Дейвид Балдачи
Последната миля (45)

45

— Как ще съобщим тази новина на Мелвин? — попита Богарт, докато се връщаха от полицейското хранилище в мотела.

— Не е точно новина, защото не става въпрос за факт, а за теория. Нямам никакво доказателство.

— Ако предположим, че именно Рой Марс е инсценирал смъртта си, това би обяснило изстрела с пушка в лицето. И изгарянето на телата. В подобни случаи зъбните снимки са логичният способ за идентифициране на труповете. Зъбите остават относително добре запазени.

— Но някой е трябвало да проникне в кабинета на доктор Фишър и да размени снимката с тази на откритото тяло.

— Лусинда е работила в компания за чистене на домове и офиси. Обзалагам се, че е била „Къмършъл Клийнърс“. Това би осигурила на нея и Рой достъп до зъболекарския кабинет след работно време.

— Чакай малко, смяташ ли, че другото тяло е на Лусинда?

— Нямам представа. Може да е нейното, може да не е. Ако Рой е жив и той е убил двамата, чиито тела са открити в дома му, ми е трудно да повярвам, че е застрелял жена си в лицето и е запалил трупа й.

— И е натопил сина си за престъплението — не бива да го забравяме.

— Това ми е още по-трудно да си го представя.

— Но ако и двата трупа са на други хора, как е възможно те да изчезнат и никой да не разбере? Градчето е малко.

— Може да са от другаде и просто да са минавали оттук — отвърна Декър. — Но…

Той замълча и затвори очи.

Лентата в главата му се превъртя напред-назад в търсене на точните думи на пенсионирания полицай, с когото бе разговарял Милиган, както и точните думи на Мелиса Дауд.

Първото изречение гласеше: До този момент са разследвали само обири, пиянски свивания, кражби на коли, издирвали са изчезнали хлапета, решили да се позабавляват.

А второто: Никога не бяхме получавали подобна заповед, особено свързана с разследване на убийство.

Извади телефона си и набра един номер. Секунди по-късно отново чу гласа на Мелиса Дауд. Звучеше малко напрегната, тъй като явно имаше работа, но Декър не обърна внимание на недоволството в гласа й. Включи телефона на високоговорител, за да може Богарт да чуе разговора им, и попита:

— Миналия път споменахте, че никога не сте получавали съдебна заповед за предоставяне на информация във връзка с разследване на убийство.

— Точно така.

— От тона, с който го казахте, останах с впечатлението, че и друг път сте получавали съдебни заповеди.

— Всъщност само още една. Сега като се замисля… тя дойде точно преди тази, свързана с убийството на семейство Марс. Странно.

— По повод издирването на безследно изчезнал ли беше?

— Точно така. Откъде знаете?

— Досетих се. Можете ли да ни кажете повече подробности?

— Ставаше въпрос за наш пациент. От полицията предполагаха, че са открили тялото му в гората, обезобразено от диви животни. Знаеха, че изчезналият е лекувал зъбите си при нас, и поискаха зъбната картина, но не установиха съвпадение.

— Сигурна ли сте, че това се е случило преди убийствата на Рой и Лусинда Марс?

— Да, малко преди това.

— Спомняте ли си името на изчезналия?

— Да. Казваше се Дан Риърдън. Доколкото знам, така и не го откриха.

— Разполагате ли с неговия картон?

— Не. Не ги пазим след толкова време.

— А можете ли да опишете този Риърдън? Раса, ръст, тегло, каквото и да било?

— Ами… беше едър и много висок. Към сто килограма. По онова време беше на петдесет и няколко. Доста як мъж.

— Бял или чернокож?

— Бял.

— Имаше ли семейство?

— Не. Жена му беше починала. Нямаха деца. Живееше в покрайнините на града. Беше доста затворен…

— Как си изкарваше прехраната?

— Нямаше постоянна работа. Хващаше се временно тук-там. Беше затънал в дългове. Изкарваше пари понякога, но бързо ги профукваше. На няколко пъти му опрощавахме задълженията към нас, защото не можеше да ги плати.

— Благодаря, Мелиса, много ни помогнахте.

Декър затвори и погледна Богарт.

— Затънал в дългове. Изкарвал пари понякога, но бързо ги профуквал. Каква е вероятността да е посещавал заложната къща, в която е работел Рой? А после Рой да е разбрал, че двамата имат един и същ зъболекар?

— Несъмнено съществува физическа прилика, което е накарало Рой да се спре на него. При положение че е стрелял с пушка в лицата, а телата е изгорил, не е било наложително да търси пълно съвпадение, за да подведе полицията.

— И така, Рой отвлича Дан, за да остави впоследствие трупа му в къщата. После го убива и застрелва или собствената си съпруга, или друга жена и запалва телата.

— И накисва сина си за убийствата. Тъкмо той трябва да е платил на служителя в мотела и на Елън Танър, за да излъжат.

— И е повредил колата, за да спре да се движи точно пред мотела. Мелвин спомена, че баща му е бил отличен механик.

— Но защо, Еймъс? Защо би си направил целия този труд, за да уличи собствения си син и да го вкара в затвора?

— Нямам представа — призна Декър.

— Възможно ли е да е мразил Мелвин поради някаква причина?

— Едно е да мразиш сина си, съвсем друго е да го пратиш зад решетките.

— Освен ако Рой Марс не е психопат.

— Живял е тук двайсет години, без да навреди никому — изтъкна Декър. — Освен това извършеното от него изисква задълбочено планиране и сериозна мотивация.

— Което ни връща на първоначалния ми въпрос. Как ще съобщиш всичко това на Мелвин?

Декър погледна през прозореца на колата. Над главите им се събираха нови буреносни облаци.

— Нямам представа как — каза той.