Дейвид Балдачи
Последната миля (39)

39

Марс седеше на предната седалка и разтриваше китките си, където се бяха впивали белезниците.

— Благодаря — каза той на Декър, който шофираше.

Оливър, Джеймисън и Девънпорт се возеха на задната седалка.

Когато излязоха от съдебната зала, Декър не каза нито дума и подмина журналистите, насочили микрофони и камери към лицето му.

Джеймисън и Девънпорт го засипаха с въпроси, докато прекосяваха паркинга, но той отново остана безмълвен. Сега обаче Джеймисън се пресегна и потупа Декър по рамото.

— Ще ни обясниш ли какво се случи, или ще трябва да прибягна до физическо насилие?

Декър я погледна в огледалото и разбра, че няма лесно да се отърве от нея.

— Помолих агент Богарт за услуга и той ми я направи.

— Значи всичко е наред? Всичко е легитимно? — попита Джеймисън, а Оливър я изгледа притеснено.

— Декър, моля те, не ми казвай, че съм станала неволен съучастник в измама, извършена в съдебната зала — обади се адвокатката.

— Няма никаква измама. Мелвин се намира под наша опека. Всичко, което казах на съдията, е самата истина.

— Но той те взе за агент — посочи Девънпорт.

— Той ме нарече агент, но аз не съм се представял като такъв — възрази Декър.

— Не го поправи обаче — не отстъпваше Девънпорт.

— Не ми е работа да поправям съдията, но това също няма значение. Важното е, че Богарт е федерален агент и той ще потвърди думите ми. — Декър погледна Оливър и попита: — Нали си подала онзи иск?

— Да.

— В такъв случай всичко е наред.

— При мен не всичко е наред — каза Марс, — защото полицаите могат да дойдат и да ме арестуват отново. Чу какво каза съдията. Ако се появят нови факти, ще им позволи да го направят. „Нови обстоятелства“, така се изрази. А и онзи тип Дженкинс беше много ядосан. Обзалагам се, че в момента умува как да ме върне зад решетките.

— Щях да се учудя, ако правеше нещо друго — призна Декър. — Трябва да се погрижим това да не се случи.

— Как? — попита Девънпорт.

— Като разрешим случая — отвърна Джеймисън.

Телефонът на Декър иззвъня и той отговори. Притисна го с рамо към ухото си, тъй като продължаваше да шофира. Над главите им се скупчваха тъмни облаци, които обещаваха още дъжд. Студеното и влажно време не притесняваше Декър. Той си мислеше за съвсем други неща, докато слушаше човека, който му се бе обадил. Благодари му и свали телефона.

— Бяха от полицията в Алабама. Открили са колата под наем, бежовата „Тойота Авалон“ с номера от Джорджия, за която ни разказа Патриша Брей. Била е наета от човек на име Артър Крендъл. — Погледна към Марс и попита: — Говори ли ти нещо?

— Не.

— Предполагам, тъй като името е фалшиво. Кредитната карта, с която е платил, също. Вероятно и шофьорската книжка, която е представил.

— Сигурен ли си, че това е същият човек? — попита Джеймисън.

— Опитват се да го потвърдят.

— Какво става, по дяволите? — попита Марс.

— Някой прави всичко възможно, за да прикрие следите си — отвърна Декър.

— Това означава ли, че Артър Крендъл е човекът, който е платил на Реджина Монтгомъри за фалшивите показания на съпруга й, след което я е убил? — попита Марс.

— Крендъл не е истинското му име.

— Ясно ми е. По този начин той ми помогна да се измъкна от затвора.

— Както вече обсъдихме, причината може да са очакванията му, че притежаваш нещо, което да навреди на него или на човека, за когото работи.

— Но това е абсурдно, Декър! Дори да знаех нещо, можеха да оставят властите да ме екзекутират и да отнеса тайната в гроба.

— Нищо чудно да се опитват да получат онова, което смятат, че притежаваш — предположи Девънпорт. — Затова те изваждат от затвора с надеждата да ги отведеш до него.

— Но защо тогава ще ме натопяват за убийствата? — попита Марс.

— Възможно е по онова време да са смятали, че това е правилният ход — обади се Джеймисън. — Да убият родителите ти, да те натопят, да те пратят в затвора… Това е най-логичното обяснение.

— Не, не е — възрази Декър.

— Има ли друго? — попита заинтригувана Джеймисън.

— Изхождаме от предположението, че хората, които са убили родителите му и са го пратили в затвора, са същите, които издирват съдържанието на онзи банков сейф. Възможно е да си имаме работа с две групи, които преследват различни цели.

— Божичко! — възкликна Девънпорт. — Сякаш нещата не бяха достатъчно сложни, та сега и това!

— Очевидно не са били — призна Декър, погледна към Марс и попита: — Кой беше личният лекар на майка ти?

— Личният й лекар ли? Защо?

— Някой трябва да е поставил диагнозата: раково заболяване в терминален стадий.

— Не си спомням.

— Помисли.

— Смяташ ли, че самоличността на личния й лекар има някакво значение? — попита Девънпорт.

— В този случай всяка подробност има значение.