Джон Лескроарт
Фатална жена (19)

18

Като началник на полицията Вай Лапиър имаше и редица предимно представителни функции. Тя даваше множество закуски, обеди и вечери и често произнасяше речи. Посещаваше квартални срещи и говореше за проблемите в общността и как полицията би могла да стане по-ефективна. Обсъждаше проблемите на сигурността с бизнес лидери, обясняваше на защитниците на бездомните за наркотиците и другите проблеми на улицата, движеше профсъюзните дела с други висши служители от полицията, мислеше за връзките с другите служби и за бюджета. Поддържаше контакти с политици от всякакви партии, следеше пресата, срещаше се с групи от хора, пострадали при престъпления, организации по детска безопасност и насоки за младежите. Имаше какви ли не ангажименти — от автобусите и тролеите в градския транспорт до ограничаването на графитите, политиката спрямо кучетата в парковете, престъпленията от омраза и нападенията срещу стари хора.

Но тя почти никога не се намесваше, особено сама, във всекидневната работа на своите подчинени. Ето защо Глицки остана сериозно изненадан, когато в края на деня усети, че някой стои до вратата, вдигна поглед от криминоложкия доклад и видя началника на полицията. Тя беше едра, сериозна жена от афроамерикански произход и носеше официалната униформа. Глицки смъкна краката си от ъгълчето на бюрото, затвори папката и се изправи на секундата.

— Мога ли да помогна с нещо, началник?

Тя прекрачи прага и влезе в кабинета.

— Спокойно, лейтенант. Просто реших да се отбия и да видя дали не бихте ми отделили няколко минути от времето си.

— Разбира се, госпожо. Колкото е нужно.

Между двамата зееше доста голяма пропаст в чиновете и командната верига, но Лапиър и Глицки бяха изградили нещо като връзка още в първите седмици на мандата й, когато преди малко повече от две години беше дошла в Сан Франциско от мястото си като заместник-началник на полицията във Филаделфия. Тя се беше застъпила за него пред кмета в един заплетен случай за задържане без заповед за арест. Глицки се беше почувствал задължен да прибере зад решетките сина на едно от най-влиятелните местни политически семейства. На свой ред шефът на „Убийства“ беше неин съюзник срещу същия кмет Лилънд Крофърд, който все още управляваше града. Тя не се беше поддала на друго негово искане и той беше натиснал хората в полицията в нескопосан опит да я отстрани, като ги накара да й гласуват вот на недоверие.

— Нали нямаш нищо против?

Тя погледна зад гърба си, затвори вратата, обърна се към Глицки и въздъхна.

— Току-що едва се откопчих от Лайъм Гудмън по телефона.

— Да, той е доста нетърпелив за резултати по случая с Джесъп — кимна Глицки.

— Така е. А знаеш колко много обича да говори пред пресата.

— И ти се е обадил?

— Ако не се задействам аз, знаеш на кого ще звънне другия път.

Тя си придърпа стол до бюрото на Глицки и седна.

— Отговорност за решенията и така нататък. Реших да видя дали има нещо ново, което мога да му кажа за напредъка по случая. А той междувременно ми даде информация, която се надява, че може да бъде от полза на твоите следователи.

— Да я даде на теб, вместо да се обади директно на тях? Има им номерата от визитките, които са оставили в офиса му.

— Това не би подчертало достатъчно неговата важност, нали така? А и какво да им каже? Така аз нямаше да разбера, че той е лично заинтересован.

— Да, предполагам — поклати глава Глицки с отвращение. — Какъв смешник.

Изражението на Лапиър се разведри в намек за усмивка.

— Да, но за момента е нашият смешник, а не смешникът на кмета. А точно към него ще се обърне, ако не му покажем нещо. А и — само за протокола — неговата информация може да има някакво отношение към случая, макар и да ми се струва стара история.

Тя погледна към бялата дъска с активните случаи на „Убийства“.

— Брейди и Шър?

— Това е екипът.

— Докладвали ли са ти скоро?

— Вчера.

— Имаш ли нещо против да видим докъде са стигнали днес? Дали са навлезли в подробностите?

— Ще разбера.

Глицки вдигна слушалката и натисна няколко бутона.

— Пол, Ейб е. Елате с Лий, ако имате минутка, началникът е при мен и би искала да поговорите. Точно така, да. Началникът. Да. На полицията.

Той затвори.

— Идват веднага.

 

 

— Да, знаем кой е Моузис Магуайър — каза Брейди. — Вече говорихме с него. Снимката му е сред другите, които днес ще покажем на свидетелите.

Началникът на полицията продължаваше да стои права, затова нито той, нито Шър не смееха да се разположат по сгъваемите столове. Стояха с ръце зад гърба до един от ъглите на бюрото на Глицки.

— Получихме името му в офиса на Гудмън — добави Шър. — Преди два месеца Джесъп е излизал с дъщерята на Магуайър.

Началникът кимаше и слушаше внимателно.

— Това ми каза и градски съветник Гудмън. Преди малко имах разговор по телефона с него и той явно смяташе, че не разполагате с цялата нужна информация.

— Имате предвид, че Магуайър е ударил Джесъп? — попита Брейди.

Началникът на полицията наклони глава и го изгледа.

— А, значи сте чули за това?

Глицки изтръпна, когато отново чу името на Магуайър, облегна се в стола и стисна ръце пред корема си, като се стараеше да изглежда спокоен, докато разговорът продължаваше.

— Да, госпожо — каза Шър. — Попитахме го директно и той не се опита да увърта. Оказва се, че Джесъп е наранил дъщеря му — блъснал я, съборил я, нещо такова. Магуайър отишъл до службата му и — както сам се изрази — привлякъл вниманието му, за да го накара да спре да я тормози.

Лапиър обмисли чутото.

— Версията на съветника е, че Джесъп я е зарязал, тя полудяла и надрънкала куп лъжи на баща си.

Двамата инспектори се спогледаха, но това не убягна от началника.

— Какво, не е ли вярно?

— Не мислим, че е било така — поде Брейди. — Според нас той я е ударил.

— Защо смятате така? Защо приемате нейните думи, а не неговите?

— Първо — отвърна Шър, — няма как да чуем версията на Джесъп.

— И второ?

Шър хвърли почти отчаян питащ поглед към Глицки и към партньора си. После си пое въздух, отново стрелна Глицки с очи и накрая успя да формулира подходящо за момента изречение.

— Второ, администраторката в офиса на Гудмън не обрисува Джесъп с твърде ласкателни краски.

— Във всеки случай — каза Лапиър — Гудмън определя посещението на Магуайър като брутално нападение. Джесъп го нямало два дни след това.

— Може би е така — включи се Брейди. — Но Магуайър ни припомни, че Джесъп не е подавал оплакване. А ако е бил пребит толкова зле, е логично да се обърне към полицията. Но пък тогава би излязло наяве и това, че е блъснал дъщерята на Магуайър.

Лапиър кимна отново.

— Значи сте проследили връзката с Магуайър, но не го смятате за заподозрян?

— Не сме го изключили каза Шър. Но…

— … Но от онзи уж побой са минали два месеца — довърши изречението й Лапиър. — И защо тогава в неделя вечерта ще му хрумне да отиде и да довърши нещата с Джесъп? Точно това казах на Гудмън и точно това ще му кажа отново. Не ми изглежда смислено, дори и Магуайър да е луда глава. Той вече се е изяснил с Джесъп, няма нужда да го убива.

Тя изгледа тримата и завърши:

— В крайна сметка предполагам, че няма причина да се концентрирате върху Магуайър повече, отколкото върху някого другиго. Това искате да ми кажете, нали?

Никой не отвърна. Брейди се прокашля, Шър изучаваше шарката по пода на офиса, а Глицки премести дясната си ръка от корема на бюрото и потропа бързо с пръсти.

Началникът отново ги изгледа.

— Или може би не е така? Какво се опитвате да кажете?

Брейди отново прочисти гърлото си и изплю камъчето.

— Миналата събота вечер Британи се е видяла с Джесъп за по питие в „При Пери“.

Лапиър се стегна рязко.

— В нощта, преди да бъде убит?

— Явно не е схванал посланието — кимна Шър. — Искал е да я види отново или щял да подаде оплакване срещу баща и заради побоя. Тя решила да се срещнат и да се опита да го разубеди.

— Казвате ми, че са излезли на среща заедно в събота вечерта?

— Да, госпожо. Макар че не знам дали бих го нарекъл точно среща.

Алармата на нечия кола на улицата внезапно се включи. Никой в кабинета на Глицки не каза и дума, докато тя продължи да пищи.

Накрая спря и началникът успя да се вземе в ръце.

— На мен това ми се струва като сравнително важен факт. Има ли някаква причина, поради която ми го спестявахте толкова време?

— Казахме, че не сме изключили никой заподозрян, госпожо — осмели се да отговори Шър. — Включително и Магуайър.

— Така е, но това е точно информация, която бих могла да предложа на съветник Гудмън, за да ми се махне от главата. Да му кажа, че напредваме и може би сме близо до арест.

— Това може да не се окаже вярно, госпожо — каза Брейди. — Доказателствата ни са съвсем недостатъчни. Трябва да поработим с някои от свидетелите и да видим какво ще излезе, преди отново да се върнем към Магуайър. Ако уликите сочат към него.

— Разговаряхте ли с момичето? С Британи.

— Да.

— А тя какво казва? Как е минала срещата? Джесъп отново ли я е тормозил? Имал ли е Магуайър нова причина да му се ядоса? И може би дори да го убие? Хайде, хора. Това ми прилича на напредък, господин Гудмън ще го приеме по същия начин. Няма нужда да споменаваме Магуайър, но поне можем да кажем, че разполагаме с някои истински улики и държим някои интересни хора под око. Как ви се струва?

Шър отново погледна към Глицки.

— Сър?

Той се приведе към бюрото и стисна ръце.

— Ето как седят нещата, Вай — каза той. — От кабинета на областния прокурор ни подметнаха, че една жена е била изнасилена в събота вечер. Тя може да е Британи Магуайър, но може и да не е. Британи не го е признала, а информацията е поверителна. Може никога да не узнаем. Но във всеки случай жертвата на изнасилването идентифицира нападателя си като Рик Джесъп.

— Значи Британи се е върнала у дома и е казала на баща си… — започна Лапиър.

— Не знаем дали е била Британи — повтори Глицки.

— Но знаем, че същата вечер е излязла е Джесъп, нали?

— Да, госпожо — кимна Брейди.

— Ами, тогава…

Лапиър потри челото си с длан.

— Господи, просто не ми се вярва, че стоим и си говорим за съвпадения. Шансът е минимален, а ми се струва, че без него имате основен заподозрян.

— Само че не можем да използваме изнасилването като улика, понеже няма как да докажем, че се е случило — намеси се Шър.

— Ами идете и покажете снимката му на свидетелите. Организирайте очна ставка. Тикнете този мъж в ареста, при това веднага. Някой от вас въобще съмнява ли се, че той поне има мотив, а и тежка история в отношенията си с Джесъп?

Никой не отвърна, тъй като отговорът би могъл да бъде „И какво от това?“, а това щеше да е неподчинение. Всички, включително и началникът, бяха наясно, че мотивът и историята не бяха от голямо значение за повдигането на обвинение. В съда бяха важни преките доказателства, за предпочитане дори разказ на очевидец на престъплението. В този случай щеше да е добре, ако някой свидетел успееше да идентифицира заподозрения като човек, намирал се близо до мястото на убийството. Дори това обаче нямаше да бъде доказателство, че е извършил престъпление, тъй като го бяха видели само да върви по улицата.

Все още нямаха нищо конкретно. На какво основание тогава да действат?

Но началникът на полицията не беше в кабинета на шефа на „Убийства“, за да се занимава с подробности. Погледът й беше суров и неотстъпчив и Глицки имаше предчувствието, че техният съюз е понесъл сериозен удар. Това че тя продължаваше да стои права и да го гледа от горе на долу с ръце, скръстени пред гърдите, също не вещаеше нищо добро.

— Сериозна съм като смъртта, чувате ли ме всичките? Не искам извинения. Намерете начин и приключвайте.

 

 

— Въпреки добрите намерения на началника бих ви предупредил да не арестувате господин Магуайър, докато не получим някакво физическо доказателство, което го свързва с престъплението. Дори и свидетелите да го разпознаят. Не че не съм съгласен, че той е доста вероятен заподозрян, ако гледаме мотива, но точно мотивът е силно надценен.

— Може би не чак толкова силно — каза Шър.

— Не е ли? — приведе се напред Глицки. — Аз лично имам теория, че всяко човешко същество, достигнало до пълнолетие, вече е дало мотив на поне пет-шест души да го убият. Него или нея. Ей така, докато си говорим, мога да се сетя за поне десет или петнадесет човека, които биха били по-щастливи, ако съм мъртъв.

— Това е доста оптимистичен поглед към света — изсумтя Брейди.

— Просто коментирам мотива като доказателство — сви рамене Глицки.

Въпреки закачките атмосферата след тръгването на Лапиър остана напрегната. Шър се беше отпуснала в един стол, а Брейди се беше подпрял на едно от шкафчетата с документи.

— Не знам, Ейб — каза той. — Мисля, че тя доста ясно показа, че трябва да вдигнем темпото. Ако Магуайър е нашият човек, трябва да намерим начин да го пипнем. Да говорим със семейството му. Да проверим алибито му…

— Той има ли алиби?

Шър вдигна глава.

— Първо с това започна. Бил за риба. Сам.

— Знаел е, че някой от „Убийства“ ще иска да говори с него — добави Брейди. — И това ни каза. Беше готов. Беше премислил всичко.

— Смятам, че ако го идентифицират, имам предвид, ако го посочат като човека с тоягата, трябва да го вкараме в ареста — каза Шър.

— И все пак не виждам никакви доказателства — настоя Глицки.

— Тогава вече ще имаме заповед за арест — намеси се Брейди.

— Успех с изкарването й — каза Глицки, макар че знаеше, че Брейди е прав.

— Защо да не получим?

— Къде е вероятната причина? Нима мислите, че някой съдия ще подпише без дори най-малкото истинско доказателство?

Глицки не знаеше защо продължава да упорства. Той беше наясно, че разпознаване от свидетел и наличието на мотив вероятно ще са достатъчно основание и съдията ще издаде заповедта за арест. Но някак си усещаше, че иска да забави следователите, да спечели още малко време. Но за какво? И за кого? Не можеше да отговори.

— Възможно е — настоя Брейди. — Ако имаме достатъчно подробности. Ако например колата му е синя или някой от свидетелите го разпознае.

— И пак ще бъде само мъжът, който е вървял по улицата.

— Добре, тогава ще споменем и за изнасилването — предложи Шър.

Глицки поклати глава.

— Изнасилването няма да доведе до нищо. Може да не е била Британи, а дори и да е била, не можем да го докажем.

— Старата песен на нов глас — каза Брейди.

— Чух те — отвърна Ейб. — Стара, нова, все нея пускат.

След кратко мълчание Шър отново повдигна глава:

— Какво предлагаш тогава, Ейб? Ясно, че началникът иска да го приберем на топло.

И напълно основателно, помисли си Глицки. Следователите му се съмняваха с несъстоятелните му възражения. Нищо, нека си мислят, че играе ролята на адвокат на дявола. Нека Брейди и Шър смятат, че гради хипотези в опит да ги предпази от допускането на процедурна грешка.

— Да, това определено е ясно — съгласи се той. — Но няма никакъв смисъл да го прибираме, ако след това просто ще го пуснем, нали така? Така че моето предложение, макар и да си давам сметка, че не е кой знае колко оригинално, е да открием нещо, което ще послужи пред съдебните заседатели. В противен случай просто губите времето на всички, включително и вашето. Това е реалността.

— Ами началникът? — попита Брейди.

— Какво за нея?

— Никак няма да е доволна. Освен ако не й предложим нещо, при това скоро — каза Шър.

— На каквото си е постлала, на това ще легне — отсече Глицки.

 

 

Глицки се възползва от подсказването на жена си и хвана Фарел в стаята за журналисти на третия етаж. Беше почти пет и двайсет, целият съдебен отдел беше приключил работа и Фарел седеше в малката стаичка сам. На надупчената маса пред него имаше кутийка „Д-р Пепър“. Машините с монети предлагаха всевъзможни безалкохолни и десертчета, а смачканите опаковки от две блокчета „Пей Дей“ с фъстъци и карамел свидетелстваха какво е правил Фарел преди минути.

Глицки затвори вратата и се настани на масата пред него.

— Трея ми каза, че може да те открия тук.

— Това трябваше да бъде тайна. Исках да остана сам поне за малко.

— Тя знаеше, че за мен ще направиш изключение. Накара ме да обещая, че няма да казвам на никого. Какво е станало с теб?

— Какво имаш предвид?

— Да си се поглеждал наскоро в огледалото? Знаеш ли какви са ти очите?

— А, очите?

Раменете на Фарел подскочиха нагоре-надолу, но той не се изсмя на глас.

— Това е следващата голяма мода. Ще я нарека „Бигъл“, като породата кучета. Те гледат така. Всеки може да го постигне. Просто не бива да спи.

Той стисна силно очи и отново ги отвори.

— Сам си изнася багажа. Мисля, че този път е сериозно. Нали знаеш какво е да си принципно с леви политически убеждения, а изведнъж гаджето ти да те зареже, защото й се струваш заклет консерватор? Тя смята, че съм си продал душата на прокуратурата.

— Не виждам как това може да се окачестви като ляво или дясно. Какво? Тя да не иска лошите да се измъкнат на свобода?

— Да, през повечето време. Така си мисля. Те, виждаш ли, имали по-голяма нужда от разбиране, а не от наказание.

— И това не са взаимно изключващи се понятия — каза Глицки.

— Не го казвай на Сам.

Фарел отново затвори очи.

— Тя смята, че съм я предал по случая с Джесъп.

— И как точно си го направил? Той е бил мъртъв, когато си разбрал за него, нали?

По-студен от буца лед, но не в това е въпросът.

— А в какво?

— Някак си е трябвало да знам, че ако спомена името му, бих могъл евентуално да разкрия и жертвата. Но, Ейб, аз дори не знам името й. Мамината му. Прощавай.

Глицки беше пословичен с възмущението си от грубия език, но този път не обърна внимание.

— Искаш ли Сам да си тръгне? Да те напусне?

— Ни най-малко. Обичам я, проклетницата, нищо че понякога е ужасна.

— Мога да ти кажа един аргумент в твоя полза. Ако искаш, го използвай, може да промени решението си.

— Слушам те.

— Тя е бясна на себе си.

— На себе си? Защо?

— Защото тя е объркала нещата. Тя е нарушила поверителността, не ти. И го знае. Затова е толкова ядосана. Ти си нямал никакъв избор от секундата, в която е казала името Джесъп пред теб. Ако това име ти е давало възможност да ни помогнеш, за да открием убиеца, си бил длъжен да го използваш. Тя е тази, която го е казала. А щом го е направила, значи е оповестила поверителна информация.

Фарел вдигна кутийката с безалкохолното и отпи.

— Това може би си струва да се спомене.

— Не знам дали си струва, но е истина.

— Стига това да е причината за поведението й. Понякога си мисля, че е заради мен.

— Не мога да ти помогна, ако е така. Но ако спречкването ви е по този въпрос…

— Както и да е. Но идеята си я бива, Ейб. Благодаря ти, оценявам го.

Фарел надникна с очакване в една от празните опаковки, а след това и в другата, но резултатът беше същият. Той се насили да се усмихне уморено.

— Ако не ме подвежда паметта, ти дойде тук, за да поговорим. И то надали заради Сам.

— Сигурно не — съгласи се Глицки, — въпреки че пак става дума за Джесъп.

Той си пое дълбоко дъх.

— Преди малко в кабинета ми дойде началник Лапиър.

— Лично?

— Съвсем. Говорила е с Лайъм Гудмън. Той имал информация за някакъв, който преди два месеца пребил господин Джесъп, защото той пък ударил дъщеря му. Искаш ли да се опиташ да се сетиш кой е човекът?

— Имаш предвид този, който е пребил Джесъп? Искаш да кажеш, че го познавам?

Глицки кимна и каза известното и на двамата име.

Ченето на Фарел увисна.

— Ебаваш се с мен.

Областният прокурор се облегна назад и се загледа нанякъде.

— Леле — прошепна той. — По дяволите. Той заподозрян ли е в убийството на Джесъп?

— Вай иска точно това, при това в най-лошия възможен вариант.

— Защо?

— Защото й е подръка. Ще разкара Гудмън от главата й, преди той да е отърчал при кмета. Идвам при теб, защото, след като началникът скастри хората ми, има явен натиск за развитие и си помислих, че ще искаш да си сред осведомените.

Фарел погледна Глицки в очите.

— А Магуайър? Как смяташ?

— Възможно е. Британи се е видяла с Джесъп не само преди два месеца, но и минатата седмица. Имали са среща вечерта, преди да го убият.

— Предишната вечер?

— В събота — кимна Глицки. — Макар че когато моите хора са отишли при нея вчера, тя не е признала нищо за изнасилването, така че не знаем със сигурност, че жертвата е тя. Но ако е била и е казала на Магуайър…

— Исусе — възкликна Фарел. — Да, знаем, че тя е била жертвата. Вече знаем.

— Какво искаш…

— Спречкването ми със Сам. Истинската жертва на изнасилването, тази, която е посочила Джесъп като своя нападател, се е обадила на Сам вчера. Била в истерия, тъй като ченгетата преди малко били при нея и я разпитвали за събота вечерта. Сега идваш и ми казваш, че твоят екип вчера е отишъл при Британи и е говорил с нея. Това малко или повече затваря кръга и я идентифицира като нашата жертва, не е ли така?

Двамата мъже замълчаха.

— Господи боже — прошепна Фарел. — И знаеш ли какво още? И това е заради Сам.

— Кое е заради Сам?

— Тя ми каза, че Британи й се е обадила, а без тази информация…

— … Никога нямаше да разберем, че Британи е била изнасилена. А сега знаем.

— Мамицата му! — изпсува Фарел. — Мамицата му! Мамицата му!