Джон Лескроарт
Фатална жена (39)

38

Денят отминаваше, а Стиър побърза да докаже колко важна е кръвта от местопрестъплението и призова свидетели, които дадоха показания за туристическите обувки в шкафа на Магуайър, за тестовете, установили наличието на кръв по обувките, а накрая призова и ДНК лаборант, който убедително показа, че кръвта е на Рик Джесъп. Същото се случи и с якето на „Джайънтс“ на Моузис и с колата му. Нямаше никакво съмнение. Кръвта на Рик Джесъп беше навсякъде по тях.

Харди можеше единствено да напомни на заседателите, че наличието на кръвта на Джесъп по вещите на Моузис не го превръщаше задължително в убиец. В края на краищата те знаеха, че Моузис беше пребил Джесъп два месеца по-рано. Защо кръвта да не е оттогава?

Харди провеждаше кръстосания разпит на сержант Натали Морган, експерта по кръвта от полицейската лаборатория.

— Сержант Морган — започна той, — вие дадохте показания, че ДНК тестовете, които сте направили, са показали съвпадение между кръвта от автомобила, якето на „Джайънтс“ и туристическите обувки и пробата, взета от тялото на господин Джесъп при аутопсията, нали така?

— Точно така.

— Колко стара беше кръвта по обувките?

— Моля, не ви разбрах?

— Кръвта по обувките. Колко време е престояла върху тях?

— Не знам.

— Има ли начин това да се разбере?

— Не, освен ако не е прекалено стара и не е станала негодна за тестове.

— Това колко стара означава?

— Зависи от условията. Ако например е била изложена на екстремни метеорологични условия, може да стане негодна за няколко седмици, но при нормални условия кръвта ще може да бъде тествана и идентифицирана в продължение на поне няколко месеца.

— На поне няколко месеца? — не го пропусна Харди. — Конкретно тази кръв беше ли годна за тестване?

— Да.

— Същото се отнася и за кръвта по якето, така ли е?

— Да.

— А кръвта в колата? Тя годна ли беше за тестване?

— Да.

— Само да уточним, сержант, кръвта по туристическите обувки на господин Магуайър, по якето и в колата му може да е била там от месеци. Това вярно ли е?

— Да, бих казала, че е.

— Сега как е попаднала кръвта по тези предмети? Директно от господин Джесъп ли?

— Не разбирам въпроса ви.

— Да предположим, че кръвта на господин Джесъп по някакъв начин е попаднала върху ръцете на господин Магуайър. Възможно ли е да я е прехвърлил върху якето на „Джайънтс“?

— Да.

— Ако е влизал в колата си, възможно ли е кръвта по ръцете му да е попаднала в купето?

— Да.

— Ако си е събувал обувките, възможно ли е кръвта от ръцете му да се озове върху обувките му?

— Да.

— Значи ако например господин Магуайър е ударил господин Джесъп в носа и му го е разбил, потекла е кръв и е попаднала по ръцете му, това би могло да обясни наличието на кръв в този случай, нали така?

— Не мога да кажа откъде е дошла кръвта. Знам само, че в лабораторията ми бяха донесени проби. Но, да, кръвта може да се прехвърли, така че, ако въпросът ви е дали кръвта по нечии ръце може след това да бъде открита върху предмети, които човекът е докосвал, отговорът е „да“.

— А вашите тестове са изключително чувствителни, нали? — продължи Харди.

— Да, много чувствителни.

— Дори една мъничка, почти невидима капчица кръв би могла да даде резултатите, за които свидетелствахте, прав ли съм?

— Прав сте, така е. Дори проба, невидима с невъоръжено око, би могла да даде резултат, но ние тествахме единствено места, където кръвта се виждаше.

* * *

Накрая дойде моментът и на финалния удар на Стиър. Сержант Клей Брито от криминологичната лаборатория беше едър мъж на около петдесет години, със сива коса и бледа кожа. Ако външният вид не лъжеше, беше лишен от всякакво чувство за хумор.

— Сержант Брито — започна Стиър, — имате ли някаква специалност в криминологичната лаборатория?

— Да, аз съм следовател по огнестрелни оръжия и отпечатъци от инструменти.

— С какво се занимавате в тази си длъжност?

— Както показва името й, аз идентифицирам отпечатъците, оставени, когато даден предмет се окаже в контакт с друг при наличие на натиск. Това включва следи при наранявания и балистични тестове. Куршумите, изстреляни от дадено оръжие, имат по себе си специфични микроскопични белези, които са уникални за всяка отделна цев. По същия начин разглеждам белега от ударника и от изхвърлянето на гилзата от затвора, които също са видими под микроскоп. През годините съм специализирал в анализ на отпечатъци, които различни оръжия и инструменти — чукове, пиринчени боксове, пръстени и така нататък, оставят, когато влязат в контакт е различни други повърхности, като човешка кожа, обработена кожа, пластмаса и дърво. Наистина, когато един предмет влезе в контакт с друг, може да останат известни белези по единия или по другия в зависимост от тяхната относителна твърдост, плътност и други характеристики. Всичко оставя следи — от ключ в пластилин до отпечатък от грайфер на обувка върху човешка кожа.

— Отпечатък на обувка върху кожа? Сержант, човешката кожа може ли да задържи белег от удар? Да запази формата на обекта?

— Да, абсолютно. Най-обичайните белези са вероятно тези от ухапване, но кожата може да запази белези, по които оръдието, с което е нанесен ударът, да бъде идентифицирано, дори и целостта на кожата да не е нарушена.

Стиър отиде до масата с веществените доказателства и взе увеличено копие на снимка с размерите на рекламен плакат и я постави на триножник, така че сержант Брито и заседателите да могат да я виждат.

Харди също я виждаше. Снимката не му беше непозната, но въобще не му харесваше това, което беше на нея. Беше взета от „Стената на срама“ в „Малката детелина“ и показваше ухиления Моузис Магуайър преди около две години, вдигнал шилелага все едно е първобитен човек с бухалка и ей сега ще разбие нечия глава. Оригиналната цветна снимка очевидно беше направена с хубав апарат, тъй като дори уголемена колкото плакат, пак показваше ясно жилките в дървото и облите издатини по края на тоягата.

— Сержант Брито — започна Стиър. — Виждали ли сте тази снимка, веществено доказателство номер петнадесет, преди?

— Да.

— Бихте ли определили за заседателите предмета, който обвиняемият държи?

— Това е тояга от твърдо дърво. Ако съдя от жилките и набраздяването, вероятно е от ясен. От единия край е отрязана, но другият е с ясно изразено естествено удебеление.

— Сержант, можете ли да ни кажете нещо повече за тази тояга, която е известна и като шилелаг?

— Да, мога. От сравнението с големината на околните предмети, особено крановете за бира, но и главата на обвиняемия, можем със сигурност да преценим, че предметът е дълъг към петдесет сантиметра, около три сантиметра дебел в отрязаната част и малко над осем сантиметра при удебелението. Ако е от ясен, ще тежи около килограм и сто — килограм и триста грама.

— Сержант, забелязвате ли някакви отличителни белези по този шилелаг?

— Да, има четири такива белега. На тази снимка това са тъмните петънца по удебелението.

Стиър се беше подготвил добре, върна се до масата с веществените доказателства и представи снимки номер шестнадесет и седемнадесет, които сложи една до друга, всяка на собствен триножник.

Харди знаеше какво ще последва и се въртеше неспокойно. Щеше да е ужасно и много убедително, но нямаше какво да направи.

— Сержант, бихте ли ни обяснили, ако обичате, какво виждате на тези снимки?

Гласът на Брито беше толкова безстрастен, че все едно описваше засъхнала кал.

— Вляво е увеличена част от снимката, която вече видяхме, като се показва удебелението и четирите характерни точки, които съм обозначил като A, B, C и D.

Харди знаеше за какво става дума. Тези точки бяха леки издатини, които можеха да се усетят дори и след всичките години на износване и изтриване. Нямаше как да бъдат пропуснати.

— На другата фотография се вижда близък план на обръснатата глава на жертвата.

Стиър дръпна снимката точно до тази на шилелага. Заседателите вече я бяха видели при показанията на Страут. Беше един от кадрите от аутопсията и междувременно не беше станал по-приятен.

От залата се разнесе нисък стон. Гомес вдигна чукчето, но след това остави реакцията да утихне.

— Сержант, имате ли професионално мнение за модела на травмата, която виждаме на снимката вдясно?

Брито извади лазерна показалка.

— Ето, виждаме ясно точки A, B, C и D, отбелязани ето тук върху скалпа. Изглеждат на същото относително разстояние една от друга и взети заедно, образуват същата форма. По мое мнение показаният на снимката шилелаг е бил използван за нанасяне на нараняването от снимката от аутопсията.

— Какво подкрепя това твърдение?

— Шилелагът не е изработен на машина, нито пък има обичайна форма като крик, крива щанга за смяна на гуми или чук. Нараняването трябва да е причинено или от този шилелаг, или от някой точно като него.

— Благодаря ви, сержант.

Стиър се обърна на пети със зле прикрита увереност.

— Свидетелят е ваш, господин Харди.

 

 

Показанията на Брито бяха голям удар. Харди знаеше, че може да изрежда технически възражения до посиняване, но се съмняваше, че ще убеди дори един съдебен заседател, че шилелагът не е оръдието на убийството. Това обаче не означаваше, че не бива да опита.

Харди се надигна от масата и за секунда погледна към бележника със записките си, макар че не се нуждаеше от припомняне какво да каже.

— Сержант Брито — започна той, когато застана пред скамейката на свидетеля, — причината, поради която казвате, че раните са нанесени с шилелага или с нещо точно като него, е, че шилелагът има четири издатини, които сякаш съвпадат с четири наранявания по главата на жертвата. Откъде знаете, че тези четири рани са нанесени с един удар?

— Ами, не знам.

— Значи всеки обект с удебеление в края би могъл да бъде използван за нанасяне на четири отделни удара и резултатът ще е пак такъв, не смятате ли?

— По мое мнение това е изключително невероятно. Първо, четирите рани не са еднакви, точно както и четирите издатини на шилелага не са съвсем еднакви. Тоест за да наподобите удар с шилелага, трябва да използвате четири различни предмета, които да съответстват на четирите издатини на шилелага, и да нанесете ударите в точно същите места.

— Значи не са съвсем еднакви, но всяка от издатините е просто закръглена изпъкналост, нали?

— Да.

— Тогава е възможно, не е ли така, че един предмет със закръглена изпъкналост би могъл да бъде използван за нанасяне на четири удара по жертвата, които да оставят тези отпечатъци?

— Не мога да кажа, че е невъзможно. Повечето неща са възможни. Но по мое мнение следата е от шилелага.

Харди знаеше, че не е постигнал много, но това беше най-доброто, което можеше да направи, особено след като всички експерти, до които се беше допитвал, му бяха казали същото — оръдието на убийството беше шилелагът или нещо много подобно на него.

Харди се върна към масата си и хвърли бърз поглед към заседателите. Днес обаче никой не беше задрямал. Той се извърна, сякаш внезапно се беше сетил за нещо важно.

— Шилелагът — каза той с вдигнат пръст и застана отново пред свидетеля, изпълнен с нова енергия. — Сержант, вие описахте с подробности шилелага от снимките, обозначени като доказателства номер петнадесет и шестнадесет. Размер, тегло, отличителни изпъкналости, твърдост и така нататък. Кажете ми къде на местопрестъплението беше открит шилелагът, който са ви донесли за анализ?

— Не са го открили.

— Извинете. Бихте ли повторили?

— Не са го открили.

— Не са намерили шилелага?

— Не, или поне аз не знам. Ако са го открили, не са ми го носили за анализ.

— Ами тогава, сержант, как направихте анализа си?

Брито се поколеба и се опита да погледне зад Харди за някакво подсказване от Стиър. Оттам обаче не дойде никаква помощ.

— Анализирах го на базата на предположения, които биха могли да бъдат направени от снимката.

— Но никога не сте виждали истинския шилелаг?

— Не.

— Сержант, вие присъствахте ли, когато е била направена снимката на господин Магуайър с шилелага?

Въпросът породи вълна от смях в залата, дори свидетелят реши, че е забавен.

— Не — каза той. — Разбира се, че не.

— Тоест никога не сте хващали в ръка шилелага от снимката, не сте го виждали отблизо или нещо такова.

— Вярно е.

— И как тогава, сержант, разбрахте, че е истински?

— Какво имате предвид?

— Ами, вие наричахте предмета на снимката шилелаг, което е тежка дървена тояга, прав ли съм?

— Да.

— Как разбрахте от какво е направен предметът на снимката?

Харди знаеше, че тази размяна на реплики дразни и притеснява Стиър до полуда. Колкото и да се бяха старали, полицаите не бяха открили и един свидетел от „Малката детелина“, който би признал, че е докосвал шилелага, който Моузис държеше под бара. Хората казваха, че е имало такъв предмет и е изглеждал истински, но посрещаха всички останали въпроси с неясно свиване на рамене.

— На снимката прилича на истински шилелаг — каза Брито. — Затова допускам, че е изработен от твърдо и тежко дърво.

Понякога Харди просто обичаше театъра на съдебната зала. Сега се върна до масата си, където беше оставил голямото си адвокатско куфарче. Той го отвори и под изненаданите въздишки от залата измъкна половинметров предмет, който изумително приличаше на тояга от ясен от Кентъки с отрязан долен край и ясно изразена издутина в горния.

Когато го беше показал на Стиър в представянето на доказателствата преди делото, прокурорът беше пощурял и беше заявил на Гомес, че това е обикновена измама и явен опит за заблуда на заседателите. Харди опонира, че няма нищо такова никой нямаше да твърди, че това е оръдието на убийството или пък е предметът от снимката. Просто искаше да покаже, че никой не е в състояние от една снимка да каже, че Моузис Магуайър би могъл да има достъп до нещо, което би могло да бъде оръдието на убийството. И Гомес се беше съгласила.

Харди мина напред, за да заведе доказателството, а шумът зад него се засили и Гомес вдигна чукчето. Тряс — тряс — тряс!

— Съдът призовава към тишина.

Най-накрая Харди застана пред Брито, а мърморенето зад гърба му затихна.

— Сержант — обърна се към него той, — разпознавате ли тоягата, която държа, заведена като доказателство на защитата „B“?

— Прилича на шилелага, оръдието на убийството.

— Ще ви помоля да допуснете, че това не е нито оръдието на убийството, нито предметът от снимката. Ще се съгласите ли, че прилича и на двете?

— Да.

— А на базата на вашия анализ от това зрително наблюдение колко бихте предположили, че тежи този шилелаг?

— Бих казал някъде около килограм и сто — килограм и триста грама.

Харди го подаде на свидетеля.

— Сержант, бихте ли преценили теглото на шилелага, като го държите в ръка?

Брито не беше доволен от това развитие и изгледа Харди с явно презрение.

— Тридесет-четиридесет грама — каза той. — Фалшив е.

— Въобще не е фалшив — отвърна Харди. — Просто е това, което е. Бихте ли се съгласили, сержант, че това е именно предмет, приличаш на шилелаг, но изработен от нещо като стиропор?

Харди го взе от ръцете на свидетеля и го остави върху масата с доказателствата.

— Извинете, не чух отговора ви.

— Да. Това е предмет, приличащ на шилелаг, но е изработен от стиропор.

— Нямам повече въпроси — каза Харди и се обърна към Стиър: — Желаете ли да разпитате свидетеля отново?

Грозника вече беше на крака и заговори отсечено:

— Сержант Брито, нека се върнем към доказателство на обвинението номер седемнадесет, снимката на обръснатия скалп на жертвата. Имахте ли възможност да видите раната и отпечатъка върху главата на жертвата в моргата?

— Да.

Вие ли направихте снимката, посочена тук като доказателство на обвинението номер седемнадесет?

— Аз.

— Обработихте ли фотографията по някакъв начин?

— Не.

— Значи това е съвсем истинска рана със съвсем истински отпечатък, причинена от съвсем истински инструмент точно от вида, който описахте, така ли е?

— Да, така е.

— Благодаря, сержант — приключи Стиър и хвърли смразяващ поглед на Харди. — Може да се оттеглите.