Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Station Eleven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2018 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Емили Сейнт Джон Мандел

Заглавие: Станция Единайсет

Преводач: Борислав Стефанов

Издател: Екслибрис

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Печатница: Симолини 94

Художник: Николай Пекарев

ISBN: 978-619-7115-22-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4604

История

  1. — Добавяне

33.

РЕЙМОНД: ОЩЕ ЛИ пазиш некролога на Артър Леандър? Помня, че ми го показа преди години, но не знам дали пишеше името.

ДИАЛО: Дали още пазя предпоследното издание на Ню Йорк Таймс? Що за въпрос! Естествено, че го пазя. Но да, не пише името. Човекът от публиката, който оказал първа помощ на Леандър, е неизвестен. При нормални обстоятелства вероятно щеше да има последващ репортаж. Някой щеше да го издири, да го намери. Но разкажи ми какво стана. Господин Леандър паднал и после…

РЕЙМОНД: Да, смъкна се на земята, после един човек дотича на сцената и разбрах, че е дошъл от публиката. Опитваше се да спаси Артър, оказваше първа помощ, после пристигнаха парамедиците, а човекът от публиката седя с мен, докато те работеха. Помня, че завесата падна, а аз седях на сцената, гледах парамедиците и човекът от публиката ми говореше. Беше много спокоен, това си спомням за него. Отидохме и поседяхме в кулисите известно време, докато укротителката ни намери. Тя беше нещо като детегледачка. Работата й беше да се грижи за мен и за другите две деца в постановката.

ДИАЛО: Помниш ли как се казваше?

РЕЙМОНД: Не. Но помня, че плачеше, направо ревеше, затова и аз се разплаках. Тя ми махна грима, после ми подари нещо, онова стъклено преспапие, което веднъж ти показах.

ДИАЛО: Все още си единственият човек, когото познавам, който да носи преспапие в раницата си.

РЕЙМОНД: Не е толкова тежко.

ДИАЛО: Струва ми се необичаен подарък за дете.

РЕЙМОНД: Знам, но много ми хареса. Все още го намирам за красиво.

ДИАЛО: Затова ли го взе, когато напусна Торонто?

РЕЙМОНД: Да. Та значи тя ми го подари и май след време се успокоихме, помня, че след това стояхме в гримьорната и играехме на карти, после тя звънеше на родителите ми, но те така и не дойдоха.

ДИАЛО: Не й ли се обадиха по-късно?

РЕЙМОНД: Изобщо не успя да се свърже с тях. Да си призная, следващата част не си я спомням, но брат ми ми разказа. Накрая се обадила на Питър, брат ми, който онази вечер си бил вкъщи. Казал, че не знае къде са нашите, но може тя да ме доведе вкъщи и той да се погрижи за мен. Беше много по-голям от мен, на петнайсет или шестнайсет по онова време и много се грижеше за мен. Жената ме закара вкъщи и ме остави при него.

ДИАЛО: А родителите ти?

РЕЙМОНД: Така и не ги видях. Имам приятели с подобни истории. Някои хора просто изчезнали.

ДИАЛО: Значи са били от най-първите, щом това е било Ден първи в Торонто.

РЕЙМОНД: Да, сигурно е така. Понякога се чудя какво е станало с тях. Мисля си, че може би са се разболели на работа и са отишли в спешното отделение. Това ми се струва най-вероятно като сценарий. А след като стигнали там, е, не си представям как някой може да е оцелял в която и да е болница.

ДИАЛО: Значи си останала вкъщи с брат си и си ги чакала да се върнат.

РЕЙМОНД: Не знаехме какво се случва. За известно време в началото изглеждаше логично да чакаме.