. Телата били открити в спалнята на втория етаж. Двамата били простреляни, като лицата им били обезобразени от изстрелите, след което телата им били запалени. Къщата се намирала доста встрани от пътя. Живеели в дълбоката провинция. Нямало кой да чуе изстрелите.

Телата били открити от пожарникарите, които реагирали на сигнала, подаден от 911. След като потушили огъня, къщата се превърнала в местопрестъпление.

Хората от близкото градче добре познавали семейство Марс. Всъщност познавали Мелвин Марс, който се прочул заради футболните си умения. Превърнал се в една от звездите на Тексас още в гимназията и славата му го последвала и в колежа като играч на „Лонгхорнс“.

Къде се намирал Мелвин по време на убийствата?

Предишният семестър завършил колеж, тъй като през всяка от последните три ваканции се записвал на лятно училище, за да се дипломира колкото се може по-скоро. Бил планирал живота си, обясняваха вестникарските статии. Готвел се за драфта и не искал учебните ангажименти да възпрепятстват професионалната му кариера. Репортерите го определяха като предвидлив. Мелвин Марс нямаше нищо общо с представата на мнозина за футболист, който е в състояние да гази противниците си на терена, но не и да върже две изречения. Някои твърдяха, че нямал агент, защото възнамерявал лично да води преговорите с бъдещия си отбор от НФЛ. Марс определено си бе написал домашното — бе извършил необходимите проучвания, бе разговарял с бивши и настоящи играчи и прочие.

И така, къде се намирал той по време на убийствата?

Полицията го открила да спи сам в някакъв мотел. Платил стаята с кредитна карта. Така го открили.

Историята му се оказала сравнително проста. Бил на гости у приятелка. Напуснал дома й с намерението да се прибере вкъщи. Колата му обаче се повредила и той пренощувал в единствения мотел в района. Нямал представа, че родителите му са мъртви, докато полицаите не почукали на вратата му.

Всичко това се бе случило много преди да настъпи ерата на мобилните телефони и имейл адресите, много преди Фейсбук и Туитър. Човек лесно можеше да се озове на място, където да не могат да се свържат с него — ситуация, която днес изглеждаше невероятна.

Първоначално Мелвин не бил заподозрян. Продължил да живее в дома си — макар и вече сам — дори след като полицията обявила награда за всяка информация, свързана с престъплението. Минало доста време, разследването продължавало.

Декър насочи вниманието си към една статия, която обясняваше как Мелвин Марс се превърнал в заподозрян.

Приятелката, която посетил, си спомнила, че Марс си тръгнал по-рано, отколкото заявил пред полицията. Мотелът се намирал на по-малко от час път от дома му, което повдигнало въпроса защо не е продължил да шофира в онази нощ? Марс отново обяснил, че колата му се повредила и бил принуден да отседне в мотела. Възнамерявал на сутринта да позвъни на баща си и да го помоли да дойде да погледне колата.

Единственият проблем бил, че когато полицаите го помолили да запали колата, двигателят мигом заработил. Марс не бил в състояние да обясни как двигателят започнал да се дави и накрая съвсем угаснал в нощта, когато подкарал към мотела. Той дори бутал колата, за да стигне до паркинга. Другият проблем бил, че в близост до къщата на родителите му била забелязана кола, която много приличала на неговата.

Служителят на рецепцията в мотела заявил в полицията, че Марс пристигнал в 1:15 ч. сутринта. Приятелката пък казала, че Марс е напуснал дома й в десет. Разстоянието от дома й до къщата на родителите му можело да се измине за час и четирийсет минути. А това означавало, че Марс е имал достатъчно време да се прибере, да убие родителите си, да се върне и да се настани в мотела.

Според човека от мотела Марс изглеждал разстроен и объркан. Дрехите му били изцапани. И още нещо: когато полицаите почукали на вратата, заварили Марс, облечен в други дрехи, не в тези, които описал служителят. Следователите стигнали до извода, че Марс е изхвърлил някъде окървавените дрехи и се е преоблякъл в мотела.

Следващият проблем било оръжието на престъплението. Пушката, с която били убити Рой и Лусинда Марс, принадлежала на Мелвин. Той често излизал на лов с нея и се връщал най-вече с диви пуйки и друг пернат дивеч. Естествено, отпечатъците му били навсякъде по пушката.

Освен това бензинът, използван от престъпника, за да запали телата на жертвите, бил взет от гаража на къщата. Цяло чудо било, че домът не изгорял до основи. Пожарът не се разпрострял извън спалнята, в която намерили труповете.

И накрая, в колата на Марс били открити следи от кръв, която съвпадала с тази на Лусинда Марс. А това бе сериозна улика.

Декър стана, за да си налее още една чаша кафе. Навън се развиделяваше. Той не обърна никакво внимание на първите лъчи на слънцето. Върна се на мястото си пред лаптопа и продължи да чете.

Какъв обаче бе мотивът на Марс да убие родителите си?

След като го арестували и го обвинили в двойно убийство, полицаите обявили публично своята версия за случилото се. Всичко се свеждало до пари, тъй като наближавал драфтът за НФЛ, когато се очаквало Марс да подпише договор за огромна сума. Родителите му искали по-голям дял от нея, отколкото той бил готов да им даде. Избухнали скандали. Марс се почувствал притиснат в ъгъла. Не искал проблемите с родителите му да се отразят негативно на имиджа, който така старателно градил с надеждата да сключи не само професионален договор, но и допълнителни споразумения със спонсори и рекламодатели. Бил планирал целия си живот. А родителите му пречели да реализира плановете си. Така поне твърдяло обвинението.

Марс стигнал до извода, че може да реши проблема, като убие родителите си. Отишъл на гости на приятелката си, с цел да си създаде алиби, после се върнал у дома, убил майка си и баща си и се настанил в мотела. И както често се случва, алибито му било разбито на пух и прах от дребни, незначителни на пръв поглед детайли. Колкото и внимателно да планираш дадено престъпление, не можеш да си изковеш желязно алиби, ако се намираш на едно място, за да убиеш някого, а твърдиш, че си бил на друго. Все ще се появи някоя пукнатина, колкото и незабележима да изглежда първоначално. Достатъчно е полицията да насочи вниманието си към нея и тя ще започне да се разширява, да се разширява и накрая ще разобличи лъжата ти.

Очевидно това се бе случило и с Мелвин Марс, в резултат на което обвинението успяло да докаже и мотив, и възможност за извършване на престъплението. В допълнение към това то било извършено с личното оръжие на Марс, тоест налице било и оръжието на убийството. Прокурорът разполагал с трите ключови елемента, необходими за доказване на вината, и се постарал да изтъкне убедително, без да оставя и най-малката възможност за съмнение, че именно Мелвин Марс е извършил престъплението.

Пред съдебните заседатели преминала цяла върволица от свидетели, които дали показания. Парченцата от мозайката започнали да се подреждат и да рисуват цялостната картина.

Прокурорът, който бил възпитаник на щатския университет в Тенеси и следователно не бил почитател на колежанския футбол в Тексас, изнесъл сразяваща пледоария.

Защитата се опитала да открие слаби места в тезата на обвинението, но не постигнала кой знае какъв успех. И когато Марс отказал да свидетелства, обвинението на практика спечелило делото.

Съдебните заседатели не се колебали и само за няколко минути стигнали до единодушно решение. Всъщност присъдата им отнела по-малко време, отколкото ходенето до тоалетната след заседанието.

Те решили, че Марс е получил честен и справедлив процес. И че доказателствата за вината му са повече от достатъчно.

Били категорични, че Рой и Лусинда Марс са убити от единственото си дете. Обявили присъдата. Смърт. С кариерата на Марс в НФЛ било свършено още преди да е започнала. С живота му — също.

Край на историята.

Мелвин Марс тъкмо щял да бъде екзекутиран, когато друг човек признал, че е извършил престъплението.

Чарлс Монтгомъри.

Декър впери поглед в снимката на екрана.

От там го гледаше бял мъж, прехвърлил седемдесет. Здрав, жилав, с гадна физиономия. Армейски ветеран с обширно криминално досие. Бе започнал с дребни престъпления, след което бе преминал към по-тежки и накрая бе завършил с много тежки. Лежеше в затвор в Алабама в очакване на собствената си екзекуция за няколко други убийства, извършени преди години.

Ако Монтгомъри казваше истината, как тогава процесът срещу Мелвин Марс бе завършил с толкова несправедлива присъда?

Според медиите Монтгомъри знаел подробности за престъплението, които полицията запазила в тайна през всичките тези година, следвайки стандартните си служебни процедури. Монтгомъри очевидно бе наясно какво се е случило. Но защо изобщо бе направил самопризнания? Защото вече бе в затвора? Защото изпитваше угризения? Защото и бездруго щеше да умре? Декър, който имаше богат опит със закоравели престъпници, не смяташе, че Монтгомъри е от хората, които могат да изпитат угризения. Имаше вид на безсърдечен убиец, какъвто всъщност беше.

Декър допи кафето си и се облегна на стола. Някой почука на вратата.

Той погледна часовника си. Седем и половина.

Отиде да отвори.

На прага стоеше специален агент Богарт с голямо куфарче. Бе висок строен мъж на четирийсет и няколко. Черната му коса беше леко прошарена, което му придаваше привлекателен вид. Той излъчваше онова спокойствие и авторитет, които човек придобива, след като неведнъж е командвал хора в трудни мисии. Богарт нямаше деца и бе в процес на развод със съпругата си.

Зад него стоеше Алекс Джеймисън. Беше висока и красива, с кестенява коса. Изразителните й очи грейнаха, когато видя Декър. В ръцете си държеше голям хартиен плик с храна.

— Изненада! Честита Нова година! — каза възторжено тя.

Богарт добави с усмивка:

— Разбрах, че си подранил. Добре дошъл във ФБР!

— Има един случай, който искам да разследваме — отвърна Декър.