Джон Лескроарт
Фатална жена (41)

40

Харди прекара голяма част от уикенда в кантората в компанията на Ейми У и Джина Роук. Обсъждаха стратегията на защитата, като възлагаха най-големи надежди на версията „някой друг го е направил“. Трябваше и да съставят отговор на искането до съда, което Стиър им беше сервирал и беше завел официално в късния петъчен следобед. Беше озаглавено „Искане на обвинението за изключване на хипотетични доказателства относно възможна вина на трети лица“.

Харди го прочете набързо и реши, че звучи като погребален звън на надеждите им. Стиър въобще не беше глупав, беше прозрял накъде ще се насочи Харди със свидетелите си и беше предприел ход да му отреже пътя.

Гудмън и Ло бяха призовани, включени в списъка със свидетелите, и щяха да са на разположение на съда в понеделник сутрин. И двамата имаха причини да не харесват или дори да мразят Рик Джесъп. Гудмън можеше да смята Джесъп за заплаха, а Ло да изпитва силно желание да го накаже, така че и двамата имаха някакъв мотив да го видят мъртъв. Шест от момичетата на Ло бяха бити от Джесъп, а вероятно и подложени на кой знае още какви унижения, така че всяко от тях или техният покровител също можеше да има мотив да убие жертвата.

Изчезването на Тони Солая също можеше да бъде разиграно като важен въпрос, но на съвсем различно ниво. Строго погледнато, Тони беше сигурно най-вероятният друг заподозрян, който Харди можеше да представи на съдебните заседатели, стига съдията да го позволеше. В крайна сметка Тони беше първият човек, узнал за изнасилването. Той беше най-малко приятел, ако не и любовник на Британи. Освен това в събота вечер беше имал достъп до шилелага, а и нямаше алиби за целия следващ ден. Поразителното разкритие, че той вече е бил включен в програмата за защита на свидетели, означаваше, че е човек, обърнал се срещу бившите си партньори и ще свидетелства срещу тях в замяна на отпадане на обвиненията срещу него, а те включваха убийство по поръчка. Ако това се добавеше към другите факти, Тони Солая определено щеше да се превърне в интересен персонаж в убийството на Рик Джесъп.

В екипа обаче цареше огромно несъгласие как да разиграят картите. Ейми и Джина бяха убедени, че трябва да настояват за отхвърляне на искането на Стиър, но да се съгласят на прекратяване на делото заради процедурни нарушения и насрочване на нов процес. Беше ясно, че обвинението не е успяло да проучи всичко и беше използвало неща, които не можеха да бъдат допуснати в съда — един от свидетелите им беше убиец, защитаван и получаващ пари от федералните. Стиър можеше да не е бил лично уведомен, а и Харди нямаше как да разбере дали е така, но можеха да заявят, че е трябвало да знае. В крайна сметка, дори ако Гомес не беше склонна да търси вина у някого, един свидетел с опетнена репутация беше дал показания, а защитата не беше получила възможност да го разпита за цялата мръсотия в миналото му. Просто не беше честно.

Вторият проблем беше, че защитата си беше запазила право да призове Тони Солая, но не можеше да го направи, тъй като той беше изчезнал, вероятно със съдействието на ФБР. Това беше още една директна правителствена намеса в правото на обвиняемия да получи справедлив процес. Гомес можеше и да не вини Стиър, но Харди разполагаше със силен аргумент, че делото трябва да бъде прекратено и да започне наново дори само по тази причина.

Джина беше казала на Харди без никакви усуквания, че според нея процесът не се развива добре. Харди можеше и да е брилянтен тактик, но Големия грозник постигаше своето по всяка важна точка и с всеки свидетел. Според Джина нещата нямаше как да бъдат по-зле. Беше дошло времето за последния опит и за атака срещу процедурата. Бяха позлорадствали над купищата възможности. Ейми беше добавила, че основанията за искане за прекратяване на процеса поради нарушения са толкова ясни, а аргументите толкова силни, че ако не го отправят. Апелативният съд можеше да реши, че Харди и Ейми са некадърни. Ейми не знаеше какво смята Харди, но тя самата възнамеряваше да продължи да се занимава с право още доста време, а клиентите определено нямаше да се тълпят в чакалнята, ако Апелативният съд я заклеймеше публично като неспособна и некомпетентна.

Харди не беше убеден, че прекратяването на делото заради процедурни нарушения ще им даде предимство. Нямаше изгледи Моузис да излезе под гаранция или процесът да бъде спрян окончателно. Подобен ход щеше да доведе само до ново дело след шестдесет дни. Това бездруго вървеше лошо, а Харди не можеше да се сети за нещо, което би обърнало хода му, ако нещата започнат от самото начало.

Въпросът беше доста спорен. Моузис категорично отхвърли идеята. Нямало да минава през всичко отново, да стои още в затвора и да трупа разходи, докато адвокатите му се подготвят за нов процес. Нямало начин.

Другата неприятност беше „възможната вина на трети лица“. Харди, Джина и Ейми знаеха, че проблемът е много сериозен, ако не и непреодолим. За да бъде допуснато доказателство, свързано с друг заподозрян, не беше достатъчно да се представи само мотив, бил той и съвсем основателен. Не беше достатъчно дори да се представи мотив и да се покаже възможност за извършване на престъплението. Защитата трябваше не само да открие точно определен друг човек с мотив и възможност, но и да извади преки или косвени доказателства, свързващи го с действителното извършване на престъплението. А това беше доста сложно, особено с Гудмън и Ло.

Гудмън беше информирал Харди още в събота сутринта, че в понеделник ще дойде в съда с личен адвокат и ако се наложи, ще оспорва пред съдията допускането на показанията му. Лайъм Гудмън нямаше да застане на скамейката и да признае недоказаните обвинения, че е мразел Джесъп и е мамил правителството на САЩ. Нима Харди го мислел за толкова наивен? Можел да докаже къде е бил всяка минута в неделята на убийството на Джесъп, а освен това нямало преки или косвени улики, които да го свързват с извършването на престъплението. Използва точно тези думи, което означаваше, че е добре подготвен. Това обаче не беше изненада, той все пак беше адвокат по професия.

Оказа се, че през онзи уикенд Ло е бил в Лос Анджелис, така че нямаше как да е участвал в убийството. А това означаваше, че Гомес няма да позволи на Харди да го разпита, освен ако не успееше някак да я убеди.

Така единственият останал беше Тони. Харди си беше запазил правото да го призове отново, стига да го откриеха. Хънт беше свършил чудесна работа и беше започнал да проследява пътя на камиона на фирмата за превоз, но му беше изгубил дирите в Солт Лейк Сити и Харди му каза да не се занимава повече.

Излизаше, че от тримата им „други типове“ двама можеше да не бъдат допуснати от Гомес. Същото важеше в известна степен и за третия, а и не можеха да го открият.

Харди и преди беше използвал тактиката с третото лице и беше имал успех, но този път не разполагаше с действителен човек, когото да свърже с престъплението, както беше правил преди. Освен това имаше усещането, че посочването на трима вероятни други заподозрени вместо само един почти сигурен, е като стрелба напосоки и може да се обърне срещу него.

А къде отиваше клиентът му, ако заседателите не узнаеха за другите заподозрени? Беше ли успял да обори адекватно някое от твърденията на прокурора?

Мотивът? Не, не го беше оборил. Средствата? Също. Възможността? Ни най-малко.

В неделя вечерта Харди беше на ръба на истинска паника. Това не му се беше случвало никога преди. Ето затова не бива да оставяш клиентът ти да те уговори да започваш делото от първата възможна дата. Накрая Харди беше открил мотивите на Гудмън и Ло, но нямаше време да ги свърже с тях двамата или с друг заподозрян. Нямаше време да узнае повече подробности за другата история, в която се беше замесил Тони. Нямаше време за нищо и това беше.

Франи влезе в дневната и го намери седнал във фотьойла, заобиколен от папки, но без да чете нито една от тях. Тя отмести краката му и седна на отоманката пред него.

— Трябва да си лягаш.

Харди поклати глава.

— Направо съм полудял. Мисля, че съм основал цялото дело на неправилна тактика.

— Ти винаги мислиш така.

— Това не означава, че този път греша.

Тя го погали по крака.

— Ела да си легнеш. Сутринта всичко ще ти се струва по-добре.

— Ако Гомес отхвърли искането ми за представяне на трети лица, единственото, което ми остава, е да разнищя ситуацията около Лапиър. Проблемът обаче е, че това няма да бъде истинска правна защита въпреки прецедента със случая на О Джей Симпсън. Така че съдията ще ме погледне и ще каже: „Това е чудесно, господин Харди, но защо трябва да се притесняваме какво са направили полицаите? Те не са нарушили нито един закон, извършили са оправдан арест. Доказателствата са срещу обвиняемия. Какъв е проблемът?“.

— Няма да го каже.

— Ще. Ще каже точно това, освен ако някак не я разубедя.

— Което, както показва историята, умееш. Както сам каза, при О Джей се получи.

— Ха! — изсмя се дрезгаво Харди. — Намери се и прецедент. И то какъв!

Той въздъхна.

— Всичко може да приключи много бързо, осъзнаваш ли? Харди помълча, понечи да каже нещо, спря се, но накрая прошепна:

— Виж как ще го направиш, но след ден-два трябва да отидеш при Моузис и да поговориш с него.

— Ще отида.

— За него ще е по-добре да е преди присъдата.

— О, много благодаря. Ще се постарая да не го забравя.

— Съжалявам. Не исках да се заяждам. Просто съм уморен.

— Точно затова и дойдох. Хайде да си лягаме.