Джон Лескроарт
Фатална жена (22)

21

Началникът на полицията тъкмо беше приключила речта си на обяда във „Франциска“, най-стария дамски клуб в града. Беше говорила за насилието сред малолетните, за тормоза от страна на по-големите към по-малките деца и за програмата за борбата с тези проблеми в началните училища. Тъкмо щеше да се върне на масата за десерта, когато личният й шофьор и административен помощник сержант Дърмът Мориарти се доближи до нея и й прошепна нещо на ухо. След минута тя отвори вратата на малката, но добре обзаведена конферентна зала надолу по коридора. Следователите от „Убийства“ Брейди и Шър седяха зад махагоновата маса, а светлината от прозорците към улица „Сътър“ идваше в гърба им.

Началникът затвори вратата и ги изгледа един след друг.

— Брейди — каза тя, като посочи Пол и отмести пръст към Шър — и… съжалявам, не се сещам за името ви.

— Шър, госпожо. Лий Шър.

— Съжалявам — повтори Лапиър. — Няма да го забравя отново. Дърмът ми каза, че било важно, но и аз се досещам, че е така, щом сте ме издирили чак тук. С какво мога да ви помогна?

— Появи се един проблем с Моузис Магуайър — започна Брейди. — Заподозреният в случая с Джесъп.

— Предполагам, че с лейтенант Глицки сте стигнали до някакво развитие и той ви е пратил, за да ми го съобщите.

— Не е точно така, началник — каза Шър. — Проблемът малко или повече е Глицки.

— Как така?

Обясненията на Шър не отнеха много време. Щом тя завърши, лицето на Лапиър се навъси и началникът отмести поглед към ъгълчето на тавана. Ръцете й сграбчиха облегалката на стола, зад който стоеше. Никой не продумваше. Лапиър си пое въздух и издиша шумно.

— Вашите заключения са, че лейтенантът е уведомил адвоката на Магуайър, който след това е посъветвал клиента си да не разговаря с вас. Това означава, че Глицки не само се познава с Магуайър, но и че връзката с адвоката на Магуайър, който е приятел на лейтенанта.

— Да, госпожо — каза Брейди. — Казва се Дизмъс Харди.

Лапиър замълча, а изражението й стана още по-мрачно.

— Шегувате се.

— Не, госпожо. Познавате ли го?

— Познавам един човек, който му беше партньор в кантората. В момента е областен прокурор.

— Фарел? — запита Шър. — Казвате, че Харди и Уес Фарел…

— Бяха партньори отвърна тя. — При това неотдавна. Фирмата се казваше „Фриймън, Фарел, Харди и Роук“. А ако не ме лъже паметта, съпругата на лейтенанта е секретарка на Фарел, нали?

Раменете на Лапиър се приведоха, сякаш тежестта на тези взаимни връзки се трупаше върху тях. Тя дръпна стола, на който се облягаше, и седна в него с дълбока въздишка.

— Никак не е чудно, че по този случай колелото на правосъдието не се върти особено гладко — каза тя. — Всички са оплетени в конфликт на интереси. Господи, господи, господи.

Тя прокара пръсти през косата си.

— Вие докъде стигнахте с разследването? Магуайър сериозен заподозрян ли е?

— Много вероятен — отговори Брейди. — Получихме правдоподобно разпознаване и мислехме тази сутрин да го пъхнем зад решетките.

— Разполагате с идентификация?

— Стопроцентова. От снимка.

— И имате и мотив? Струва ми се, че това не е малко.

— Докато сме на въпроса, ще ни трябва и заповед за обиск — вметна Шър. — Но може би доказателствата ни все още не са достатъчно конкретни. Особено след като знаем, че Фарел няма да е склонен да повдигне обвинения.

— Чакайте малко — прекъсна ги Лапиър. — Говорим за убийството на уважаван служител на града, шеф на екипа на един от най-известните и популярни градски съветници. Как да се обадя на господин Гудмън с информацията, която имам, и как да му обясня защо все още не сме арестували Магуайър? Някой от двама ви ще ми каже ли?

— Можем да… — започна Брейди.

— Не — пресече го отново Лапиър. — Не, не и не. Ето какво ще направим, при това веднага. От тази минута вие двамата ще докладвате по този случай директно на мен и само на мен. Няма да ходите при областния прокурор и особено при лейтенант Глицки. Някой от вас знае ли кой е дежурен съдия тази седмица?

Дежурният съдия, който подписваше заповедите за обиск или арест, се сменяше на ротативен принцип измежду съдиите от Върховния съд, макар че всеки съдия имаше власт да подпише такава заповед.

— Май е Томазино — каза Шър.

Лапиър поклати глава и махна ръка в знак на несъгласие.

— Не става. Пристрастен е към защитата. Ами Браун? Тя в дело ли е сега? Може да я хванете в някоя от почивките. Тя е известна с враждебното си отношение към господин Харди. Помните ли мъжа, който беше убит в съдебната й зала? Тя обвинява Харди за случилото се. От нея ще вземете заповедите. До края на работния ден искам Магуайър да е в затвора.

— Извинете, началник, но ако направим това, означава да прескочим всички — предупреди Шър. — Не само прекия ни шеф, но и областния прокурор. Какво ще стане, ако вземем заповед за арест директно от съдията, а Фарел не повдигне обвинения на основание, че няма достатъчно доказателства?

— Не се притеснявайте за това — поклати глава Лапиър. Казвам ви, че по този случай няма да ходите първо при областния прокурор.

— Но… — опита се да каже Брейди, но Лапиър не го остави да продължи.

— Ако Фарел откаже да повдигне обвинение по това, с което разполагаме в момента, няма как да отидем при съдията за заповед — обясни тя. — Няма съдия на света, който ще се разпише за арест, ако знае, че след това няма да бъдат повдигнати обвинения.

— Така че ще прехвърлим топката към Фарел. Проблемът ще е негов — каза Шър.

— Точно така. По-добре е направо да вземем заповед от съдията.

По принцип следователите подаваха доклад до областния прокурор, който на базата на представената информация решаваше дали да повдигне обвинения. Ако преценеше, че има доказателства, подаваше молба за заповед за арест. В някои случаи полицаите можеха да се обърнат директно към съдията и сами да получат заповед, която беше основание за законен арест, но нямаше отношение към решението на областния прокурор дали да повдигне обвинение.

— В декларацията ще посочим вероятните причини — продължи Лапиър. — Съдията ще се съгласи и ще подпише. Ще извършим ареста, а едновременно с това ще вземем и заповедта за обиск. Може да имаме късмет и случаят да се развие добре.

— А ако не се развие? — попита Брейди.

— Ако не се развие и ако Фарел поиска публично да изрази несъгласие с нас и съдията и да каже, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, ще може директно да пусне Магуайър пред бог и пред всички. Но ако питате мен, имаме достатъчно доказателства. Какво ще стане след това не е наша работа. Точно затова прокурорите толкова много мразят директните заповеди от съдията. Но пък те ни дават — на мен и на вас, онова, което ни трябва в такива случаи. Смятам, че споменах, че до вечерта искам Магуайър с белезници. Да видим дали можем да го направим, защо не?

 

 

Сержант Мориарти караше началника на полицията на среща за програмата за ограничаване на графитите в „Сънсет“, което беше доста далеч географски и като тема от събитията в клуб „Франциска“, така че имаха доста време за разговор, но Мориарти не беше сигурен как да подеме темата. Началникът на полицията четеше нещо на задната седалка, но в огледалото за обратно виждане сержантът забелязваше, че тя отпуска листовете, затваря очи и въздиша.

— Наред ли е всичко?

— Да, няма проблеми — отвърна тя, но после се поколеба. — Чудя се дали това е достатъчно сериозно, за да го пусна към Вътрешния отдел, или да оставя нашите хора да извършат ареста с директна заповед от съдията и да видя как ще се развият нещата.

Мориарти нямаше намерение да поправя шефа си за името на отдела, който разследваше провиненията на полицаите. Почти навсякъде го наричаха „Вътрешен“, но във винаги политически коректния Сан Франциско той се казваше „Подразделение за административни разследвания“.

— Не съм сигурна дали въобще имам основание да подозирам тайна договорка, да не говорим пък за конспирация. В крайна сметка градът не е голям и хората се познават едни други, нали? Мислиш ли, че Глицки е прошепнал нещо на адвоката на Магуайър?

— Както каза един от следователите, е доста трудно да не стигнеш до такова заключение, нали? А ако искате да чуете един слух…

Тя потърси погледа му в огледалото.

— Винаги съм любопитна.

— Може би вече сте усетили общата връзка. Спомняте ли си „Касапницата при доковете“? При кей 70 преди пет или шест години.

Господи, чула беше и още как. В онази колонка в „Куриер“ преди два месеца Шийла Маренас беше извадила на показ цялото мръсно бельо на управлението от последните двайсет години и онзи случай беше още един коз в ръцете на кмета, който нямаше да се поколебае да го използва и да атакува. Тя нямаше нищо общо с нито едно от пословичните неразрешени убийства, защото тогава въобще не оглавяваше полицията, но на теория би могла да разпореди разследване на по-значимите от тях. По някакъв начин отказът й да поеме по този донкихотовски път в борба за идеална справедливост и да ангажира хора и ресурси, с които така или иначе не разполагаше, се тълкуваше превратно — че не е достатъчно активна в разкриването на престъпления. Ако „Касапницата при доковете“ беше дори далечно свързана с Моузис Магуайър, искаше да знае всичко на момента и да разпердушини всички замесени. Дори и ако някой от тях беше един от шефовете на отдели.

Лапиър наклони глава, а погледът й се отмести от Мориарти и блуждаеше из огледалото към югоизточния край на града, който оставаше зад гърба им, докато се изкачваха по улица „Маркет“ към „Туин Пийкс“. Ако Дърмът Мориарти имаше някаква информация, тя искаше да я чуе, дори да беше най-безумният слух.

— Припомни ми за тази така наречена „Касапница“ — подкани го тя.

— Не си спомням точно кога беше — започна Мориарти, — но начело на „Убийства“ беше Бари Джърсън.

— Не го познавам.

— Не. Няма как. Това беше, преди да пристигнете. Той загина в опит да арестува заподозрян в убийство на име Джон Холидей. Той пък беше застрелян заедно с още трима или четирима частни охранители. От специалните патрули, ако трябва да съм точен. Нещо като ченгета, нали знаете. Макар че само един господ знае какво са търсили там.

— Може Джърсън да е имал нужда от помощта им за ареста.

— Помощ от специалните патрули, а не от редови ченгета? Друг път. Но едва ли някога ще разберем.

— Чакай малко. Искаш да ми кажеш, че пет или шест ченгета са били застреляни в един и същи ден на едно и също място? И това се е случило на кей 70?

— Точно така. Не забравяйте, че има и застрелян заподозрян. Не са го нарекли „Касапницата“ току-така. Пукотевица посред бял ден, случило се е по средата на следобеда. Намериха около сто гилзи, към двайсет или трийсет дупки от куршуми по околните постройки, да не говорим на какво приличаха труповете на жертвите. Било е престрелка отблизо — кой когото превари.

— Не е било екзекуция?

— Не, госпожо. Труповете лежаха там, където са паднали.

— Кои са били убийците?

— Точно в това е проблемът. В крайна сметка приписаха всичко на руската мафия, някаква афера с откраднати диаманти, кървави диаманти, добити с незаконен робски труд някъде из Африка. Не знам. Стана много заплетена история, но всичко утихна и се забрави.

— Шест убийства са се забравили просто ей така? Как е възможно?

Мориарти сви рамене, погледна в огледалата и намали пред светофар.

— Убийците се върнали в Русия, вероятно с дипломатически полет.

Мориарти помълча.

— Нали разбирате защо се носят слухове. Цялата работа смърдеше.

— Схванах.

— И тук стигаме до интересното. Ще се опитате ли да познаете кой беше адвокатът на заподозрения в убийство Джон Холидей?

— Фарел.

— Топло, но не достатъчно. И верният отговор е…

— Дизмъс Харди.

— Ето затова сте началник.

Светна зелено и колата потегли отново.

— Е, все пак познах от втория опит. А какво имаш предвид, че Харди му е бил адвокат?

— Само по себе си това е може би нищо. Но става по-интересно, ако вземем предвид още някои факти. Кой, да речем, е заел поста на Джърсън? За това ще се сетите от първия път.

Мориарти хвърли поглед към огледалото и видя как Лапиър подпря брадичка с длан и започна замислено да подръпва долната си устна.

— Глицки — продължи той — беше в „Убийства“, преди да го прострелят, и се възстановява около година и нещо. Когато се върна на работа, го сложиха в отдела по заплатите, а той не криеше, че това не е особено предизвикателство.

— Дърмът, стига — изпъшка Лапиър. — Глицки не е убил Джърсън, за да си върне старата работа. Това просто не го вярвам.

— Просто ви казвам какво говорят хората.

— Добре, ама това е смешно. Кои хора го говорят?

— Предимно другите ченгета. Повечето обаче вече ги няма.

— Как така ги няма?

— Пенсионирани, напуснали, преназначени. Няма ги. Но пък Глицки пое „Убийства“. Може би затова разследването на тези убийства изгуби инерция.

Началникът на полицията помълча, за да осмисли новата информация.

— А Фарел? Как се вписва той?

— Никак. Но нали знаете кои са другите партньори на Харди? Тоест и на Фарел. Дейвид Фриймън и Джина Роук.

— И какво?

— Фриймън го гръмнаха няколко дни преди пукотевицата на кей 70. Почина в болницата точно в деня на престрелката.

Мориарти замълча драматично.

— Той и Роук бяха сгодени.

Тук Лапиър не се сдържа и се изсмя.

— Добре, Дърмът, това вече наистина е в сферата на измислиците.

— Може, но защо не чуете цялата история? На сцената има още един актьор. Воювал е с Харди във Виетнам, двамата са експерти по оръжия. А и между другото там Харди му спасил живота, върнали се у дома, станал съдружник в бара му и се оженил за сестра му.

— Магуайър.

— Магуайър — кимна Мориарти в огледалото. — А, и още едно последно нещо.

— Слушам те.

— Разбира се, по онова време се водеше разследване. Може да проверите, ако искате, има документи и всякакви подробности. Глицки отпаднал от заподозрените, защото имал желязно алиби. Искате ли да познаете какво е?

— Не вярвам, че бих могла дори да си представя.

— През целия следобед бил с Джина Роук в апартамента на Дейвид Фриймън и мерел костюм за погребението на Фриймън. Забелязвате ли колко хубаво съвпада с алибито на Роук. Не са ли сладури?

 

 

След като Шър и Брейди си тръгнаха, Магуайър започна да подготвя бара и се замисли върху ситуацията. Оправи отзад, зареди чинийките с продуктите за коктейлите, обели лимоните, разби сметаната за ирландското кафе и дотъркаля нов кег бира „Бас“. Около един часа по обед реши, че една глътчица няма да го убие. Просто този път щеше да внимава колко пие.

Шър и Брейди се появиха отново около четири следобед, а дотогава той беше изпил три внимателно премерени шота водка. Е, всъщност бяха двойни шотове. Нямаше и три големи, около двеста и седемдесет милилитра. По принцип пиеше скоч, но тогава Сюзън щеше да го усети по миризмата. Водката сигурно не миришеше толкова.

Когато предната врата се отвори, на бара бяха само той и Дейв. В кътовете с меката мебел и лампите с абажур отзад имаше две двойки. Двамата следователи влязоха забързано и някак нетърпеливо.

— Здрасти, здрасти, пак ли вие — поздрави ги той с небрежна учтивост. — Няма почивка за вас, а?

Следователите явно не бяха в настроение за обичайната размяна на любезности. Брейди стигна до бара с няколко широки крачки, а Шър остана до вратата. Беше скръстила ръце пред гърдите си, но едната беше подпъхната под сакото и без съмнение лежеше на дръжката на служебното оръжие. Моузис погледна зад нея и забеля за, че пред витрината бяха спрели няколко черно-бели патрулни коли.

— Господин Магуайър — каза Брейди. — Искам да ви помоля да излезете пред бара, ако обичате.

Моузис все още се опитваше да се държи нахакано и белна зъби в усмивка.

— Оттук ще ми е по-лесно да ви сипя. Какво ще пиете?

— Моля ви отново и за последен път. Излезте пред бара.

Тонът на Брейди привлече вниманието на Дейв, седнал на обичайното си място на бара до прозореца. Той надигна глава и се опита да фокусира Брейди.

— Е, как ще ви сипе, като е пред бара? — попита той.

Шър стигна до него с няколко бързи крачки и размаха значката си пред него.

— Допивай си, приятел. Полиция на Сан Франциско. Барът затваря ей сега.

Дейв я изгледа пренебрежително.

— Глупости. Още е следобед.

Брейди потупа строго с ръка по бара.

— Магуайър. Веднага.

Моузис въздъхна тежко и избърса ръцете си в кърпата.

— Добре де, добре. Идвам.

Това не се хареса на Дейв и той използва шанса да тропне с бирената бутилка по бара.

— Какви са тия простотии, Моуз? Я им дай да се разберат. Шибни ги по главите е шилелага.

Моузис тъкмо излизаше иззад бара и придърпваше летящата вратичка зад себе си. Думите на Дейв го сепнаха на място.

— Млъквай, Дейв! Просто млъкни! — извърна се той към него.

— Какво е шилелаг? — попита Шър.

— Моуз си има един стар шилелаг под бара. Открай време си е там. Шилелаг.

— Проблем ли има? — изправи се един от младите мъже в дъното. Изглеждаше на двайсет и няколко години.

Брейди отново вдигна портфейла със значката си, тупна по бара и се извърна към Моузис и младежа.

— Нека всички да ме чуят. Ние сме служители на полицията на Сан Франциско и сме тук с официална задача. Моля, всички да останат по местата си.

Той пристъпи напред към младежа.

— Всички, освен теб! Назад! Още назад! Сега седни!

Брейди нарочно отдалечи добронамерения, но глупав натрапник от Магуайър, тъй като не искаше да рискува младежът само за миг да се превърне в заложник на стария си познат бармана.

Брейди не искаше да минава зад Магуайър, за да не му обръща гръб. Само за миг арестът се беше изплъзнал от плана и от контрола им. Следователят знаеше, че отвън има подкрепления, екипите бяха паркирали по улицата в готовност да претърсят сградата, колата и апартамента на заподозрения и затова за малко да изкрещи на Шър да отвори вратата и да ги повика.

Магуайър пристъпи леко напред с вдигнати ръце.

— Спокойно, спокойно, спокойно — каза той и се обърна към клиентите. — Няма за какво да се притеснявате. Няма проблеми. Ето идвам, както наредихте. С какво мога да ви помогна?

Брейди въздъхна облекчено и извади лист хартия.

— Моузис Магуайър. Това е заповед за вашия арест заради убийството на Ричард Джесъп. Имате право да запазите мълчание. Ако се откажете от това право, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас…

 

 

Магуайър не спираше да говори. Брейди и Шър размениха няколко знака на тайния си език и решиха, че няма да се опитват да го спират.

— За какво са ви тия белезници — продължаваше той. — Дяволски тесни са, направо ме премазват. Стига бе, хора, никъде нямаше да избягам. Сам излязох пред бара. Ето ме, готов съм да сътруднича, а задните врати и без това са заключени. Няма къде да ходя, дори и да искам. Може да отбиете встрани и да махнете белезниците. Хайде де, Брейди? Следовател Шър? Хайде де! Мамка му!

Бяха го закопчали и го бяха тикнали на задната седалка в паркираната на „Линкълн Уей“ кола. Оставиха един от патрулиращите полицаи да го наглежда и казаха на клиентите да си ходят. Барът щеше да е затворен, докато не го претърсеха.

Шър се доближи до Дейв. Беше му казала да си допие бирата и да я изчака. Беше взела трите му имена, адреса и телефонния номер, тъй като той щеше да е техният свидетел за шилелага, който така и не откриваха никъде. Дейв не беше особено щастлив от новата си роля, но на Шър й се струваше, че неприязънта му се дължи на нещо повече от неудобството да си намери друг бар, където цял ден да се налива с бира.

— Наистина ли смятате, че имате доказателства срещу мен? — не спираше Моузис от задната седалка на колата, докато пътуваха към центъра. — Къде е оръдието на убийството? Не съм убил ситния кучи син, нищо че си заслужаваше да го пречукат и се радвам, че е пукнал.

Той си пое дъх и продължи:

— Направо си нямате представа как ще ви подреди Глицки. С него сме приятели от двайсет години. Вярвайте ми, че няма начин да позволи да ме съдят. Хич не се и притеснявам. Вие двамата само си губите времето, вместо да търсите някого, когото да обвините с истински доказателства.

Никой сякаш не му обръщаше внимание.

— Ей, вие имате ли деца, бе! Нямате, а? А какво си мислите, че щяхте да направите, ако имахте дъщеря и някакъв дребен боклук първо я пребие, а после я изнасили? Щяхте ли да седите и да въртите палци? Стига бе, вие сте ченгета. Щяхте да отидете и да оправите нещата, нали? Нали! Ще ми кажете ли, че ей така щяхте да си седите? Защото понякога законът не решава проблема. Някакъв лайнян нещастник щял да полежи малко в затвора — това е нищо в сравнение с времето, което ще е нужно на моето момиче да превъзмогне онова, което й е причинил. Това честно ли е? Смятате ли, че е честно? Правилно ли е?

Обратно в центъра Брейди поведе Магуайър нагоре по стълбите на Съдебната палата, за да започнат да действат по ареста. Шър извади диктофона изпод седалката си, провери дали е записал всичко, което Магуайър наприказва по пътя, и прослуша записа още веднъж, за да се убеди, че нито тя, нито Брейди бяха казали и думица, за да го подтикнат. Доволна от себе си, Шър занесе диктофона в кабинета на стенографките, за да го свалят на хартия и да го приложат към документите по делото.