Джон Лескроарт
Фатална жена (7)

6

Британи започваше да се чуди дали нещата винаги щяха да са такива.

Миналата вечер чакаше в „Детелината“ и убиваше времето с баща си и Бек, когато Рик се появи в сако и вратовръзка и изглеждаше също толкова готин, колкото през седмицата, когато се отбиваше в кафенето „При Пит“. Щом я видя, направо грейна. Влязоха с Бек в задната стаичка, играха дартс, пиха по някое уиски и всички се разбираха страхотно. Британи си мислеше, че нощта ще завърши както трябва, като по учебник знаеше, че ще сложи не само ръка, но и всичко друго върху Рик Джесъп. Не само за днес, но и в бъдеще, тъй като искаше да го задържи.

Трябва да беше около девет часа, тя беше изпила два коктейла „Космополитън“ и беше узнала повече за Рик. Плюсовете бяха, че той имаше истинска работа, шеф на екипа на Лайъм Гудмън, не беше женен, никога не се беше женил и беше на двадесет и седем години. Не чак дотам добре беше, че той не беше луд по кучета, котки или кънтри музика, макар че понасяше…

— Тейлър Суифт.

— Тя дори вече не пее кънтри — съобщи Бек.

— Не — опонира Британи. — Тя пее кънтри, но не и скапано кънтри.

— Ами — започна Рик, — като казвам кънтри, имам предвид скапано кънтри. Затова и Тейлър Суифт е окей. Тя не пее точно кънтри.

Той се обърна към Британи:

— На кого е песента в момента?

— На Кери Ъндърууд.

— Ето. Абсолютно кънтри, напълно скапано. „Исусе, хвани волана“ — Рик започваше да се пали. — Стига, де. Карай си сама проклетата кола! Не я оставяй в ръцете на Исус. От къде на къде Исус ще знае как се кара кола? Тая да не мисли, че в древна Юдея са имали коли? Иде ми да й шибна една.

Не е разрешено да се удрят жени — каза Ребека.

— Не и ако не се налага.

Рик изгледа Бек и за частица от секундата беше напълно сериозен, преди да пусне закачлива усмивка и да продължи:

— Но пък кънтри? Вие сериозно ли? Това е музика за пълни простаци.

— Как можа да го кажеш — намеси се Британи. — Кери не е за простаци. Да не говорим пък за Брад.

— Кой е Брад?

— Кой бил Брад? Пейли. Най-добрият китарист в света. И докато сме на темата, освен това е певец и пише песни.

— Тц. Съжалявам. Това е онзи с кърлежите, нали? „Искам да те огледам за кърлежи“?

— Страхотна песен.

— За тъпаци — поклати глава Джесъп.

— Блейк Шелтън?

— Не — отсече той и обърна очи.

— Миранда Ламбърт?

— Моля те.

— Я се махай! Кени?

Рик се обърна към Бек.

— Каква е тази работа с малките имена?

Тя не отговори.

— Кени? — запита той отново Британи.

— Чесни. Ало?

— Окей, става за плажа, не е лош — усмихна се най-накрая Рик. — Но мога да изтърпя само дотук. Поне докато не получа още едно питие. И като стана дума, какво трябва да направи човек, че да си вземе пиене тук?

Докато двете момичета бяха в тоалетната и си миеха ръцете, Бек каза:

— Радвам се, че нито твоят, нито моят баща бяха наоколо да го чуят как казва, че понякога се налага да удряш жени.

— Това беше шега.

— Смяташ ли? Не е от най-смешните, които съм чувала. Не подхождаш ли мъничко снизходително?

— Защо? Понеже не харесва кънтри?

— Не, заради цялостното му отношение.

— Има си мнение, Бек. Това е хубаво.

— Зависи какво му е мнението, не мислиш ли? Не мога да кажа, че съм запленена от начина, по който те накара да поръчаш по още едно за всички ни. И ти отиде.

— Аз съм добра душа, Бек. Отидох да донеса питиета. Голяма работа.

— Не знам. Ти си арогантна и нетърпелива. Окей, той изглежда добре, но е политик и се обзалагам, че е свикнал да постига своето. Поне на такъв ми прилича. Не си ли съгласна?

— Мисля, че някой май ревнува малко.

Бек избърса ръцете си и се обърна към братовчедка си.

— Осъзнай се, Брит.

 

 

— Дъщеря ви е красива — каза Джесъп.

Магуайър се наведе през бара по-близо до младия мъж със сако и вратовръзка в петък вечер.

— Красива е — съгласи се той. — Тя е страхотен човек. И как се запознахте?

— Аз ходя често в „При Пит“. Заговорихме се. Едното доведе до другото и ето ни тук.

— Къде ще продължите вечерта?

— Нямаме ясни планове. Примерно някъде, където ще можем да поговорим, да се поопознаем малко.

— Това е добро начало.

Джесъп се усмихна уверено.

— Трябва да има комуникация — каза той. — Това е ключът.

Магуайър присви очи. Нима този младеж се опитваше да му пробутва собствените му клишета?

— Напълно съм съгласен — кимна той.

— Мисля, че това, че тя ме покани да се срещнем тук, е готино — продължи Джесъп. — Да кажа здрасти на баща й още първата вечер. Не всеки би направил такава крачка. Трябва да имаш кураж. Харесва ми. Както се казва, съдбата обича смелите.

— Не съм сигурен, че съм толкова страшен — отвърна Моузис.

— Вие лично не, но като цяло идеята е. Да се срещнеш с таткото. Очевидно тя се гордее със семейството си. Това ми харесва.

— Когато я опознаеш, ще видиш, че тя има много хубави качества. Тя е наистина страхотна. Но аз съм й баща. Какво друго да кажа?

— Може нищо да не кажете. Може да кажете, че е била трудно дете и все още е. Може да кажете, че трябва да внимавам, че под тази външност се крие беля.

— Не — рече Моузис. — Нищо такова няма да кажа. Ще спра до страхотна. Ще видиш. А като говорим за вълка…

Той кимна към дъщеря си и Бек, които се връщаха от тоалетната.

— Беше ми приятно да поговорим — каза Джесъп и протегна ръка през бара. — Ще внимавам за вашето момиче.

* * *

Британи и Рик щяха да отидат да хапнат нещо, преди да продължат с танци и с още няколко питиета, макар че тя се съмняваше дали въобще ще стигнат до танците или дори до хапването, преди да се върнат в жилището на Рик.

Не при нея. Тя не канеше мъже в апартамента си.

Двамата тъкмо излизаха от „Детелината“, хванати за ръце, когато се появи чичо й Дизмъс с онова момче Тони. Той беше толкова невероятно готин, че изведнъж Рик започна да й се струва като хлапе. В сравнение с Тони сакото и вратовръзката на Рик стояха претенциозно и пресилено.

Всички се здрависаха, Британи прегърна чичо си Диз и разбра, че Тони е дошъл да се срещне с баща й и може би да започне почасова работа в бара. Оказа се, че Бек познава Тони бегло от „Горящия Рим“. Значи тя ще стои тук, ще бъде с него, а кой знае докъде може да доведе това.

В момента Британи не можеше да направи нищо по въпроса. Тя тъкмо излизаше с Рик и щеше да бъде, меко казано, супер неловко да поостане, да пофлиртува и да даде на Тони да разбере, че тази история с Рик е съвсем нова и може би нищо сериозно няма да се случи.

 

 

Беше събота сутринта, Британи беше в апартамента на Рик и лежеше с полуотворени очи. Той тъкмо се връщаше от банята, гол, но дори когато се шмугна между чаршафите, тя продължаваше да крои планове как да направи така, че тази авантюра да не се проточи цял ден или цял уикенд.

Той се плъзна до нея, тя усети дъха му под ухото си и се зачуди защо винаги ставаше така — точно когато си съвсем сигурен, че си получил това, което си желал, виждаш нещо друго и искаш нещо повече.

 

 

Рик подреди хубава маса за закуска е букет цветя по средата. В голяма бяла купа имаше пресни плодове — ягоди, боровинки и ананас, а портокаловият сок и приятно ухаещото кафе вече бяха налети в големи цветни чаши. Той си тананикаше и се въртеше около котлона по боксерки, когато тя излезе от душа с мокра коса и в халат с емблема на „Риц — Карлтън“. Беше го извадил от гардероба, без съмнение запазен точно за такива сутрини.

Тя седна на масата, отпи кафе, взе си резен бекон и отхапа. Хвърли му поглед крадешком, беше толкова уверен само по бельо, с широк гръб, корем на плочки и релефни мускули.

Той се извърна и я улови как го гледа.

— Добре ли си?

— Добре съм.

— Само добре?

— Добре означава много добре — поясни тя.

— Права си — каза той. — Аз съм невероятно добре. И знаеш ли защо? Защото ти си невероятна. Нощта беше невероятна. Тази сутрин също.

Рик посочи към масата.

— Взимай си каквото искаш.

— Благодаря, ще си взема.

— Яйцата ще са готови след две минути. Аз съм истински гений с яйцата, омлетите са ми специалност. Със сирене бри и гъби.

— Нямам търпение.

Той помълча и присви очи.

— Станало ли е нещо?

— Не. Просто казах, че съм добре. Не си ли спомняш?

— Спомням си.

— Ами, хубаво.

— Окей. Ако искаш нещо друго…

Британи го изгледа.

— Рик — каза тя с предупредителен тон.

— Просто искам да съм сигурен, че си щастлива.

— След около минута вече няма да бъда.

— Добре, схванах. Спирам.

— Хубаво ще направиш.

Той сложи чиниите на масата и седна срещу нея все още гол до кръста. Увереността му явно се беше възвърнала.

— Обзалагам се две към едно, че това е най-добрият омлет, който си яла през живота си.

— През живота ми? През целия ми живот?

— През целия — потвърди той.

Тя си отряза хапка с ръба на вилицата и я лапна.

— Оха — възкликна.

— Какво ти казах! — грейна насреща й той.

— Шест плюс — каза тя, като сочеше към всичко по масата. — Всичко е чудесно. Наистина.

Двамата започнаха да ядат и замълчаха. Рик остави вилицата си, протегна се през масата и докосна ръкава на халата й.

— Какво? — попита тя.

— Просто така. Знаех си, че ще ни е добре заедно.

Тя се усмихна принудено в пристъп на вина и както осъзна, на съжаление. Той изтълкува усмивката й погрешно, почувства се още по-самодоволен и усмивката му стана още по-широка.

— Какво още искаш да правиш?

— Освен…?

Британи изведнъж осъзна какво имаше предвид той, яйцата се обърнаха на трици в устата й и тя скочи от масата.

 

 

— Можеш ли да повярваш колко е арогантен? Имам предвид какво още бих могла да искам? Правихме малко секс и само това ли мога да искам? Такава ли съм? Рик Джесъп да върви по дяволите!

Британи седна на леглото на Бек в стаята й в юридическия колеж „Хейстингс“. Все още не се беше връщала в апартамента си и носеше дрехите си от снощи.

Бек седна на бюрото. Тя изпитваше съжаление към братовчедка си, макар че се беше опитала да я предупреди.

— Може би е нямал това предвид — каза тя.

— А какво друго да е имал предвид, Бек? Трябваше да видиш физиономията му — колко е готин и каква късметлийка съм, че сме си легнали два пъти заедно.

— А, вече станаха два пъти.

Британи наклони глава.

Три, ако трябва да бъдем технически точни, но въпросът не е в това.

— Може би въпросът е, че не бива да ходиш в къщите на момчета, които не познаваш. Може би трябва първо малко да ги опознаеш, преди да легнеш с тях.

— Права си, права си. Не знам защо позволих това да ми се случи.

— О, я стига. Знаеш.

— Така ли?

Бек я изгледа втренчено.

— Ето как стоят нещата, Брит. Ти си мислиш, че момчетата не те харесват заради човека, който си, а заради това, че си дяволски красива. Може би трябва да си помислиш как да изтъкнеш другите си силни страни.

— Какви например? — изсмя се накъсано Британи.

— Ами, първата може да е търпението. Това може да реши целия проблем. Казваш, че не искаш да си хабиш красотата, но ще си красива още няколко години.

— Добре. Само че не съм търпелива. Това определено не ми е силна страна. Искам всичко на момента.

— И какво се получава досега?

— Да — сви рамене Британи. — Ами ако утре умра?

— Няма такава вероятност. Даже и така да стане, какво от това? Междувременно в настоящето, тук и сега, ти се случват дни като този. Това по-добре ли е?

Раменете на Британи се отпуснаха със сантиметър-два и дългата й коса падна върху лицето.

— Да не плачеш? — попита Ребека. Британи поклати глава, но не я вдигна. Бек стана с въздишка от бюрото, седна на леглото и прегърна братовчедка си през рамото.

— Всичко е наред. Ще бъде наред.

Британи се наклони към нея.

— Толкова съм объркана…