Джон Лескроарт
Фатална жена (33)

32

Следобед Харди отдели почти час и половина за нов разпит на експерта си. Пейли монотонно и отегчително цитираше без грешка всеки един от източниците си, които беше посочил в предишните си показания, и така може би успя донякъде да възстанови вярата на заседателите в авторитета му. Харди се постара и да извърне разпознаването на Ларс Гъндърсън в полза на защитата, като се аргументира, че свидетелското идентифициране е в най-добрия случай недостоверна работа, дори и когато идва от толкова опитен и обучен човек като доктор Пейли.

Да, доктор Пейли беше разпознал господин Гъндърсън правилно, въпреки че беше объркал повечето подробности от външния му вид, но това показва единствено, че свидетелското разпознаване е ненадеждно. Това беше и тезата на Пейли. Харди не беше сигурен, че заседателите ще се хванат на номера, и можеше единствено да се надява, че е успял да посее семето на съмнението и че то ще покълне и ще даде плод при разпитите на свидетелите.

Накрая беше доволен, че чува последните показания на Пейли, макар и това да означаваше, че вече започва сериозната битка.

Показанията на Британи Магуайър заемаха централна роля в тезата на обвинението. Това я поставяше в незавидната и уязвима позиция да даде доказателство за мотива и с това да прати баща си в затвора. Тя се беше съпротивлявала до последно, когато Стиър я беше посочил като свидетел на прокуратурата. Нямаше начин да каже нещо, което би застрашило баща й. По съвет на Харди тя беше ангажирала собствен адвокат, Трейси Едуардс, за да представи случая на съдията.

Изслушването при съдията, преди заседателите да се закълнат, беше повече от ужасно. Едуардс направи всичко по силите си да убеди съдията, че Британи не бива да свидетелства. Първият ход на адвоката беше да се позове на поверителността на информацията за изнасилването и да посочи, че клиентът й ще откаже да даде показания за сексуалното посегателство или за нещо, свързано с него. Ако някой беше обвинен, че е изнасилил Британи, тя можеше да откаже да свидетелства и Стиър щеше да е с вързани ръце. Имаше закон и той беше ясен. Точка по въпроса.

Но Стиър не беше вчерашен и обяви, че няма да разпитва за изнасилването. Няма да задава въпроси какво й се е случило, нито кой го е направил, нито пък дали някога през живота си е била обект на сексуално насилие. Просто щял да попита дали е казала на баща си, че Рик Джесъп я е изнасилил, и как е реагирал Магуайър.

За Харди, а и за Едуардс, най-трудният момент в подготовката за делото беше, когато Гомес зае страната на Стиър. Британи трябваше да застане на скамейката и да отговаря на въпроси какво е казала на баща си и как е реагирал той. Чрез Едуардс, Британи информира съда, че никога не е разправяла на баща си нищо за изнасилването и затова показанията й нямат отношение към делото.

Гомес обаче не се върза.

— Госпожице Магуайър, господин Стиър разполага с доказателства, които биха могли да посочат точно обратното. Ще свидетелствате под клетва. Мога единствено да ви информирам, а съм сигурна, че адвокатът ви вече го е направил, колко сериозни са последствията, ако не кажете истината. Нямам какво повече да кажа.

След решението на съдията Харди осъзна, че Британи няма да има никакъв избор и ще трябва да признае, че е разправила на баща си и кога го е направила, освен ако не беше решила да лъжесвидетелства. Затова беше прекарал няколко часа с нея и се беше постарал да й обясни, че даването на фалшиви показания никога не е било добра идея.

В този конкретен случай неотстъпчивостта на Британи и лъжите й нямаше да доведат до нищо. Стиър щеше да призове няколко свидетели, включително и Тони Солая, които щяха да оборят показанията й. Така заседателите щяха да останат убедени, че Магуайър е знаел за изнасилването още рано сутринта в неделя, при това от дъщеря си. Нямаше никакъв смисъл да поддържат невярната й история.

Харди я убеждаваше упорито, но знаеше, че не е постигнал особен напредък, ако въобще имаше някакъв. Британи разбираше какво й казва, но тя по никакъв начин не искаше да даде на заседателите мотива, че баща й е убил човека, който я е изнасилил. Нека приятелите и познатите й да й противоречат, на нея не й пукаше. Ако трябваше, щеше да отиде в затвора за лъжесвидетелстване, но нямаше да предаде баща си.

Ето че изведнъж този момент беше настъпил, а Харди не беше сигурен какво ще направи Британи, макар и да чувстваше, че му трябва още време, за да я убеди, че е прав и че в този случай казването на истината не беше предателство и тя не бива да лъже.

Стиър размахваше списъка със свидетелите си като тояга и беше включил в него почти всички, с които Британи имаше дори бегли отношения, макар че името на Ребека липсваше, вероятно защото беше дъщеря на Харди. Сред приятелите и познатите Стиър беше открил няколко души, чиито показания щяха да противоречат на тези на Британи и така щяха да помогнат за установяването на мотива на Моузис.

Времето за догадки и предположения беше свършило. Стиър призова Британи като свой пръв свидетел и явно щеше да залага на мотива. Харди смяташе, че тази стратегия е очевидна, но това не я правеше лоша. Без мотив обвиненията срещу Магуайър губеха смисъла си.

Харди се обърна в стола си и видя как приставът води племенницата му от коридора, където беше чакала, до мястото на свидетеля. За миг му се стори, че не може да я познае. До него Моузис го сграбчи за ръката.

— Майчице Божия — прошепна той.

Ейми У простена неволно, но достатъчно високо и Харди помисли, че звукът отекна в залата.

Британи беше отрязала дългата си прекрасна коса до кожа.

 

 

Тя беше без червило и без никакъв грим. Носеше кафяви мъжки туристически обувки, бледожълт пуловер, а през раменете се беше наметнала с бял шал.

Харди знаеше, че Стиър трябва да е много предпазлив въпреки успеха си в предварителното изслушване. Британи беше враждебен на обвинението свидетел. Щеше да дава показания срещу собствения си баща, а това я поставяше в ужасна и неудобна ситуация. Харди беше почти сигурен, че Стиър вярва, че тя е станала жертва на изнасилване, макар и това да нямаше особено отношение към случая, понеже така или иначе повечето заседатели също смятаха така. Щяха да й съчувстват. Стиър вероятно също не беше имунизиран срещу подобна емоция и поне щеше да се постарае да не изглежда като коравосърдечно копеле.

Не биваше да се забравя и простият факт, че Британи щеше да лъжесвидетелства срещу самата себе си. Освен че трябваше да предаде съчувствието си и разбирането си към играта на Британи, Грозника трябваше да отведе заседателите и до това очевидно и неизбежно заключение, при това въпреки думите на свидетелката си.

Накрая Харди беше убеден, че Стиър трябва да е потресен от вида на Британи, както бяха и всички останали.

Британи положи клетва и се настани на мястото на свидетеля. Тя погледна храбро през залата към баща си, опита да се усмихне наперено, макар да не се получи, и се облегна в стола. Стиър не се нахвърли ентусиазирано срещу нея, както беше направил с доктор Пейли, а се надигна внимателно и се приближи с бавни и премерени крачки.

— Госпожице Магуайър, добър ден.

В началото на разпита Стиър беше самата вежливост, както и трябваше да бъде. Той помоли Британи да се представи на заседателите, да обясни каква е връзката й с Моузис и да признае, че не желае да свидетелства. Грозника бързо наложи лек и почти разговорен ритъм, за да я накара да се почувства малко по-спокойно.

Не след дълго обаче мина направо на въпроса.

— Познавахте ли жертвата в случая, Рик Джесъп?

Това беше доста деликатен момент и Харди, Джина и Ейми го бяха обсъждали надълго и нашироко. От една страна, Харди усещаше, че има голяма вероятност Гомес да се придържа към точните думи на решението си и да позволи на Стиър да пита Британи единствено дали е казала на баща си за изнасилването и каква е била реакцията му. Вероятно биха могли да накарат съдията да не допусне въпроси за връзката между Британи и Джесъп, тъй като бяха без отношение към делото или бяха поверителна информация. От друга страна, това можеше да остави заседателите с впечатление, че не е имало никакво изнасилване, че убийството е в резултат на бълнуванията на някаква луда жена и на буйния й баща и бедният Рик Джесъп, този красив изгряващ политик, е станал невинна жертва на двамата лунатици.

Те обаче знаеха, че Стиър ще се опита да представи мотива и затова решиха, че ще бъде много по-добре, ако заседателите узнаеха, че Британи е била изнасилена. Всичко се развиваше точно така.

— Да, познавах Рик Джесъп.

— Откъде го познавахте?

— Излязохме веднъж. Не се получи и спряхме да се виждаме.

— Кога се случи това?

— Не съм сигурна за точната дата. Мисля, че беше някъде в началото на февруари.

— Като казвате, че сте спрели да се виждате, имате ли предвид, че сте престанали да излизате на срещи?

— Да.

— Все пак виждали ли сте господин Джесъп отново през февруари?

— Да.

— А при какви обстоятелства се видяхте?

— Той дойде в работата ми, в кафенето „При Пит“. Каза, че иска да ме види отново, а аз му отвърнах, че нямам подобно намерение.

— Скарахте ли се?

— Не, не точно. Имахме спор, аз отидох в задната стая, а управителят го помоли да си тръгне.

Харди улови погледа на племенницата и кръщелницата си и кимна леко, за да й покаже, че се справя добре. Заседателите оставаха с впечатлението, че тя е честна, възпитана и заслужава съчувствие.

— Въпреки това видяхте ли се с господин Джесъп още веднъж през февруари?

— Да. Един ден след работа той ме засече в една уличка, докато отивах към автобусната спирка, за да се прибера.

— Тогава отново ли възникна спор?

— Да. Казах му, че не искам да го виждам повече. Исках да ме остави на мира.

— Какво се случи след това?

— Опитах се да мина покрай него, да продължа напред, но той ме сграбчи.

— Сложил е ръце върху вас?

— Да. Разтресе ме и ме блъсна в стената. От лицето ми потече кръв, а той веднага започна да се извинява. Уплаших се, отново се опитах да мина край него, но той ме сграбчи отново и ме хвърли на земята.

Харди потупа Моузис по ръката и хвърли скрит поглед към Ейми. Беше убедил Британи, че трябва да разкаже за по-ранните си отношения с Джесъп при разпита на Стиър. Те не можеха да се свържат с нощта на изнасилването, но бяха мощно оръжие и обрисуваха Джесъп в най-мрачни краски. Въпреки това Харди имаше предчувствието, че Стиър ще го позволи, тъй като това водеше до побоя над Джесъп, а това щеше да създаде впечатление за права и намеренията на Моузис. Но според Харди по-важното беше, че това означаваше, че тогава Британи не беше отишла право при баща си, след като я бяха пребили, и смяташе, че Стиър го подценява. При кръстосания разпит Харди щеше да наблегне точно върху това.

Грозника продължи точно по плана си:

— Лошо ли пострадахте?

— Отидох в болница, настаниха ме в интензивното отделение, но по-скоро бях поразтърсена. Имах ожулвания и синини.

— Казахте ли на баща си, че господин Джесъп ви е нападнал?

— Не, не казах.

— Никога?

— Никога.

В този момент Стиър се намираше в изцяло печеливша ситуация. Щеше да твърди, че Британи е казала на баща си за изнасилването и че това е мотивът за убийството. Ако заседателите не повярваха, щеше да се позове на другия инцидент, когато Британи не беше посочила Джесъп, но Магуайър някак си беше разбрал какво е станало и беше пребил младежа. Беше възможно Магуайър да се е досетил за изнасилването точно както за първото нападение срещу дъщеря му, дори и тя отново да беше премълчала. Така или иначе Стиър щеше да разполага с мотива.

Стиър даде вид, че усеща мъката на Британи, замълча, върна се до масата си и се престори, че преглежда нещо из бележките си. После отново застана пред нея.

— Това не е последният път, когато сте чули за господин Джесъп, нали?

— Не.

— Кога беше последният път?

— В края на март.

— Той как се свърза с вас?

— Прати ми есемес, че ще повдигне обвинения, че баща ми го е нападнал, освен ако не се видим отново.

Стиър се престори на изненадан, погледна към заседателите, но после отново се обърна към свидетелката си.

— Как отговорихте на съобщението?

— Съгласих се да се срещнем в „При Пери“ в събота вечерта.

— А защо сте се съгласили да се срещнете с него въпреки предишните ви отношения и нападението срещу вас?

— Исках да разбера какво има предвид и евентуално да го убедя да престане да тормози семейството ми.

— Нима казвате, че не сте вярвали, че баща ви го е пребил?

— Не знаех. Тогава разбрах за пръв път. Рик имаше политически връзки и си помислих, че може да ни причини неприятности. Баща ми е собственик на бар — „Малката детелина“, а Рик работеше за градски съветник Гудмън, който през последните месеци организираше акции срещу заведения из целия град. Затова се съгласих да говоря с него.

— Госпожице Магуайър. Ще се изненадате ли, ако разберете, че баща ви е признал, че е нападнал господин Джесъп, след като той ви е пребил?

— Да, вече чух за това. Но не го знаех, когато се срещнах с господин Джесъп в „При Пери“.

— Казвате, че не сте знаели, че баща ви е нападнал господин Джесъп?

— Не, сър. Тоест, да, сър, точно това казвам.

Стиър беше наясно, че показанията ще са такива, но искаше заседателите също да ги чуят и да решат дали отговорът е дори слабо вероятен. Той се поколеба, сякаш обмисляше какъв въпрос да зададе.

— Госпожице Магуайър — продължи той. — Нека се върнем малко по-назад. Свързахте ли се с някого, когато лежахте в интензивното отделение, след като господин Джесъп ви беше нападнал?

— Да, обадих се на майка си и я помолих да дойде и да ме прибере.

— Казахте ли й какво ви се е случило?

— Не.

— А защо не?

— Не исках да забърквам Рик в неприятности. Не смятах, че нещо подобно ще се случи отново. Той просто беше ядосан, затова реших да не казвам.

— Къде ви отведе майка ви след болницата?

— В нейния апартамент. Искам да кажа в техния, нейния и на татко.

— Там видяхте ли се с баща си?

— Да.

— Казахте ли му какво се е случило?

— Не. Казах му същото, каквото и на майка си — че съм тичала да хвана автобуса, подхлъзнала съм се и съм паднала.

— Баща ви повярва ли ви?

— Явно не.

В залата цареше съсредоточена и напрегната тишина, но при тези думи се чу откъслечен смях. Стиър го остави да утихне и продължи:

— Добре. Значи сте се срещнали с господин Джесъп в „При Пери“ на улица „Юниън“?

Стиър внимателно преведе Британи през събитията от онази нощ, но накрая стигна до момента, когато се беше събудила в леглото на Джесъп и е знаела, че е била изнасилена.

— Какво направихте тогава?

— Рик спеше, така че си грабнах дрехите и излязох от апартамента. Открих колата си там, където я бях оставила на „Юниън“, и отидох с нея в „Детелината“.

— Защо отидохте там?

— Първата ми реакция беше да отида при татко. Реших, че може да е на смяна, но не беше.

— Искали сте да видите баща си?

— Да.

— За да му кажете какво се е случило?

— Не знам дали щях да му кажа или не. Просто исках да съм у дома, да съм в безопасност, нали се сещате? Не можех да повярвам какво ми се беше случило.

Британи замълча и избърса очи.

— Нямаше ли го баща ви?

— Не. На бара беше един приятел, Тони Солая. Аз бях напълно съсипана, наближаваше времето за затваряне, казах му какво се е случило и той ме заведе в жилището на майка ми и баща ми.

— Казали сте на Тони, че сте били изнасилена?

— Да.

— А Тони придружи ли ви до апартамента на родителите ви?

— Да. Мама отвори и той ме остави с нея.

— А баща ви? Той беше ли си у дома?

— Спеше. Беше около два часа през нощта.

— Значи не сте видели баща си?

— Не.

— Казахте ли на майка си, че сте били изнасилена?

— Не.

— А защо? Щом вече сте казали на Тони…

— Не знам. Просто си помислих… Реших, че не искам да я притеснявам.

По бузите на Британи блестяха сълзи. Стиър отмести поглед от нея и се обърна към заседателите, а след това и към съдията.

— Ваша Чест — каза той, — имам още много въпроси към свидетеля, но ако адвокатът на защитата не възразява, може би бихме могли да се възползваме от кратка почивка, за да дадем възможност на госпожица Магуайър да се възстанови.

Джина Роук стана първа и тръгна към Британи с няколко кърпички. Тя се беше облакътила на парапета и беше подпряла чело с ръце. Стиър явно я беше изненадал с предложението си за почивка и тя се тресеше от емоции, било то и само заради краткото облекчение от напрежението.

Джина отиде до нея и я прегърна.

— Ей, ей. Всичко е наред. Справяш се чудесно.

Британи си взе кърпичка и избърса лицето си.

— Такова бебе ревливо съм. Съжалявам.

— Не се притеснявай. Наистина. Такива неща се случват постоянно.

Джина се приведе и я целуна по челото.

— Между другото наистина се представи отлично. Точно както трябва.

Британи се посъвзе и успя дори да се изсмее през сълзи.

— Просто толкова ми е писнало от всичко…

 

 

Хората от масата на защитата разговаряха шепнешком.

— Ще ида и ще я прегърна — каза Моузис.

— Само да си мръднал от масата, и приставът ще те застреля — отвърна Харди.

— Сърцето ми се къса.

— И моето. Но тя се справя чудесно. Корава е.

— Не искам да е корава. Преживя достатъчно, не смяташ ли?

— Повече от достатъчно, но до края тук я чака още много. Грозника само си постила на меко, прави се на добро момче за пред съдебните заседатели и я оставя да си почине. Когато се върне, нещата бързо ще станат доста сериозни. Само гледай.

Моузис се огледа през залата към дъщеря си. Джина все още я държеше в прегръдките си и двете си говореха, опрели глави.

— Никога не съм искат да й се налага да прави това — каза той. — Нито пък на някого от нас, ако има значение.

Харди си отвори устата да каже, че подобни откровения са малко закъснели и че Моузис е трябвало да премисли нещата една идея по-ясно преди време, когато наистина е било от значение и когато е можел да спести неприятностите на всички. Пое си дъх, но се спря. Какво, по дяволите, очакваше да постигне с тази лекция?

Всички бяха затънали до ушите и нямаше какво повече да направят.

 

 

— Госпожице Магуайър.

Тонът на Стиър беше малко по-твърд, сякаш търпението му се изчерпваше. Той разпитваше Британи от почти два часа и я беше накарал да разкаже как се е върнала при Сюзън и Моузис, как е казала на майка си, че просто е пила прекалено много и на сутринта ще отиде пеша до „Детелината“, за да си прибере колата, но вместо това в седем и петнадесет е посетила Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие. Според думите й тя се беше върнала в апартамента на родителите си около десет и половина в неделя сутринта и бяха седнали да закусват в кухнята. В този момент Стиър явно реши, че е време да засили огъня.

— Искате да кажете на съдебните заседатели, че когато онази сутрин сте се върнали, баща ви не ви е попитал къде сте били и какво се е случило предишната нощ?

— Точно така.

— Обичайно ли е да прекарвате нощта при родителите си?

— Не е много често, но се случва.

— Онази сутрин сте отишли да съобщите, че сте били изнасилена от господин Джесъп — тъкмо сте се били върнали, но не сте споменали нищо на никого от родителите си?

— Точно така.

— Не сте?

— Не.

— За да сме точни, бих желал да го заявите и на съдебните заседатели. Казахте ли на баща ви, че жертвата на убийството е сложил опиат в питието ви в „При Пери“, а след това ви е изнасилил?

Ейми У скочи на крака, сякаш някой я изстреля.

— Ваша Чест, възразявам! Свидетелката вече отговори на този въпрос.

— Отхвърля се.

— Госпожице Магуайър? — настоя Стиър.

— Не, не съм казала — отрече Британи.

— Казахте ли му, че сте се събудили в апартамента на господин Джесъп и сте знаели, че сте била изнасилена?

— Възразявам!

— Отхвърля се.

— Не.

— Казахте ли на баща си, че жертвата на убийството ви е насилил сексуално?

В този момент Харди също усети, че не може да се сдържа повече.

— Ваша Чест, ако съдът позволи…

Той долавяше водовъртежа от енергия зад гърба си, но не даваше и пет пари.

Гомес тресна с чукчето, изгледа адвоката и се взря над главата му в залата.

— Съдът не позволява, господин Харди. Защитата и обвинението да дойдат при мен.

Харди и У станаха и излязоха иззад двете страни на масата. Стиър не закъсня и застана до тях пред масата на съдията. Гомес се приведе напред, така че да чуят свирепия й шепот:

— Няма да позволя подобен елементарен подход на размяна на реплики. Вие, госпожице У, или вие, господин Харди, ще отправяте възраженията си спрямо който и да било свидетел към съда. Няма да позволя нито един от вас…

— Ваша Чест — каза Харди, — с цялото ми уважение…

Гомес вдигна показалец и го пресече.

— Господин Харди, съветвам ви да внимавате изключително много какво ще кажете. Опитът ми показва, че адвокати, които започват с „цялото ми уважение“, често продължават с изявления, които могат да са крайно неуважителни. Ако това се случи тук, ще има моментални и сериозни последствия. Ясно ли се изразих?

Харди преглътна жлъчния си коментар и кимна.

— Да, Ваша Чест. Но господин Стиър очевидно тормози свидетелката, която е и жертва. Тя ясно заяви, че не е казвала на баща си, че е била изнасилена.

— Той трябва да развие тезата си, за да могат съдебните заседатели да разберат точно какво е казала и какво не е. Изразих се ясно, че ще допусна да я пита какво е казала на баща си. На вас, а и на адвоката на госпожица Магуайър, ви беше ясно, че тя трябва да е готова да даде показания за целия инцидент. А сега нека всички се върнем по местата си и да продължим.

Харди и У седнаха зад масата си. Стиър не пропиля и секунда и веднага помоли стенографката да повтори последния му въпрос:

— Казахте ли на баща си, че жертвата на убийството ви е насилил сексуално?

Британи стисна устни и поклати глава.

— Не.

— Казахте ли на баща си — продължи Стиър, — че сте се почувствали насилена и мразите жертвата на убийството, след което баща ви се е ядосал?

— Не.

— Не беше ли всъщност реакцията му спрямо вашето положение толкова яростна, че сте се изплашили, че ще предприеме драстични мерки?

— Не! Точно затова не можех да му кажа! Точно предната вечер бях чула версията на Рик за случилото се между него и баща ми, след като Рик ме беше нападнал през февруари. Не знаех дали да му вярвам, Рик беше такъв лъжец… Но не исках повече проблеми. Затова обмислих ситуацията, докато отивах с Тони към жилището на родителите ми, и разбрах, че не мога да им кажа, дори и да исках. Беше ме страх.

— И не сте му казали?

Ейми реши да въстане срещу статуквото, бутна стола си и се изправи.

— Възразявам, Ваша Чест. Този въпрос беше зададен няколко пъти, и му беше отговорено.

Гомес най-накрая явно реши, че Стиър е прекрачил границите в натиска си, и потвърди възражението.

Прокурорът въздъхна театрално с явно разочарование. Но все още не беше постигнал целта си и веднага се върна към нея:

— Госпожице Магуайър, казвали ли сте някога някому, че сте имали разговор с баща си, по време на който сте му съобщили всички тези подробности — наркотика в питието ви, самото изнасилване, страха и омразата ви към жертвата?

У погледна към Моузис и Харди дали да възрази отново. Харди леко поклати глава. Ненавиждаше ситуацията, но Стиър съвсем не задаваше същия въпрос под една или друга форма.

Британи също долови разликата. Тя погледна към съдията и пак се обърна към Стиър:

— Въпросът е дали съм казала на някого, че съм разказала на татко за някои от тия неща?

— Да.

— Защо да го правя, като не съм го направила?

— Ваша Чест — парира Стиър, — бихте ли призовали свидетелката да отговори на въпроса?

Гомес се приведе напред и направи точно това.

Британи замълча, но накрая изрече невярната дума:

— Не.

— Никога не сте споделили с някого, че сте разказали на баща си за изнасилването през първия ден след него, когато сте били в апартамента му, вярно ли е това?

— Да.

Стиър я изгледа продължително, непреклонен и разочарован.

— Нямам повече въпроси — каза той и се завъртя на пети. — Господин Харди, свидетелят е ваш.

Гомес удари с чукчето.

— Ако никой не възразява — започна тя, — всички прекарахме дълъг ден в изслушване на показания, а изглежда, че утре ще бъде същото. Така или иначе до края на заседанието на съда остават само петнадесет минути. Господин Харди, ако не възразявате да отложите кръстосания разпит на госпожица Магуайър до утре сутринта, предлагам да приключим.

— Нямам възражения. Ваша Чест.

— Господин Стиър? Добре. Всички ще се видим утре сутринта точно в девет и половина.

Тя отново удари с чукчето и разпусна съда.