Дейвид Балдачи
Последната миля (55)

55

Гаранция.

Пари, с които поне временно се осигурява свободата на човек, заплашен от затвор.

Тази практика съществуваше още от времето, когато са били измислени килиите и решетките.

Беше начин да се спечелят пари от чуждата беда. Цели професии се основаваха на тази идея и дори процъфтяваха, тъй като бедите винаги бяха в изобилие.

Декър седеше край масичката в стаята си в мотела.

Огънят, обхванал дома на Марс, бе потушен, но къщата бе пострадала сериозно. Вратите на гаража, които водеха навън, наистина бяха блокирани, а вратата, която го свързваше с кухнята, бе запъната с дълга метална тръба, опряла в срещуположната стена. Полицаите бяха открили туба бензин в кухнята, която показваше, че огънят е бил запален умишлено.

Обявиха за издирване колата, която бяха видели да изчезва в далечината, но без успех.

Декър бе убеден, че зад волана е седял Рой Марс. Нямаше представа кой е драснал клечката кибрит в къщата, нито как е избягал.

Огледът на местопрестъплението откри няколко куршума, забити във външните стени на къщата, в непосредствена близост до гаража. Те свидетелстваха за престрелката между Рой Марс и неизвестните подпалвачи.

И тъй като при пожара едва не бе загинал федерален агент, в Тексас пристигнаха още служители на ФБР, за да помогнат в разследването.

Декър преглеждаше документацията от първите арести на Монтгомъри, която се оказа непълна. Липсваха данни за гаранцията, платена при първия арест на Чарлс през шейсетте, включително името на човека, внесъл парите.

Все пак откри кой е платил гаранцията при втория арест.

— Нейтън Райън — изрече на глас той.

Райън бе внесъл сумата в полза на Монтгомъри в Кейн, Мисисипи, на 22 февруари 1968 г. Кой беше този Райън? И защо бе платил петстотин долара — значителна сума за онова време, — за да измъкне Монтгомъри от ареста?

Познаваха ли се двамата? Приятели ли бяха? Очевидно не можеше да зададе тези въпроси на Монтгомъри.

Той затвори очи и се опита да погледне случилото се под друг ъгъл.

След минута тръсна глава и взе бележника, който лежеше пред него.

11 януари 1968 г., Тъскалуса, Алабама, шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана.

21 февруари 1968 г., Кейн, Мисисипи, шофиране в нетрезво състояние и незаконно притежание на оръжие.

Два южни щата. И двата посетени в разстояние на няколко дни.

И в двата случая шофиране в нетрезво състояние.

Възможно ли бе поведението на Монтгомъри да следва някакъв модел, или това бяха просто изцепки на млад разочарован войник, върнал се от Виетнам и опитващ се да изпусне парата?

Монтгомъри се бе уволнил от армията през март 1967 г. Това правеше период от десет месеца, в които не е бил арестуван за нищо. Защо? Нима не бе по-вероятно да се забърка в подобни дребни престъпления веднага след завръщането си от Виетнам?

Какво се бе случило с него през тези десет месеца? Освен това след втория арест в Мисисипи Монтгомъри сякаш се бе кротнал, поне докато не бе започнал да върши далеч по-сериозни престъпления, довели впоследствие до смъртната му присъда.

Декър отново затвори очи и потъна в размисли.

Колко ли полицаи са били необходими, за да арестуват Монтгомъри в тези два случая?

Един, двама, четирима или шестима?

Само за да заловят един пиян шофьор?

Но по онова време отношението към пияните шофьори бе далеч по-снизходително. Разминаваше им се с намигане, потупване по рамото или най-много една нощ в ареста, за да изтрезнеят, където полицаите дори им носеха кафе. Това се случваше дори когато някой пострадаше или загинеше в катастрофата. А Монтгомъри очевидно не бе наранил никого.

Тъскалуса и Кейн.

И двата случая през 1968 г.

Възможно ли бе между тях да има някаква връзка?

Декър отвори лаптопа, влезе в интернет и започна да търси.

Януари 1968 г., Тъскалуса, Алабама.

На 10 януари бе взривен офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Загинали бяха четирима души. Трима борци за граждански права и един адвокат от Ню Йорк. Всичките чернокожи.

Никой не бе арестуван във връзка с това престъпление.

Но Чарлс Монтгомъри е бил там, бил е задържан за шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана, а на следващия ден е бил освободен под гаранция.

Декър започна ново търсене.

Февруари 1968 г., Кейн, Мисисипи.

Доста неща се бяха случили през този месец. Но едно от тях се открояваше сред останалите. На него бяха посветени повечето вестникарски заглавия и страници в интернет.

На 21 февруари петнайсет членове на Афроамериканската църква, сред които пасторът и четири момиченца от църковния хор, бяха загинали в бомбена експлозия.

На следващата сутрин Чарлс Монтгомъри бе освободен под гаранция, наложена му заради обвинението в шофиране в нетрезво състояние, незаконно притежание на оръжие и нарушаване на обществения ред.

Декър не си направи труда да изчисли каква е вероятността Монтгомъри да се е озовал неволно в двете градчета точно по времето, когато са били извършени бомбените атентати. Ако ставаше въпрос за най-обикновено съвпадение, то това бе майката на всички съвпадения.

Въведе в търсачката името „Нейтън Райън“, последвано от „Кейн, Мисисипи“. Накрая добави „бомбена експлозия“ и натисна клавиша.

Зачете първите резултати.

Когато стигна до петия, откри нещо, което го заинтригува силно. Това беше некрологът на Нейтън Бедфорд Райън от Кейн, Мисисипи, „напуснал този свят“ на 2 март 1999 г.

Човекът бе посветил живота си на местната политика. Бил част от нея в продължение на трийсет и седем години и се издигнал до заместник-кмет на Кейн. Починал на работното си място от инфаркт. Това означаваше, че е работил в кметството още по времето, когато е платил гаранцията на Чарлс Монтгомъри, ако, разбира се, това бе същият Нейтън Райън. Декър не се съмняваше в това.

Прегледа отново документите от делото. Името на човека, платил гаранцията, бе записано като Нейтън Б. Райън.

А името от некролога бе Нейтън Бедфорд Райън. Родителите му вероятно го бяха кръстили на генерала от армията на Конфедерацията Нейтън Бедфорд Форест.

Декър зачете некролога и спря на едно изречение:

„Покойният бе сред първите, озовали се в църквата, където при бомбена експлозия загинаха петнайсет души“.

Ето защо търсенето, в което Декър бе включил и израза „бомбена експлозия“, бе извадило на преден план некролога на Райън.

Благодаря ти, Гугъл!

Статиите, посветени на взривяването на църквата, които Декър успя да открие, не споменаваха за нито един оцелял. Затова не бе сигурен какво е правил Райън, когато е пристигнал на местопрестъплението. Вероятно бе помогнал на пожарникарите да извадят телата от руините.

Откри зърнеста снимка на Райън. Несъмнено беше бял. Какво тогава бе правил толкова близо до църква на чернокожи, та беше пристигнал сред първите на местопрестъплението? През 1968 г. Кейн трябваше да е бил строго сегрегиран град.

Същият този Райън бе платил гаранцията на Монтгомъри.

Райън бе работил в кметството.

И бе сред първите на местопрестъплението.

През 1968 г. петстотин долара са били солидна сума за един заместник-кмет на градче като Кейн. Затова Декър си зададе въпроса дали парите не са дошли от друго място.

Всичко това се бе случило преди близо петдесет години. Ако Декър отидеше в Кейн, щеше ли да намери някой, който да си спомня миналото и да пожелае да разговаря с него?

Надигна се от мястото си и отиде да потърси Богарт.

След като му преразказа накратко какво е открил, Богарт попита:

— Какво предлагаш да направим?

— Предлагам да отидем, където е необходимо, за да разрешим случая — отвърна Декър.