Джон Лескроарт
Фатална жена (12)

11

Беше събота, последният ден на март. Малко след три часа следобед Рик Джесъп вдигна поглед към двадесет и седемте стъпала, които водеха до предната врата на викторианския дом на Джон Ло на улица „Дивисадеро“. Сякаш улицата не беше достатъчно стръмна при спускането си от „Коу Холоу“ към „Бродуей“. Той не можеше да си представи защо някой ще си купува къща с толкова мъчителен достъп. Може би Ло минаваше с мерцедеса нагоре и влизаше направо в пристроения гараж, и никога не ползваше стълбите. За който и да е посетител те определено бяха физическо, а вероятно и психологическо препятствие.

Джесъп стигна до горната площадка и се обърна, за да види гледката към покривите на къщите в „Марина Дистрикт“ и към залива. Днес той беше изпъстрен с десетки платноходки, а по вълните пробягваха бели гребени. Докато стоеше и се колебаеше, вратата се отвори и той се обърна.

— Още колко щеше да чакаш, преди да позвъниш? — попита Ло. — Просто си поемах дъх и се възхищавах на гледката.

— Това е заливът — каза Ло. — Сивият залив. Ще влезеш ли?

— Да, благодаря.

Джесъп преглътна от нерви и последва Ло в разточително украсена и прекомерно обзаведена дневна. Гледката от прозорците беше като от площадката на стълбите, но пък не духаше. Ло явно се чувстваше доста удобно в замъка си. Носеше светлокафяви панталони, кафяви обувки с пискюлчета вместо връзки на босо и черен пуловер с изрязана яка.

Той предложи на Джесъп да седне на дивана и след секунда се появи изумително красива азиатка, облечена в преливаща от цветове копринена блуза. Тя внесе поднос с бял порцеланов чайник, чаши и чинийки от фин порцелан и най-различни чайове и бисквити. Остави го на масичката за кафе със стъклен плот и хромирана стойка пред Джесъп, без да каже нито дума или дори да погледне към двамата мъже. Изправи се, събра длани в молитвен жест, поклони се и изчезна също толкова бързо, колкото се беше появила.

Ло седна срещу Джесъп в претруфен кожен фотьойл и положи крака върху също толкова украсена отоманка.

— Моля, обслужвай се — каза той. — Всички чайове са отлични.

— Благодаря.

Джесъп седна по-напред, пусна пакетче чай в една от чашите и го заля с гореща вода.

— Ценя високо, че се съгласи да се срещнем.

— Няма за какво. Аз отдавна съм впечатлен от работата ви с Лайъм. Той говори с възхищение за талантите ти и за това как изпилваш нещата докрай. Разбрах, че ти си повече или по-малко отговорен за координирането на акцията с нашите приятели от Службата по контрол на алкохола и по тази причина кметът вече не говори постоянно само за моите бизнеси. Което е много добре. Какво бих могъл да направя за теб?

— Ами — започна Джесъп, — надявам се да говорим повече за това какво бихме могли да направим един за друг. Както вероятно сте се досетили от факта, че не ми беше удобно да се видим в нашия офис, става дума за Лайъм.

— Слушам те.

— Преди да продължа, бих искал да изясня, че съм лоялен първо към него. Той е мой ментор, откакто завърших колежа. Надявам се да съм до него и когато продължи политическата си кариера, било то като кмет или както реши. Той е чудесен пример за подражание и дори още по-добър приятел.

Ло стъпи на пода и се наклони напред.

— Дочувам едно неизказано „но“…

— Да, така е. През последните няколко месеца отношенията ни с Лайъм се промениха.

Джесъп разбърка чая си, извади пакетчето и поднесе чашата към устните си. Искаше да печели време. Остави чашата и започна:

— Чистата истина е, че всичко започна с един проблем, с който сте го запознали. Един от екипа ни явно се е възползвал от достъпа си до бизнесите ви.

— Може и така да се нарече — поусмихна се Ло.

— Беше отвратително — каза Джесъп. — Разпитах всички от екипа, но за жалост не успях да се добера до дъното на историята. Стигнах до заключението, че това е бил някой от политическите врагове на Лайъм, който се опитва да влоши отношенията ви.

— Не е невъзможно.

— Не. Дори си мисля, че е съвсем възможно. Проблемът е, че смятам, че Лайъм някак си е набил в главата си, че това може да съм бил аз.

— Защо ще си мисли нещо подобно?

— Ами, това е някак смущаващо, но искам да бъда напълно ясен и открит с вас. Нека просто кажем, че намирам някои от момичетата ви за невероятно привлекателни.

Ло разпери ръце, а лицето му разцъфна в усмивка.

— Слушай, няма от какво да се смущаваш. Ти си млад мъж, нормално е да имаш желание. Ако това не беше универсална истина, аз нямаше да имам никакъв бизнес. Може би си бил леко по-самоуверен и си надценил позицията си. Това може да се случи с един младеж. Признаваш грешката си и показваш уважение. Не виждам някакъв проблем. Това ли е всичко, за което искаше да говорим? Да ме увериш, че няма да се повтори?

— До известна степен, да. Но това води до по-голям проблем.

— Какъв е той?

Джесъп отново помълча.

— Опасявам се, че Лайъм може да не прояви такова разбиране на прерогативите на властта като вас. Загрижен съм, че той губи доверие в моята дискретност и лоялност заради това, което си мисли, че съм направил на вашите момичета. Кълна се, че нямам нищо общо. Възможно е и неговите политически амбиции да го отблъскват от хората, които са били негови най-честни поддръжници и съюзници още от самото начало. Сега, след като вече почти е обявил кандидатурата си за кмет, смятам, че вече не храни такава вярност към мен, а и, честно казано, към вас. Не бих искал да коментирам неща, които нямам право, но чух как в тесен кръг коментира, че иска да изгради кампанията си около група поддръжници, които не са толкова политически компрометирани.

— Ти как разбираш това?

— Без пари от салони за масаж. Без връзки, със, простете, противни елементи.

— Така сам ще си пререже гърлото.

— Той не смята така. Акцията срещу употребата на алкохол под допустимата възраст го изстреля нагоре, тъй като му донесе вота на моралистите. Смята, че ако иска да се изкачи над мястото си на градски съветник или дори да стигне по-високо от кмет, трябва да се разграничи от хората, които са го извели дотам. Което означава вас. И — по по-различни, но свързани причини — и мен.

— Слушам те внимателно. Какво точно предлагаш?

— Казвам, че според мен можем да си помогнем един на друг. Преди не чак толкова отдавна Лайъм се вслушваше в политическите ми съвети. Бях важна част от много програми и идеи, дори и от операцията с алкохола, а вижте докъде го издигна това. Преди той ми имаше вяра и не мисля, че съм свършен, но трябва да си върна доверието му. Той слуша хора, които му казват каквото иска да чуе, но които не взимат присърце интересите му. Има нужда от някой, който може, без да му мигне окото, да му каже, че е луд, ако си мисли, че ще може да финансира кампания без вас и приятелите ви и без организацията, за чието развитие положихме толкова усилия.

— Какво искаш да направя?

— Бих искал да кажете на Лайъм, че сте открили кой е създавал проблеми на бизнеса ви и на вашите момичета и че сте предприели мерки. Той вече няма да ви пречи. Ако е нужно, си измислете име, просто накарайте Лайъм да повярва, че не съм бил аз. Това наистина е така и аз не мога да го оставя да си мисли, че съм вършил нещо подобно. Това ще ме върне в лагера му и ще мога да оказвам истинско влияние. Ще мога да поддържам позициите ви. Той не може да спечели без вас, а без него вашите интереси ще бъдат застрашени. И двамата имате нужда да работите заедно. Така и двете страни печелят.

— Това ми е ясно. Но ако моите пари и подкрепа не могат да го убедят, защо ти си толкова сигурен, че ще успееш?

— Познавам човека, сър. Наясно съм с много от тайните му, а той би предпочел някои от тях да не стават обществено достояние. Други пък биха го съсипали като политик. Ако ми помогнете да се отърва от тези неприятности, ще споделя с вас някои от тайните, така че ако се опита да се отърве от вас, ще можете да извадите доста силен коз. Това ще го убеди да работи в полза на вашите интереси.

Ло помълча доста време, но накрая кимна.

— Ще говоря с него в понеделник и ще му кажа, че трябва да обсъдим политическото му бъдеше.

 

 

Ло гледаше през касетирания прозорец как Рик Джесъп слиза по предните стъпала и завива наляво по тротоара. Той се върна в дневната и си направи чаша чай. Този младеж, мислеше си той, е проблем.

Ло се чудеше дали Джесъп смърка кокаин и дали не беше дръпнал две линии, за да събере смелост за този наистина храбър опит. Отпиваше от чая си, като държеше чашата с две ръце, за да топли дланите си. Ло остави ума си да се успокои, докато няколко неща му станаха абсолютно ясни. Първо, точно Джесъп е бил човекът, притеснявал момичетата му и ударил шамари на някои от тях. Второ, Джесъп имаше желание да изнудва шефа си за минали прегрешения. Трето, Джесъп се заблуждаваше и напълно грешеше, че Лайъм ще отклони даренията за кампанията си. Четвърто, ако Джесъп беше готов да предаде стария си приятел и ментор Лайъм Гудмън, представяте ли си колко бързо щеше да се обърне и срещу Ло, стига да получи възможност.

Той беше покварен, на него не можеше да се разчита и затова беше опасен.

Ох.

Ло отпи още глътка чай.

Петото сигурно нещо си проправи път през съзнанието му и го накара да се усмихне. Беше наистина непочтено.

Пето, Ло беше сигурен, че Джесъп не само ще го предаде при първа възможност, но и няма да се поколебае да преиначи днешната среща, да я представи в напълно друга светлина и да изкара, че Ло е предал Лайъм. Направо го чуваше как убеждава: „Казвам ти, Лайъм, внимавай за господин Ло. Той ще подпомага кампанията ти, но накрая ще се превърне в твой господар. Не се срещай повече с него. Не говорете. Използвай ме като посредник, за да можеш да отречеш всякакви връзки с него. В противен случай ще си останеш момчето за поръчки на Джон Ло.“.

Ло вдигна чашата към устните си и се изненада, че е празна. Той се върна до масичката за кафе и я остави на подноса. Точно срещу дневната от другата страна на коридора към входа беше личният му кабинет. В него имаше глобус, триста книги, подредени върху вградени лавици от тъмно дърво, четири фотьойла с дамаска от червена кожа, телевизор, мокър бар и стационарен телефон. Ло вдигна слушалката, натисна бутон за избиране на номер от паметта и се заслуша. Един познат глас отговори след третото позвъняване.

— Лайъм — каза Ло. — Съжалявам, че те безпокоя през уикенда, но смятам, че имаме проблем с шефа на екипа ти.

 

 

На Джесъп му беше писнало от постоянните неприятности.

Първо беше проблемът с Лайъм, който загуби доверие в него и вероятно правеше интервюта с други кандидати за мястото му. Ако Джесъп не действаше бързо, както току-що направи, а и всичко сякаш мина доста добре, щеше да се озове на борсата за безработни.

А това не можеше да се случи. Не и при сегашното икономическо състояние. Не и при настоящите му разходи и очаквания. Нямаше да се откаже да пие хубаво вино и да ходи в добри ресторанти. Нямаше да спре кокаина. Това въобще не бяха варианти, не и за него.

Събуди се с чувството, че трябва да реши нещата, и направи своя ход, като леко върна ситуацията обратно към правилното русло. Със сигурност беше рисковано да ходи при Джон Ло, но очевидно беше успял да го убеди. Сега Ло щеше да се обади на Лайъм в понеделник и да подготви почвата за изглаждането на отношенията с шефа му. Стига всичко да мине както трябва.

Втората му задача беше да се заеме отново с Британи и с онзи лунатик баща й, който го преби.

Джесъп се върна у дома си в „Марина“ в приповдигнато настроение от начина, по който се бяха развили нещата с Ло. Извади телефона си и намери номера, който все още не беше изтрил. Знаеше, че тя ще види кой звъни и нямаше да вдигне, затова прати съобщение: „Британи, не знам дали си запозната, но баща ти дойде в службата ми. Това, че ме удари, не е толкова важно, не беше голяма работа. Но той изглежда напълно луд и опасен и мисля, че някой трябва да го укроти. Смятам, че трябва да се обърна към полицията. Съжалявам, ако се налага да отиде в затвора, но какво ще стане, ако полудее отново и пак нарани някого? Ще се чувствам отговорен за това.

Може би ще променя мнението си, ако ме убедят, че баща ти не е опасен. Ако успееш да го направиш, това може да уреди нещата. Довечера в девет ще бъда в «При Пери» на «Юниън». Едно питие, неутрална територия, много хора наоколо, напълно безопасно. Ако искаш, ти избери ден и час. Надявам се да се видим там“.

 

 

Когато тя влезе и той я видя, Джесъп осъзна, че наистина я мрази. Заради това, което му беше причинила, заради това, което вероятно причиняваше на всеки мъж.

Просто не беше за вярване! Още не беше минала покрай бара, за да стигне до масата му, и трима души се опитаха да привлекат вниманието й. Ето я и нея — идва, вдига неловко ръка, дърпа си стола и сяда срещу него на малката маса.

— Здрасти.

— Здравей. Благодаря ти, че дойде.

— Разбира се.

Британи се опита да си придаде обикновено изражение, но под него той прозря издайническото туптене на страха.

Добре.

— Какво да ти поръчам? — попита той.

— Каквото и за теб.

И това е добре, помисли си Джесъп.

— Сазерак.

Това беше коктейл от абсент и битери.

— Да, донеси ми.

— Пази ми мястото. Сега се връщам.

— Тук има сервитьорки.

— Знам, но ще стане по-бързо.

Джесъп се върна с питиетата, внимателно постави едното пред Британи и дръпна своето към другия край на масата. Нямаше да е добре да разлее едното или да ги обърка.

Той седна и вдигна чаша към нея.

— Няма да казвам „за новото начало“ или нещо такова, но още веднъж ти благодаря, че дойде.

Британи въздъхна, насили се да се усмихне и отвърна на наздравицата.

— Толкова съжалявам за всичко.

— И аз. Наистина.

Той поднесе чашата към устните си и отпи, като наблюдаваше как тя прави същото. Британи се понамръщи и отпи отново.

— Съжалявам — продължи тя, — наистина не знаех за баща ми и за теб. Дори не съм му казвала, че си ме докоснал. Обясних, че съм паднала. Но той има известен опит в боя и с натъртванията.

— Усетих го.

— Силно ли те удари?

— Тогава бях доста зле. Въобще не очаквах.

— Баща ми е такъв.

— Бях му доста ядосан.

— Ясно ми е. Не те виня. Но се надявам, че не искаш той да попадне в затвора. Ще бъде лошо и неприятно за всички.

— Ами — вдигна той отново чашата си, — тогава за баща ти и дано не отиде в затвора.

— Наистина ли?

— Може би. Още няколко тоста и може и да стигнем до наистина.

И двамата отпиха.

— Сервитьорката идва зад теб.

— Още по едно? — предложи той.

— Да, защо не?