Дейвид Балдачи
Последната миля (48)

48

— Смяташ, че зад всичко това стои някой картел? — попита Богарт.

Декър седеше в стаята му в мотела заедно с Милиган и Джеймисън. Вече бе споделил с тях своите предположения и им бе предал разговора си с Марс.

— Не съм сигурен, но е напълно възможно. Ако Лусинда е избягала и едновременно с това е откраднала нещо от тях, определено биха я преследвали. Впоследствие се е омъжила за Рой и двамата са дошли в Тексас.

Милиган поклати глава.

— И двайсет години по-късно някой ги е видял по телевизията и картелът ги е погнал отново? Според теб тя е била обикновена прислужница. Защо да ги е грижа за нея? Освен това по онова време картелите си имаха доста проблеми. Наркобароните умираха един след друг или влизаха в затвора. Каквото и да са им направили Лусинда и Рой, то е било преди четирийсет години.

— Възможно е да е взела нещо важно — обади се Джеймисън. — Нещо много опасно или много ценно, което не е изгубило значението си след толкова време и днешните босове на картела искат да си го върнат. Вероятно Рой го е съхранявал в банковия сейф.

— Това е само предположение, в което има доста фантазия — възрази Милиган.

— Така е — съгласи се Декър, — но не можем да го отхвърлим с лека ръка. Не и веднага. Трябва да го проверим.

— Но как? — попита Милиган. — Тази история, ако изобщо е истина, е започнала преди четирийсет години, Декър. Замесените в нея са или мъртви, или на преклонна възраст. За второто дори не съм сигурен, тъй като става въпрос за наркокартели все пак. През последните две десетилетия колумбийското правителство нанесе сериозен удар върху търговията с дрога. Наркобароните изнесоха бизнеса си в други страни, в Мексико например.

— Така е — съгласи се Декър. — Един от начините да разплетем тази история е да открием Рой Марс.

— Хората ни вече го търсят — каза Богарт, — но няма да е лесно. Никой не го е виждал от двайсет години.

— Тук грешиш — каза Декър. — Видели са го неотдавна.

— Какво говориш? — възкликна Милиган. — Къде?

— В Алабама.

— Никой не го е виждал в Алабама — възрази Милиган.

— Патриша Брей го е видяла. Той е човекът в онази тойота.

— Чакай малко — намеси се Богарт, — искаш да кажеш, че Рой Марс е взривил къщата на Реджина Монтгомъри?

— Разбира се, че е бил той. Възрастта съответства. Външността също.

— Каза ли на Мелвин?

— Не.

— А ще го направиш ли?

— Не знам — отвърна Декър. — Ти какво мислиш?

Джеймисън погледна останалите и каза:

— Мисля, че му се събра достатъчно. По-добре да не му казваме нищо, докато не разберем със сигурност.

— Съгласен — отвърна Богарт.

Милиган кимна.

— Но, Декър, защо му е на Рой Марс да убива Реджина? — попита Джеймисън.

— Издънила се е. Започнала е да харчи парите, които й е дал. Ние я посетихме втори път. Това е подсказало на Рой, че нещо не е наред. Именно поради тази причина той се е навъртал наблизо. Чарлс Монтгомъри беше мъртъв. Детето не би могло да знае нещо. Оставала е само Реджина. Възможно е Рой да е възнамерявал да я убие при всички случаи. Все пак той е убил Риърдън и е изгорил тялото му. Този тип е убиец.

— Смяташ ли, че е възможно да е работил за картела? — попита Милиган. — Като наемник или нещо подобно? И така да е срещнал Лусинда?

— Възможно е, макар че по онова време картелите са действали в по-скромни мащаби и са използвали местни наемници. Малко вероятно е да са привлекли бял гражданин на Щатите. Но Рой може да е бил в Южна Америка по съвсем друга причина и така да е срещнал Лусинда. Може да й е помогнал да избяга от картела.

— Това са само предположения — възрази Богарт. — Нямаме нито едно доказателство.

— И така, Рой Марс е платил на Монтгомъри да излъже и да извади Мелвин от затвора — каза Джеймисън. — Но ако Рой е извършил убийствата, за които е лежал Мелвин, значи е натопил собствения си син. Защо после ще полага усилия да го измъква на свобода?

— И аз се чудех същото — каза Богарт. — Струва ми се нелогично.

Декър извърна поглед и се замисли.

— Декър? — попита Джеймисън. — Можеш ли да обясниш това?

Той я погледна.

— Възможно е причината да е в обещание, което Рой е дал.

— Обещание ли? И на кого го е дал? — попита Джеймисън.

— На Лусинда Марс.

— Нищо не разбирам — поклати глава Богарт.

Декър се обърна към Джеймисън.

— Спомняш ли си, че когато Мелвин беше под хипноза, аз го попитах дали баща му му е казвал някога, че го обича?

— Да, останах много изненадана от въпроса ти.

— Зададох го, защото исках да проверя едно предположение.

— Предположение? — промърмори объркан Милиган. — Хайде, Декър, изплюй камъчето.

— Не мисля, че Рой е обичал Мелвин, но Лусинда го е обичала. Мисля, че тя е знаела какво прави Рой. Знаела е, че ще я убие, за да й спести мъките, които съпровождат рака на мозъка. Най-вероятно са го планирали заедно. Не забравяйте, че всичко това се е случило в малък град преди двайсет години. Рой и Лусинда не са имали пари и не се съмнявам, че краят й е щял да бъде много мъчителен. Затова са измислили този план: Рой ще убие Риърдън, Лусинда ще размени зъбните картини, после Рой ще изпразни сейфа, който е държал в банката. По време на спор между него и Лусинда тя е използвала думата chocha. Това ми подсказа, че е живяла известно време в Кали и там е научила испански. Подсказа ми и още нещо — знаела е, че Рой ще инсценира смъртта си, с други думи, ще се престори на мъртъв, както правят опосумите.

— Но ако е била част от плана, за какво са се карали тогава? — попита Богарт.

— Изпитвала е съмнения и угризения. Обичала е сина си. Била е много болна, умирала е вече. Знаела е какво представлява планът, но това не означава, че й е допадал. Защото очевидно не го е харесвала.

— Как е възможно да обича Мелвин и да позволи на Рой да го натопи за убийствата? — попита Джеймисън. — Така синът й е прекарал двайсет години зад решетките!

— Възможно е да е смятала, че в затвора той е на по-безопасно място.

Обяснението дойде от Милиган. Останалите го погледнаха изненадано.

— Погледнете ситуацията от следния ъгъл — каза той. — Представете си, че Рой и Лусинда се страхуват, че картелът ще ги открие благодарение на онзи телевизионен репортаж — нищо чудно наистина да са получили предупреждение или заплаха, — и знаят, че не изчезнат ли, сами подписват смъртната си присъда. Но как да изчезне и Мелвин? Момчето е суперзвезда на колежанския футбол, всички го познават. Та нали ще участва в предстоящия драфт и ще играе в НФЛ? Не могат да заминат с него, не могат и да го оставят, защото картелът ще изпрати хора, които да го убият или да го измъчват за информация, след което да го убият.

— Но картелът може да се добере до него и в затвора — възрази Богарт.

— Така е — съгласи се Милиган, — но далеч по-трудно, отколкото на улицата. Вероятно това е била по-малката от двете злини. Възможно е Рой и Лусинда да се смятали, че картелът няма да възприеме Мелвин като заплаха, ако той се озове зад решетките. При положение че „е убил“ родителите си, картелът ще предположи, че те едва ли са му разкрили своите тайни.

— Има логика, агент Милиган — похвали Богарт по-младия си колега.

Милиган се усмихна широко.

— Благодаря. Декър, можеш да ме наричаш Тод. Все пак сме в един екип.

— Не мога да го възприема — каза Джеймисън.

Всички погледи се впериха в нея.

Тя продължи:

— Да защитиш сина си, като го натопиш за убийство? И да му осигуриш смъртна присъда? Това ли е по-малката от двете злини?

— Не казвам, че се е случило точно това, Джеймисън — отвърна Милиган. — Казвам само, че е възможно.

— Добре, да предположим, че е истина — намеси се Богарт. — Защо тогава Рой се е върнал и е изкарал Мелвин на свобода?

— Защото в противен случай е щял да бъде екзекутиран — отвърна незабавно Декър. — Мисля, че Рой е обещал на жена си да се намеси и да го спаси, стигне ли се дотам. И го е направил.

— Това ли имаше предвид, когато каза, че Рой е дал обещание? — попита Джеймисън.

Декър кимна.

— Двайсет години по-късно? — учуди се Богарт. — През това време Рой е можел да умре, а Мелвин да седне на електрическия стол.

— Но не е умрял. И е изпълнил обещанието си.

— Явно много е обичал жена си — отбеляза Джеймисън.

— Мисля, че това е самата истина — отвърна Декър. — Мога да си представя колко трудно му е било да натисне спусъка и да сложи край на живота й, макар да е знаел, че така й спестява шест месеца нечовешка агония.

— Възможно ли е да постъпиш така с човек, когото обичаш? — усъмни се Милиган.

— Мисля, че можеш да постъпиш така само с човек, когото обичаш — каза Декър. — Това би било най-трудното нещо, което някога си правил, но го правиш тъкмо защото обичаш. Мисля, че в онази нощ частица от Рой е умряла заедно с Лусинда. Единственото хубаво нещо в живота му го е напуснало.

— А Мелвин? — попита Джеймисън.

— Рой не го е обичал истински. Съжалявал е обаче за това, което се е канил да направи. Не забравяйте, че дори е казал на Мелвин, че съжалява. Направил го е заради майката, не заради сина. Усещам, че има и още нещо, но за момента не знам какво. Затова предлагам да се ограничим до въпроса: къде е Рой Марс?

— Чакай малко — спря го Джеймисън. — Може картелът изобщо да не е бил замесен в това. Както каза Тод, минали са четирийсет години. Участниците в тази история може да са покойници. Рой е платил на Монтгомъри, измъкнал е Мелвин и е убил Реджина. Може да действа сам.

Декър поклати глава.

— Кой тогава отвлече Девънпорт?

— Рой — предположи Джеймисън.

— Защо?

Тя понечи да каже нещо, но се спря.

— Нямам представа.

— Има още хора, замесени в тази история — каза Декър. — И излизането на Мелвин от затвора е събудило интереса им.

— Наистина ли смяташ, че Рой Марс е още жив? — попита Милиган.

— Напълно възможно е. А освобождаването на Мелвин отново е привлякло вниманието на тези хора към съдържанието на сейфа. Както предположих и преди, сигурно са се надявали той да ги отведе до него.

— Ами ако картелът е отвлякъл Девънпорт? — попита бавно Джеймисън.

Богарт и Милиган се спогледаха.

— Нямам намерение да крия истината. Шансовете да си я върнем невредима са много малки.

— Как ще намерим Рой Марс? — попита Милиган, нарушавайки неловкото мълчание.

— Убеден съм, че е някъде наблизо — отвърна Декър. — Нищо чудно да се натъкнем един на друг.

— Шегуваш се, разбира се — каза Милиган.

Декър не отговори.