Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (21)

21.

Интервюто от петнайсета година, продължение:

ФРАНСОА ДИАЛО: Ако не се лъжа, ти си била много малка, когато дойде грузинският грип, когато се случи сривът.

КИРСТЕН РЕЙМОНД: Бях на осем.

ДИАЛО: Извинявай, това ми е малко като мания, когато говоря с хора, които са били деца тогава, по времето на срива, и не знам как точно да го кажа, но ме интересува за какво си мислиш, когато размишляваш как светът се е променил през твоя живот.

РЕЙМОНД: [мълчи]

ДИАЛО: Или иначе казано…

РЕЙМОНД: Разбрах въпроса. Предпочитам да не отговарям.

ДИАЛО: Добре. Хубаво. Любопитно ми е за татуировката ти.

РЕЙМОНД: Текстът на ръката ли? „Да оцелееш не е достатъчно“?

ДИАЛО: Не, не, другата. Двата черни ножа на дясната ти китка.

РЕЙМОНД: Знаеш какво означават такива татуировки.

ДИАЛО: Но може би ще ми кажеш поне…

РЕЙМОНД: Няма да говоря за това, Франсоа, а и знаеш, че не бива да питаш.