Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (32)

32.

В Ден четирийсет и седми Джийвън видя пушек да се извива в далечината. Не си представяше как огънят ще стигне много далеч във всичкия този сняг, но за пръв път се замисли за пожари в град без пожарникари.

Понякога Джийвън чуваше изстрели през нощта. Нито навити кърпи, нито найлон, нито изолирбанд можеха да спрат просмукващата се от коридора смрад, затова държаха прозорците отворени през цялото време и носеха няколко ката дрехи. Спяха близо един до друг в леглото на Франк, за да се топлят.

— Все някога ще трябва да излезем — каза Джийвън. Франк остави химикалката и погледна покрай Джийвън към прозореца, към езерото и студеното синьо небе.

— Не знам къде бих отишъл — каза той. — Не знам и как бих го направил.

Джийвън се опъна на дивана и затвори очи. Скоро ще трябва да се взимат решения. Имаше храна само колкото за още две седмици.

Когато Джийвън погледна магистралата, го налегна мисълта, че щеше да е невъзможно да лавира с количката на Франк през наблъсканите спрели коли. Щеше да се наложи да минават по други пътища, обаче ако всичките бяха такива…?

Повече от седмица не бяха чували никого в коридора и тази нощ Джийвън реши да поеме риска да излезе от апартамента. Избута скрина от вратата и се качи по стълбите до покрива. След всички тези седмици на затворено, сега на студения въздух се чувстваше оголен. Луната блещукаше по стъклата, но нямаше друга светлина. Ярка и неочаквана красота, тих метрополис, никакво движение. Нататък над езерото звездите изчезваха, угасваха една по една зад стена от плътни облаци. Надушваше сняг по въздуха. Ще тръгнат, реши той, и ще използват бурята за прикритие.

— Но какво има навън? — попита Франк. — Джийвън, не съм идиот. Чувам изстрелите. Видях новините преди станциите да заглъхнат.

— Не знам. Някое градче някъде. Някоя ферма.

— Ферма? Ти фермер ли си? Дори да не беше посред зима, Джийвън, фермите изобщо работят ли без електричество и напоителни системи? Какво мислиш, че ще покълне напролет? Какво ще ядеш там дотогава?

— Не знам, Франк.

— Ставаш ли за ловец?

— Не, разбира се. Никога не съм стрелял.

— Можеш ли да ловиш риба?

— Престани — каза Джийвън.

— След като ме простреляха, когато ми казаха, че повече няма да проходя и лежах в болницата, прекарах много време в размишления за цивилизацията. Какво означава тя и какво ценя в нея. Помня как си мислех, че докато съм жив, не искам да видя военна зона. И все още не искам.

— Светът все още е там — каза Джийвън, — извън апартамента.

— Мисля, че навън има само оцеляване, Джийвън. Мисля, че трябва да излезеш и да се опиташ да оцелееш.

— Е, не мога да те оставя.

— Аз първи ще те оставя — каза Франк. — Вече го обмислих.

— Как така? — попита Джийвън, но знаеше какво има предвид Франк.