Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (16)

16.

Интервю, взето от Франсоа Диало, библиотекар в град Нови Петоски, издател и редактор на „Нови Петоски новини“, двайсет и шест години след последната официална вечеря на Миранда и Артър и петнайсет години след грузинския грип:

ФРАНСОА ДИАЛО: Благодаря, че отдели време да говорим днес.

КИРСТЕН РЕЙМОНД: За мен е удоволствие. Какво пишеш?

ДИАЛО: Това е моя лична стенография. Сам си я измислих.

РЕЙМОНД: По-бързо ли става?

ДИАЛО: Много по-бързо. Мога да запиша интервюто в реално време и после да го препиша цялото. Та, оценявам, че прие да говорим този следобед. Както споменах вчера, тъкмо започнах вестника и взимам интервюта от всички, които минават през Нови Петоски.

РЕЙМОНД: Не мисля, че имам много новини, които да споделя.

ДИАЛО: Ако можеш да говориш за други градове, през които си минала, това за нас са си новини. Светът е станал много местен, нали? Чуваме разни истории от търговците, разбира се, но повечето хора вече не напускат градовете си. Мисля, че на читателите ми ще им е интересно да прочетат разказите на хора, които са били и на други места след срива.

РЕЙМОНД: Добре.

ДИАЛО: А и нещо повече — издаването на вестник беше един освежаващ проект, но после се замислих: „Защо да спирам само с вестник? Защо да не запиша устна история на това време, в което живеем, както и устна история на срива?“ С твое позволение ще публикувам откъси от това интервю в следващото издание, а цялото интервю ще го запазя за архива си.

РЕЙМОНД: Няма проблеми. Проектът е интересен. Знам, че ти ме интервюираш, но може ли първо да те питам нещо?

ДИАЛО: Разбира се.

РЕЙМОНД: От дълго време си библиотекар…

ДИАЛО: От четвърта година.

РЕЙМОНД: Тези комикси, които току-що ти показах — с космическата станция. Виждал ли си ги някъде, или пък други от тази поредица?

ДИАЛО: Не, никога, не са от никоя от комиксовите поредици, които съм виждал. Каза, че някой ти ги е подарил?

РЕЙМОНД: Подари ми ги Артър Леандър. Актьорът, за когото ти казах.