Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (18)

18.

ДИАЛО: СЛЕД МАЛКО ще те питам още за Артър Леандър и комиксите. Може ли първо да ти задам няколко въпроса за живота ти?

РЕЙМОНД: Познаваш ме, Франсоа. От години минаваме през този град.

ДИАЛО: Да, да, разбира се, но някои от читателите ни може да не познават нито теб, нито Симфонията. Давам броеве от вестника на търговци и ги моля да ги разпространят по маршрутите си. Ти си актриса още от много малка, нали така?

РЕЙМОНД: От много малка. Участвах в една реклама, когато бях на три. Помниш ли ги рекламите?

ДИАЛО: Да, за съжаление. Какво продаваше?

РЕЙМОНД: Ами не помня самото нещо, самата реклама, но си спомням, че брат ми ми каза, че е за бисквити с арарут.

ДИАЛО: Да, и тях си ги спомням. А след бисквитите?

РЕЙМОНД: Не помня, но брат ми ми е разказвал. Каза, че съм участвала в още реклами, а когато бях на шест или седем, съм имала периодична роля в едно… телевизионно предаване.

ДИАЛО: Помниш ли кое?

РЕЙМОНД: Де да помнех. Всичко ми се губи от него. Май вече казах, че имам проблеми с паметта. Не мога да си спомня кой знае какво от преди срива.

ДИАЛО: Това се среща при хора, които са били деца, когато се случи. А Симфонията? От доста време си с тях, нали така?

РЕЙМОНД: Откакто бях на четиринайсет.

ДИАЛО: Къде те намериха?

РЕЙМОНД: В Охайо. Там се оказахме, след като напуснахме Торонто, двамата с брат ми, а след като той умря, останах там сама.

ДИАЛО: Не знаех, че отиват толкова на юг.

РЕЙМОНД: Само веднъж са ходили там. Неуспешен експеримент. Искали да разширят територията, затова онази пролет тръгнали по река Моми, покрай развалините на Толедо, после по поречието на Оглейз през Охайо и накрая влязоха в града, където живеех.

ДИАЛО: Защо каза, че е неуспешен експеримент?

РЕЙМОНД: Винаги ще съм благодарна, че минаха през града ми, но за тях експедицията беше катастрофа. Още преди Охайо, вече били изгубили един актьор от някаква болест по пътя, приличало на малария; и три пъти стреляли по тях, все на различни места. Един от флейтистите го улучили и почти умрял от раната. Оттогава не напускат… не напускаме обичайната си територия.

ДИАЛО: Този живот изглежда опасен.

РЕЙМОНД: Не, това беше преди години. Сега е много по-малко опасно от тогава.

ДИАЛО: Другите градове, през които минавате — много ли са различни от нашия?

РЕЙМОНД: Местата, където отиваме повече от веднъж, са подобни. Някъде минаваме веднъж и повече не се връщаме, защото си личи, че нещо никак, ама никак не е наред. Всички ги е страх или изглежда, че някои хора имат достатъчно храна, докато други гладуват, или виждаш бременни единайсетгодишни и знаеш, че там или няма закони или нещо ги е обсебило, някакъв култ. Има градове, които са съвсем нормални, имат си логични системи на управление и такива работи, после минаваш две години по-късно и са потънали в безпорядък. Всички градове си имат традиции. Има градове като този, където се интересувате от миналото, имате библиотека…

ДИАЛО: Колкото повече знаем за предишния свят, толкова по-добре ще разберем какво стана, когато рухна.

РЕЙМОНД: Ама всички знаят какво стана. Новият щам на свински грип, после полетите от Москва, самолетите, пълни с нулеви пациенти…

ДИАЛО: И все пак вярвам в разбирането на историята.

РЕЙМОНД: За това си прав. Та някои градове, както казвах, някои градове са като този, където хората искат да говорят за станалото, за миналото. В други не гледат с добро око на разговори за миналото. Бяхме на едно място, където децата не знаеха, че светът някога е бил различен, макар че човек би си помислил, че прогнилите от ръжда автомобили и телефонните кабели биха им подсказали. Някои градове са по-лесни за посещение от други. Някъде са си избрали кметове или имат градска управа. Понякога някой култ ги превзема и там е най-опасно.

ДИАЛО: В какъв смисъл?

РЕЙМОНД: В смисъл, че са непредсказуеми. Не можеш да спориш с тях, защото живеят по съвсем различна логика. Влизаш в някой град и всички са облечени в бяло, например. Сещам се за едно градче, което посетихме веднъж, беше на север от Кинкардайн, извън обичайната ни територия, и ти казват, че са били спасени от грузинския грип и са оцелели след срива, защото са по-висши хора и чисти от грях, и какво можеш да им кажеш? Няма логика. Не можеш да спориш с това. Само си спомняш семейството, което си изгубил и или ти се плаче, или тайно мислиш за убийства.