Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (34)

34.

— Прочети ми нещо — каза Джийвън на петдесет и осмия ден. Лежеше на дивана, зяпаше тавана, унасяше се и се будеше. От два дни не беше продумвал.

Франк прочисти гърло.

— Нещо конкретно? — Той също не беше говорил от два дни.

— Страницата, по която работиш в момента.

— Сериозно ли? Искаш мислите на някакъв свръхпривилегирован филантроп за благотворителната дейност на холивудски актьори?

— Защо не?

Франк прочисти гърло.

— Безсмъртните думи на филантроп, чието име не ми е позволено да разкривам, но за когото и без това не си чувал — каза той.

Приятно ми е да виждам как актьорите използват славата си по интересни начини. Някои от тях имат благотворителни организации, вършат различни неща, например опитват се да привлекат внимание към тежкото положение на жените и момичетата в Афганистан или да спасят белия африкански носорог, или откриват страстта си към грамотността сред възрастните или каквото и да е. Разбира се, всички тези каузи са достойни и знам, че славата помага информацията да се разпространи.

Но да си го кажем честно. Никой от тях не е влязъл в тази развлекателна индустрия, защото е искал да прави добро по света. Давам себе си за пример — преди да успея, дори не се бях замислял за благотворителност. Преди да се прочуят, приятелите ми актьори само ходеха по прослушвания и се бореха да ги забележат, приемаха всякаква работа, играеха безплатно във филми на познати, работеха в ресторанти или в обслужващи фирми, просто се опитваха да преживяват. Играеха, защото обичаха актьорската игра, но и — да си го кажем честно — за да ги забележат. Искаха единствено да ги видят.

Напоследък си мисля за безсмъртието. Какво означава да те помнят, с какво искам да помнят мен, дадени въпроси, свързани с паметта и славата. Обичам да гледам стари филми. Гледам лицата на отдавна умрели актьори на екрана и си мисля как никога няма да умрат. Знам, че е клише, но все пак е вярно. Не само известните, които всички познават, хората като Кларк Гейбъл и Ава Гарднър, ами и малките роли, прислужничката, която носи подноса, икономът, каубоите в бара, третото момиче отляво в нощния клуб. За мен всички те са безсмъртни. Първо искаме само да ни видят, но щом ни видят, това вече не е достатъчно. След това искаме да ни запомнят.