Дейвид Балдачи
Последната миля (7)

7

Когато Богарт и Джеймисън се върнаха към един и половина следобед, Декър вече бе взел душ, беше се избръснал и преоблякъл в другия си комплект дрехи: джинси, фланелка с дълъг ръкав, пуловер и кални боти. Имаше и по-официални дрехи, онези, които бе купил в Бърлингтън, когато се бе престорил на адвокат, но те бяха мръсни и лежаха на дъното на сака му.

Богарт бе облечен в безупречно изгладен костюм с колосана риза и вратовръзка с индийски десен. Джеймисън бе избрала спортен панталон, сако, кремава блуза и нови обувки с елегантна каишка и висок ток. В сравнение с небрежно облечения Декър двамата се бяха издокарали като за сватба. Декър обаче бе облякъл най-хубавите дрехи, които имаше. Богарт и Джеймисън забелязаха това и оцениха усилията му.

— Готов ли си? — попита Богарт с усмивка.

Той кимна. Държеше в ръце папката, чието съдържание бе прочел и запомнил. Докато вървяха към колата на Богарт, почувства, че стомахът му започва да се бунтува. Но не от глад, а от нерви.

Работата бе там, че на Декър не му беше комфортно в компанията на други хора. Хипертимезията го правеше затворен, караше го да се чувства неловко в присъствието на непознати. Не можеше да овладее това чувство. Умът му бе променил личността му. Струваше му се странно да разсъждава за мозъка си като за отделна, самостоятелна част от организма му, но не можеше да направи нищо друго в тази ситуация.

Знаеше, че присъединяването му към екипа ще изисква от него да работи редом с други, но когато този момент бе настъпил, започваше да се съмнява дали е взел правилното решение.

Дали не направих огромна глупост?

Той седна отпред до Богарт и плъзна седалката максимално назад, за да намести дългите си крака. Използва цялата дължина на предпазния колан, който прехвърли през корема си. Джеймисън се настани зад Богарт, за да предостави повече място на Декър.

— Можеш ли да ми разкажеш за останалите членове на екипа? — попита Декър. — Алекс ми спомена накратко за Девънпорт.

— Включихме Лиза заради богатия й опит с психопати и социопати. Тя е известен и уважаван специалист в своята област, написала е няколко книги. В състояние е да анализира личностните характеристики и наклонности на хората, които ще привлекат вниманието ни в хода на нашите разследвания. Би могла да ни каже какви мотиви се крият зад една или друга тяхна постъпка. Разбира се, ФБР разполага с подобни специалисти, но мисля, че е по-добре да включим външен човек със свеж поглед върху нещата, който разсъждава извън обичайните правоохранителни рамки.

— Звучи добре — отбеляза Джеймисън.

— Привлякохме и един федерален агент, Тод Милиган. Той е около трийсет и пет годишен, добър оперативен агент, който спечели мястото си в екипа в конкуренция с куп свои колеги. Няма търпение да започне.

— Как се отнася към работата с цивилни? — попита Декър.

— Няма проблеми — отвърна Богарт. — В противен случай нямаше да го взема.

Двайсетина минути по-късно спряха пред тухлена сграда, разположена на територията на „Куонтико“. Военната база на морската пехота приютяваше още куп федерални служби, сред които Академията на ФБР и ПИЗООП.

Когато слязоха от колата, Богарт закопча сакото си и каза:

— ПИЗООП ни предостави част от офисите си. Колегите ще ни оказват и оперативна поддръжка.

— ПИЗООП е Програмата за издирване и залавяне на особено опасни престъпници — отбеляза Джеймисън.

Богарт кимна, докато придържаше вратата отворена.

— Създадена е през хиляда деветстотин осемдесет и пета. Включва екип, който разследва серийни убийства и други тежки престъпления, обикновено от сексуален характер. Програмата е част от Групата за реагиране в критични ситуации.

— Която на свой ред е част от Националния център за анализ на тежките престъпления — допълни Декър.

Богарт кимна отново.

— Да, има много организационни нива.

— Прекалено много — заяви Декър.

— Вероятно си прав — отвърна Богарт.

Тръгнаха по ярко осветен коридор.

— Какво отличава работата ни от тази на ПИЗООП? — попита Джеймисън.

— ПИЗООП е всъщност централизирана база данни, която останалите правоохранителни служби, както щатски, така и федерални, използват при разследване на случаи под тяхната юрисдикция. Разбира се, и ФБР има екипи, които разследват конкретни случаи, но ние първи привличаме специалисти извън Бюрото, които да вършат оперативна работа. Постигнахме това след доста бюрократични маневри и откровени пазарлъци. Трябва да призная, че част от хората в Бюрото не се отнасят благосклонно към идеята и смятат включването на външни лица за голяма грешка. Надявам се да ги опровергаем.

— Не искам да влизам в ролята на адвокат на дявола, но какво ще се случи, ако не ги опровергаем? — попита Декър.

Богарт сви рамене.

— Ще прекратят финансирането ни, ще разпуснат екипа и ще трябва да си търсим друга работа. И кариерата ми ще отиде по дяволите.

— Няма да го допуснем — заяви решително Джеймисън.

Преминаха през охраната, след което Богарт използва служебния си пропуск, за да отвори една врата.

— Пристигнахме — заяви той и ги подкани с жест да влязат.

Преди Декър да прекрачи прага, усети, че стомахът му се свива на топка, както често му се бе случвало навремето преди футболен мач. Отново се бе превърнал в кълбо от нерви, адреналин, очаквания…

А смяташе, че тези дни са отминали безвъзвратно.

Явно бе сгрешил.

Пристигнахме, повтори си наум той и влезе в стаята.