Дейвид Балдачи
Последната миля (52)

52

— Помолих местната полиция да постави денонощна охрана на входа на мотела, Еймъс — каза Богарт. — Трябваше да го направя веднага след отвличането на Девънпорт — добави извинително той. — Поставих хора пред стаите на Мелвин и Джеймисън, но не и пред твоята. Не очаквах някой да избере за мишена тъкмо теб.

Двамата с Декър вървяха по коридора на болницата.

— Всичко е наред — каза Декър. — Вече съм добре.

— Наистина ли беше Рой Марс?

Декър кимна.

— Мисля, че няма да сгрешим, ако приемем това за факт. Макар че много бих искал да разбера истинското му име.

— Това се отнася за всички ни.

Напуснаха болницата, качиха се в колата на Богарт и потеглиха.

— Как се чувстваш?

— Глупав и бавен. Но аз се чувствам така, откакто започнах да работя по този случай.

— Имах предвид физически.

— Още ме боли, но съм преживявал и по-силни удари. Много по-силни. Трябва да прегледаме всички полицейски доклади, свързани с арестите на Чарлс Монтгомъри.

— Имаме документите по най-важните дела. Онези, които са довели до екзекуцията му.

— Интересуват ме по-дребните. Онези, от които се е измъкнал, плащайки гаранция. Разполагаме с част от подробностите, но ме интересува всичко, абсолютно всичко.

— Смяташ ли, че е важно?

— Трябва да проследим връзката между него и Рой. Тя не е случайна. А това означава, че е важна. Открием ли тази връзка, ще разберем кой стои зад всичко това. Ще го пипнем и ще разплетем целия случай.

— Отговорът може да се крие в убийствата, за които е бил осъден Монтгомъри.

— Не, прекалено скорошни са. Не знам каква е връзката му с Рой Марс, но съм сигурен, че началото й е отпреди четирийсет или повече години.

— Може и така да е — съгласи се Богарт. — Но е минало много време и откриването на подробни доклади ще бъде много трудно.

— Монтгомъри се е върнал от Виетнам през шейсет и седма. Малко след това се е уволнил от армията, след което се е забъркал в поредица от дребни престъпления.

— Той ни каза, че е имал силно главоболие в резултат на нараняване, което получил по време на бойни действия. Може тези дребни престъпления да са били своеобразна проява на бунтарство. Бил е млад и глупав.

— Направи ли ти впечатление на глупав човек?

— Не, но се срещнахме с него, когато вече беше много по-възрастен, врял и кипял… Като млад сигурно е бил в състояние да върши какво ли не.

— Мисля, че човекът, когото видяхме, не се е променил особено от младежките си години. Сражавал се е във Виетнам, бил е ранен. Не е бил глупав. Бил е войник, който е попаднал в ада, но се е върнал от там. Тук се крие още нещо.

— Какво? — попита бързо Богарт.

— Трудно ми е да го напипам…

— Да не би мозъкът ти да започва да си прави шеги с теб?

— Мозъкът ми непрекъснато си прави шеги с мен.

— Имах предвид, че може да е започнал да работи като мозъците на всички нас, обикновените хора.

— Тук има нещо — продължи да размишлява Декър, без да обръща внимание на коментарите на Богарт. — Нещо, което видях или чух. — Докосна синината на слепоочието си. — Може би Рой ме е ударил по-силно, отколкото смятах.

— Опитай се да си спомниш. А междувременно аз ще потърся повече подробности около предишните престъпления на Чарлс.

 

 

По-късно Мери Оливър се присъедини към тях за вечеря в ресторант на няколко преки от мотела. Милиган погледна лицето на Декър и отбеляза:

— По дяволите, извадил си късмет, че не ти е счупил черепа!

— Може и да е искал да го направи — отвърна Декър, — но ако целта му беше да ме убие, щеше да ми пререже гърлото.

Марс остави ножа, с който режеше салатата си.

— Съжалявам, Мелвин — каза Декър, който забеляза това.

— Ей, няма проблем. Баща ми е смахнат.

— Не. Той много добре знае какво прави и защо. Разбира, че изваждането ти от затвора е привлякло вниманието на онези типове, които издирват съдържанието на сейфа.

— Значи то е у него? — попита Оливър.

— Вероятно — призна Декър. — Имам предвид, не е у него, а на друго място, за което само той знае.

— Намерим ли Рой — продължи Оливър, — той може да ни отведе там. И тогава можем да погнем онези, които ще бъдат уличени в престъпление от съдържанието на въпросния сейф. Сигурно това са хората, които отвлякоха Лиза.

— На думи звучи твърде лесно — отбеляза Милиган. — Проверихме стаята на Декър и не открихме нито един пръстов отпечатък или следа от обувка. Този тип е професионалист. Никой не го е видял да влиза или да излиза от мотела. А вратата е отключена от професионалист.

— Той наистина е такъв — съгласи се Декър. — Освен това знае кой го преследва и какво иска от него.

— Но как ще го намерим тогава? — попита Оливър. — Трябва да има някакъв начин.

— Той ни следи. Проучил ни е. Знае, че работим за ФБР. Знае, че разследваме случая. Мисля, че не е далече.

— Тогава би трябвало да го открием — каза Милиган. — Разполагаме с описанието му. А и градът не е толкова голям.

— Но той вероятно го познава отлично — изтъкна Джеймисън. — Нищо чудно в района да има множество изоставени къщи, в които да отседне.

Декър я изгледа странно.

— Права си.

— Че Рой е отседнал в някоя изоставена къща?

— Той знае поне една изоставена къща, в която да отседне.

— Нямаш предвид стария ми дом, нали? — попита Марс.

— Защо не?

— Прекалено очевидно е.

— След като е толкова очевидно, защо никой не го е проверил? — възрази Декър.

— Но ти беше там — изтъкна Джеймисън. — А по-късно отидохме заедно с теб и Мелвин.

— Никой не я наблюдава непрекъснато — каза Декър. — Никой не я наблюдава и в момента. Какво ще направи Рой, ако иска да скрие съдържанието на сейфа?

— Смяташ, че може да е някъде там? — попита Оливър.

— Няма гаранции, но си заслужава да проверим. — Декър погледна Марс и добави: — Сещаш ли се за някое място у вас, от което може да се получи добро скривалище?

Оливър извади телефона от джоба си и погледна дисплея.

— Свързано е с иска на Мелвин — каза тя, написа отговор и се усмихна на Марс. — Нещата вървят добре. Имам приятелка в щатското правителство. Току-що ме уведоми, че Министерството на правосъдието е получило иска ни за обезщетение и отделът, който отговаря за затворите, е изпаднал в луда паника. Служителите не знаят какво да правят, щурат се като мухи без глави. Това означава, че осъзнават колко са уязвими. Както и че вероятно ще предложат извънсъдебно споразумение по-рано, отколкото очаквах.

— Та това е същинско чудо! — възкликна Марс.

— Мисля, че сега общественото мнение е на твоя страна.

— Чудесна новина, но да не се отклоняваме от най-важното — каза Декър. — Мелвин, сещаш ли се за някое място у вас, което баща ти би могъл да използва за скривалище?

— Не, в момента не се сещам абсолютно нищо — отвърна Марс. — Къщата не е толкова голяма и никога не съм имал причина да крия каквото и да било.

— Ами гаражът?

— Там има една разхлабена дъска в стената близо до страничната врата, която води към двора. Като дете я свалих веднъж и надникнах зад нея, но открих само една стара тенекиена кутия от кафе. Не й обърнах внимание, защото не означаваше нищо за мен. Съмнявам се, че баща ми би скрил стара кутия от кафе.

— Заслужава си да проверим. Двамата с Мелвин можем да отидем по-късно вечерта.

— Тод ще дойде с вас за всеки случай — каза Богарт. — Очаквам съвсем скоро да получа повече информация за съдебното минало на Монтгомъри. Алекс, Мери и аз ще се заемем с нея, докато вие оглеждате къщата.

— Добър план — рече Марс.