Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Station Eleven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2018 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Емили Сейнт Джон Мандел

Заглавие: Станция Единайсет

Преводач: Борислав Стефанов

Издател: Екслибрис

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Печатница: Симолини 94

Художник: Николай Пекарев

ISBN: 978-619-7115-22-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4604

История

  1. — Добавяне

6.

Непълен списък:

Няма вече гмуркане в басейни с хлорирана вода, осветена в зелено отдолу. Няма вече мачове, провеждани под прожектори. Няма вече лампи на терасата, където през лятото хвърчат нощни пеперуди. Няма вече влакове, минаващи под повърхността на градовете с ослепителната мощ на електрическата трета релса. Няма вече градове. Няма вече филми, освен рядко, с генератор, заглушаващ половината диалог, а дори тогава само за малко и то в началото, преди горивото за генераторите да свърши, защото бензинът се разваля след две-три години. Самолетното гориво трае по-дълго, но се намира трудно.

Вече няма екрани, светещи в полумрака, когато хората вдигат телефони над тълпата, за да снимат концертните сцени. Няма и концертни сцени, осветени от халогени в бонбонени цветове, няма електроника, пънк, електрически китари.

Вече няма лекарства. Вече няма увереност, че ще оцелееш след драскотина на ръката, порязан пръст при кълцане на зеленчуци за вечеря, ухапване от куче.

Вече няма полети. Вече няма градчета, зърнати през прозореца на самолета, мъждукащи точки светлина; не може да гледаш надолу от десет хиляди метра и да си представяш живота на осветените от тези светлини в този момент. Вече няма самолети, няма молби за прибиране на масичката в изправено и заключено положение — но не, това не беше вярно, все още тук-там имаше самолети. Стояха заспали на писти и в хангари. Събираха сняг върху крилете си. В студените месеци бяха идеални за складиране на храна. През лятото онези близо до овощни градини се изпълваха с тави с плодове, които се сушаха в жегата. Тийнейджъри се промъкваха в тях да правят секс. Ръжда разцъфваше и се разтичаше.

Вече няма държави и всички граници са неохранявани.

Вече няма пожарни, нито полиция. Вече няма поддръжка на пътищата, нито събиране на боклука. Вече няма космически кораби, издигащи се от Кейп Канаверал, от космодрума Байконур, от Ванденберг, Плесецк, Танигашима, прогарящи пътеки през атмосферата към космоса.

Вече няма интернет. Вече няма социални медии, няма превъртане на дълги хроники с мечти и притеснени надежди, и фотографии на обеди, апели за помощ и изражения на задоволеност, и статуси за взаимоотношения с емотиконки, със сърчица, цели или разбити, планове за срещи по-късно, молби, оплаквания, желания, снимки на бебета, облечени като мечета или чушлета за Хелоуин. Вече няма четене и коментиране на живота на останалите, от което да се чувстваш малко по-малко самотен в стаята си. Вече няма аватари.