Джон Лескроарт
Фатална жена (42)

41

В понеделник сутринта Харди подаде молба за отхвърляне на искането на обвинението в момента, в който Гомес влезе в залата, като се позова на новите доказателства и изчезването на Тони Солая. Както и очакваше, съдията не я уважи и предложи прекратяване на процеса поради процедурни нарушения. Моузис обаче обяви, че не желае това и не би го приел.

Гомес обяви почивка от четиридесет и пет минути, за да прочете аргументите на Харди. Когато се върна в залата, си личеше, че е готова за работа. Залата беше препълнена. Тя седна на мястото си по-прибързано от обикновено, огледа всички, извини се за закъснението, поздрави заседателите и ги отпрати в тяхната стая да изчакат, докато съдът изслуша страните по някои въпроси, изникнали през уикенда.

— Господин Харди — започна тя, без да губи нито секунда, след като заседателите излязоха, — по-рано съдът ви позволи да добавите към списъка със свидетелите си господин Гудмън и господин Ло. Двамата са познавали господин Джесъп, вероятно са се отзовали на призовките ви и чакат отвън. Съдът се запозна с вашия отговор на „Искането на обвинението за изключване на хипотетични доказателства относно възможна вина на трети лица“ и има някои въпроси относно показанията, които се надявате да измъкнете от тези свидетели.

Харди се изправи.

— Надявам се, че отговорите ми ще ви задоволят, Ваша Чест.

Ще разгледаме свидетелите отделно, като започнем с господин Гудмън. Без да навлизам в подробности в конкретните сфери на вашите хипотези, вие като цяло твърдите, че господин Гудмън е имал мотив да убие господин Джесъп. Дори да приемем, че хипотезите ви са верни до последната дума, а мотивът на господин Гудмън е достатъчно силен и убедителен, имате ли преки или косвени доказателства, които да представите и които свързват господин Гудмън с действителното извършване на престъплението срещу господин Джесъп?

— Не толкова многословни, Ваша Чест, но…

Гомес вдигна ръка и го прекъсна.

— Не че така ще бъде достатъчно, но имате ли някакви доказателства за възможността на господин Гудмън да е убил господин Джесъп?

— Не, Ваша Чест.

Гомес кимна, сведе поглед сякаш с явно разочарование и отново се обърна към Харди:

— Предполагам, че сте чели искането на господин Стиър, така ли е?

— Разбира се, Ваша Чест.

— Забелязахте ли, че се позовава на шестнадесет отделни процеса, в които чистите хипотези са отхвърлени и не са допуснати без преки или косвени доказателства, които свързват третите лица с действителното извършване на престъплението?

Харди прие като лош знак факта, че съдията повтаряше почти дословно решението от делото „Народът срещу Хол“, гледано във Върховния съд.

— Забелязах, Ваша Чест.

— А как точно се надявахте да заобиколите този добре установен прецедент, освен с включването на подобни нови доказателства?

— Реших, Ваша Чест, че до заседанието моят детектив ще е открил още доказателства, които свързват господин Гудмън по-ясно с престъплението.

— Но вашият детектив не е открил такива.

— Не. Но се надявах да разпитам господин Гудмън по-подробно за възможност му да е извършил престъплението.

— Макар и да знаехте, че сама по себе си възможността дори и с наличието на мотив не е достатъчна, за да бъде допусната в съда?

— Да, Ваша Чест. Както казах, надявах се да открия директни или косвени доказателства.

— Като разпитате господин Гудмън на скамейката? Надявате се, че той ще каже нещо неочаквано, което ще промени хода на делото, така ли? Да приема ли, че основанията ви за включването на господин Ло като свидетел са „общо взето“ същите?

Харди можеше да продължи да настоява и да оспорва всичко, но Гомес ясно показваше недоволството и дори отвращението си. Ако искаше да остане в играта, тъй като го чакаха поне още два важни разпита, не можеше да рискува да си навлече гнева й.

— Ваша Чест, нямам преки или косвени доказателства, които да свързват господин Ло с убийството на господин Джесъп, ако това имате предвид. Не мога да представя такива.

— Точно това имам предвид, господин Харди. Затова — удари с чукчето тя — удовлетворявам искането на господин Стиър показанията на тези свидетели да бъдат изключени от делото.

Тя се обърна към пристава.

— Повикайте господин Ло и господин Гудмън. И двамата ще бъдат освободени.

 

 

Съдията обяви нова почивка и секунди по-късно недоспалата и почти полудяла от умора Джина си проби път до масата на Харди. Тя беше поразена от бързото и категорично решение на Гомес и имаше нужда от няколко минути, за да успее да осмисли това ужасно поражение в някакъв контекст. След няколко неуспешни опита тя се замисли за другата им възможност и следващата стратегия.

— Имаме ли доказателства срещу Тони? — попита тя Харди. — Поне нещичко, което да прилича на такова.

Харди, Джина и Ейми бяха прочели искането на Стиър още в петък вечерта и още оттогава бяха скептични, че ще успеят да го оборят. Заради това Харди, Джина и Ейми бяха решили да не споменат Тони в отговора си на искането за изключването на доказателства, тъй като рискуваха да го загубят като свидетел, както беше станало с другите двама. Всъщност положението с Тони беше много по-различно. Това означаваше, че ако искаха да продължат с него, трябваше да го направят без писмено искане и да не дадат на съдията и на обвинението време да се подготвят и да оспорят.

— Имаме нова информация — каза Харди. — Или поне информация, която съдът все още не е чул.

— Ето я съдията — посочи Джина. — Диз, стягай се. Ще трябва да покажеш най-доброто от себе си.

 

 

— Господин Харди — започна Гомес, — готов ли сте да призовете свидетелите си? Да повикам ли отново съдебните заседатели?

Харди се изправи.

— Все още не, Ваша Чест. Имаме още едно трето лице, а защитата узна едва наскоро за поведението и личното му положение, които, вярваме, отговарят на изискванията за допускане.

Стиър нямаше никакво намерение да позволи това да се случи. Той бутна стола си и скочи на крака.

— Ваша Чест, обвинението възразява категорично. Адвокатът на обвиняемия не е завел молба за допускането на този човек като свидетел, затова обвинението не разполага с време да подготви отговора си. А и не разполагаме с никакви факти, никакви предложения за представяне на доказателства. Няма върху какво да преценим дали критериите за допускане са спазени.

— Ваша Чест — отвърна Харди, — както споменах, ние узнахме за фактите едва наскоро. Възнамерявам да ги представя на съда сега и смятам, че съдът ще ги намери за убедителни.

На Гомес това въобще не й се нравеше, но не искаше да даде на Харди основания да обжалва, тъй като не му е позволила да представи всичките си доказателства.

— Добре, господин Стиър, вашето възражение е взето под внимание, но съдът е склонен да позволи на адвоката на защитата да представи тезата си и ще реши след това. Господин Харди, кое е това скорошно трето лице?

— Той вече е заставал пред съда като свидетел на обвинението, Ваша Чест, а аз съм си запазил правото да го повикам отново. Тони Солая.

Гомес смръщи чело в опит да се сети.

— Чиито показания, ако си спомням правилно, противоречаха на твърдението на дъщерята на обвиняемия, че не е казвала на обвиняемия за изнасилването преди смъртта на господин Джесъп. Вярно ли си спомням?

— Да, Ваша Чест.

— А защо да не включа господин Солая в предишното решение за допускането на вина от трети лица?

— По няколко причини, Ваша Чест. Първо, за разлика от господин Гудмън и господин Ло, които имаха алиби за периода, в който е било извършено престъплението и затова не биха могли да са действителните му извършители, господин Солая не разполага с алиби. Второ, той има романтична връзка с Британи Магуайър и тя му е казала за изнасилването веднага след като то се е случило, така че мотивът му е също толкова убедителен, колкото и предполагаемият мотив на обвиняемия. Трето, като барман в „Малката детелина“ той е имал достъп до шилелага, а обвинението го представя като оръдие на убийството.

— Всичко това е много хубаво, господин Харди, но смятам, че вече изясних, че трябва не само да представите някаква възможност някакво трето лице да е било замесено в убийството на господин Джесъп. Без да представите някакви истински доказателства…

Гомес вдигна чукчето си.

— Ваша Чест разполагаме с информация, която е на нивото на доказателство, и заседателите трябва да я чуят.

— И каква е тази информация?

Харди си пое дъх за миг и се хвърли с главата напред.

— Тони Солая не е истинското име на свидетеля. Защитата не знае истинското му име. Той е в програмата за защита на федерални свидетели и ще дава показания срещу бившите си партньори за организиран трафик на хора. Срещу това той ще получи опрощение за собствените си престъпления, които включват убийство по поръчка.

— О, господи боже и… — Стиър не се сдържа, удари с длан по масата и почти обърна стола си от бързане да се изправи. — Ваша Чест, тъкмо решиш, че си чул всичко, но въображението на господин Харди е необятно и не познава граници. Как той очаква съдът да повярва на някоя от тия глупости?

— Ваша Чест — отвърна незабавно Харди, — смятам, че съдът ще сметне за невероятно, че обвинението явно е нарушило конституционното си задължение да открие този очевидно компрометиращ факт за един от ключовите си свидетели. Това е ясно нарушение на изконното право на моя клиент за справедлив процес, а ако господин Стиър не е знаел за миналото на свидетеля, това не го извинява. Абсолютно длъжен е да е знаел.

— Спрете и двамата. Това вече ми е познато. Господин Харди, вече ви уведомих, че отхвърлям молбата ви срещу искането на обвинението. Вие и клиентът ви заявихте, че не желаете прекратяване на процеса поради процедурни нарушения. Може ли да представите на заседателите доказателства, които пряко свързват господин Солая или каквото е името му с убийството на господин Джесъп?

— В правото се казва ясно, че бягството е признак за осъзната вина и може да се прилага като косвено доказателство. Колкото и необичайни да ви се струват разкритията ни, те са верни и аз мога и ще призова свидетел, който да ги потвърди.

Гомес клатеше глава от почуда или раздразнение.

— Възхищавам се на смелостта ви, господин Харди. Наистина. Като оставим настрана въпроса дали наистина можете да призовете свидетел, който да подкрепи някое от твърденията, все още не съм чула нищо, което да свързва господин Солая или както е името му е действителното извършване на престъплението.

— Ваша Чест, този човек е наемен убиец с мотив и възможност да е убил господин Джесъп. Заседателите трябва да се запознаят с тази информация.

Гомес кимна няколко пъти, докато формулираше отговора си.

— Господин Харди — каза тя най-накрая, — съжалявам, но в този случай законът не е в подкрепа на вашето искане. Аз също не го подкрепям. Молбата ви да включите тези показания е отхвърлена.

 

 

На обяд Харди не успя да се насили да сложи в уста и хапка от специалитета на Лу, какъвто и да беше той. Търпеше поражение, оставаше му само един патрон и се бореше с категоричното си предчувствие, че и той ще се окаже халосен.

Беше призовал като свидетел началника на полицията на Сан Франциско. Стегната, ужасяваща, без чувство за хумор и изразително говореща, Вай Лапиър имаше впечатляващо властно и честно излъчване. Тя се облегна в стола на свидетеля, кръстоса крака и положи ръце върху облегалките. Изглеждаше спокойна и се чувстваше добре.

Харди беше сериозно разтърсен от събитията сутринта, но въпреки това трябваше да събере малко увереност, че включването на Лапиър в делото е отслабило позициите на обвинението. Ако обаче бяха слаби, защо тогава се притесняваше толкова много? От друга страна, ако доказателствата уличаваха Моузис, нима намерението му беше да критикува Лапиър и следователите, че са ги събрали колкото се може по-бързо, законно и цялостно?

Той се приближи към мястото си пред свидетеля, а всичките съмнения и въпроси какво се опитваше да постигне с Лапиър бушуваха в главата му. Смяташе, че му е било ясно, но внезапно цялата чистота на стратегията се изгуби.

Още по-лошо беше, че всякакво споменаване на заговор за възпрепятстване на правосъдието между Гудмън и Лапиър можеше по невнимание да доведе до подобни обвинения срещу него и Глицки. Можеше да започне обсъждане на тяхното сътрудничество, на старото им приятелство и на минали случаи, в които са участвали и двамата. Харди знаеше, че дори след толкова време сред правната общност се носят някои слухове. Точно затова Харди беше решил въобще да не призовава Ейб като свидетел, а да разпита само Лапиър.

Нещата можеха да загрубеят, ако хората веднъж те нарочат. Ето че сега се канеше да нагази с Лапиър точно в тези води, и то веднага след като всяка от идеите му беше разбита на пух и прах, а енергията му беше изчерпана до минимум. Нямаше обаче какво да направи. Беше в залата и трябваше да се залавя за работа.

— Началник Лапиър — започна Харди, — вие директно ли участвате в управлението на отдел „Убийства“?

— Не, обикновено не.

— Но в този случай сте поели нещата в свои ръце, вярно ли е?

— Да, вярно е.

— Бихте ли разказали на съда накратко как стана така?

— Разбира се — отвърна Лапиър с привидна готовност. Един следобед ми се обади градски съветник Гудмън, който беше работодател на жертвата Рик Джесъп. Той изрази загрижеността си, че разследването не дава никакви резултати, и ми съобщи информация, че преди два месеца обвиняемият господин Магуайър е отишъл в офиса му и е пребил господин Джесъп. Това изглеждаше свързано с разследването, така че го сведох до вниманието на тогавашния шеф на „Убийства“ лейтенант Глицки. Той повика двамата следователи, работещи по случая, Шър и Брейди, и им предаде информацията.

— Шър и Брейди вече разполагаха ли с нея?

— Да. По същество двамата вече бяха идентифицирали обвиняемия като възможен заподозрян.

— Те работеха активно по случая, така ли е?

— Да, по всичко личеше, че е така.

— Бяха съставили комплекти от по шест снимки, за да ги покажат на свидетелите за разпознаване, нали?

— Да.

— А снимката на господин Магуайър беше една от шестте?

— Така процедираме — кимна Лапиър.

Харди чу как столът на Стиър изскърца зад гърба му и познатата забележка не закъсня:

— Възразявам. Какво е отношението на тези въпроси към делото?

— Какво целите, господин Харди? — запита Гомес.

— Тезата ми, Ваша Чест, е, че заради действията на началник Лапиър всички разпознавания от свидетелите в това дело са фатално опорочени.

— Добре. Възражението се отхвърля. Може да се опитате да представите тезата си, но бъдете внимателен.

— Да, Ваша Чест, благодаря ви.

Харди се върна до масата си и се престори, че си преглежда бележките, за да спечели малко време. Погледна набързо клиента си в лицето, видя как Ейми У го наблюдава с очакване и го връхлетя чувството, че всичко рухва. Той се върна на мястото си пред свидетеля и започна отново:

— Началник, вие казахте, че сте се заели с този случай заради телефонното обаждане на съветник Гудмън. Той каза ли ви защо е толкова заинтересован, та чак се обажда на началника на полицията?

— Предположих, че го прави, защото жертвата е работила за него и е искал да се увери, че разследването напредва.

— Не е ли могъл да се обади на следователи Брейди и Шър и да им каже информацията?

— Да, предполагам, че е било възможно.

— Но въпреки това е решил да ги прескочи и да се свърже директно с вас?

— Явно е така.

— След това телефонно обаждане сте отишли в отдел „Убийства“, за да предадете информацията, нали?

— Да.

— Конкретно обвиняемия Моузис Магуайър ли обсъждахте?

— Да.

— След като господин Гудмън ви е притиснал да покажете някакви видими резултати, не се ли разпоредихте следователите да продължат да разследват господин Магуайър като основен заподозрян?

— По онова време той беше единственият заподозрян.

— Отговорът на въпроса е „да“ или „не“, началник. Не казахте ли на следователите, че искате резултатите от разпознаването на господин Магуайър колкото се може по-бързо?

Лапиър изчака, като очевидно се надяваше Стиър да възрази, но той не помръдна. Тя смени стойката си в стола и кимна.

— Да.

Харди усети, че започва да напипва твърда земя под краката си, и искаше да продължи да води свидетеля с лесни въпроси, на които да отговаря с „да“.

— Началник Лапиър, смятате ли, че сте предали на двамата следователи усещането си, че разпознаването на господин Магуайър е спешно?

— Да.

— Като изключите всички други заподозрени? Да или не.

Лапиър се намръщи силно, погледна отново към Стиър и въздъхна.

— Да, но…

— Значи вашите следователи са показали комплектите с по шест фотографии на вероятните свидетели, като са знаели много добре, че господин Магуайър е единственият правилен и приемлив отговор, вярно ли е?

— Възразявам.

— Възражението се приема.

— Нека перифразирам — каза Харди. — Началник, вие току-що казахте, че господин Магуайър е бил единственият заподозрян, така ли е? И сте казали на вашите следователи, че очаквате от тях да извършат арест, вярно ли е?

— Не с тези думи.

Това не беше пряк отговор, но Харди не тръгна да го уточнява.

— Значи, когато са взели снимките на господин Магуайър, те са знаели, че вие очаквате от тях той да бъде разпознат.

— Възразявам, това е хипотеза.

— Приема се.

— Няма да оспорвам, Ваша Чест, мисля, че изясних тезата си.

Харди знаеше, че няма нужда да напомня на журито показанията на доктор Пейли, който беше дал всякакви доказателства, че полицаите могат да повлияят на очевидците, като знаят кой е верният отговор, а това се отнасяше и за разпознаване сред шест различни снимки или при очна ставка.

В общи линии Харди беше измъкнал от Лапиър това, което искаше. Но искаше още, усещаше, че след катастрофалната сутрин се нуждае от още нещо. Той си пое дъх и изстреля следващия си въпрос:

— Началник, познавате ли бизнесмен от Сан Франциско на име Джон Ло?

— Възразявам! — почти кресна Стиър от ярост и отвращение. — Възразявам! Съдът вече се произнесе с решение по този въпрос.

— Не и в този контекст. Ваша Чест.

— Достатъчно близо е — каза Гомес. — Възражението се приема.

Харди смени подхода.

— Началник, вие знаете как да получите заповед за арест, нали?

— Да.

— Обикновено това включва предаване на случая на областния прокурор, който дава съгласието си, че случаят заслужава да бъде повдигнато обвинение, и отива при съдия, за да го повдигне и да му бъде издадена заповед за арест на обвиняемия. Така ли стават нещата?

— Понякога.

— Началник, като казвате „понякога“, имате предвид доста по-често от деветдесет и девет процента от случаите, нали?

— Не мога да посоча статистика.

— Но знаете, че по тази процедура минават стотици заповеди за арест, които се издават в Сан Франциско всяка година. Едва няколко са изключение, нали?

Лапиър трябваше да признае, че е така.

— Но в този случай нещата не са станали така, нали? Ето, вие сте заобиколила областния прокурор и сте накарали следователите да отидат направо при съдия, за да могат да арестуват господин Магуайър без никаква увереност, че областният прокурор ще повдигне обвинения срещу господин Магуайър на базата на доказателствата, които сте събрали до момента. Вярно ли е това?

— Би могло да се каже.

— Да, началник, би могло. Но е нямало причина да вкарате господин Магуайър в затвора, освен желанието ви да видите името си във вестниците и да угодите на някои силни местни политици, нали?

— Възразявам. Това е спорно твърдение и не е основано на доводи.

— Приема се. Господин Харди, може да продължите разпита в тази насока, но, моля, контролирайте тона на въпросите си.

Харди не се съобрази докрай с препоръката и продължи още пет-шест минути в същия дух. В края на разпита той пак не беше успял да пропука стената на доказателствата — кръвта, свидетелите, мотива и шилелага, които бяха в основата на обвинението на Стиър. Но пък поне беше доста сигурен, че нито един съдебен заседател не се съмняваше, че от политически съображения Лапиър е притиснала следователите да извършат ареста.

Може би, каза си Харди, и това да се окаже нещичко.