Джон Лескроарт
Фатална жена (29)

28

Беше девет часа и осемнайсет минути в понеделник сутринта. До свикването на съда оставаха дванайсет минути. Стиър беше дал съгласието си, Харди го беше пробутал ненатрапчиво на новия си приятел съдията и Уинстън Пейли вече седеше на първия ред зад Харди в претъпканата до тавана съдебна зала. Носеше кафяв рипсен джинсов костюм, жълта риза и прекалено широка вратовръзка във виолетово и червено.

Докторът беше в приповдигнато настроение, а и защо не, помисли си Харди, след го очакваха един, а вероятно дори два дни с хонорар от три хиляди и петстотин долара всеки. Пейли очевидно беше погълнат от Джина Роук, която беше дошла от мястото си в залата и сега бъбреше с него, облегната на скамейката. Неволно или не, така приятният й налят профил се очертаваше най-добре.

Внезапно Стиър и помощникът му се изправиха като един и се приближиха до масата на защитата. Това прекъсна Роук и Пейли и Стиър се наведе към експерта с протегната ръка.

— Доктор Пейли, аз съм Пол Стиър от страната на обвинението. Просто исках да ви поздравя и да ви приветствам с добре дошъл в Сан Франциско.

Пейли грейна и разтърси ръката на прокурора.

— А това — продължи Стиър, като отстъпи малко — е моят помощник Ларс Гъндърсън. Той е имал възможността да се учи от ваши показания по време на симулация на процес в юридическия факултет в „Макджордж“ и ги помни и до ден-днешен. Той е голям ваш почитател. Казва, че сте един от неговите герои.

Пейли стана от стола и топло поздрави младия мъж, като му стисна ръката.

— Това ме ласкае изключително. Благодаря ви. Толкова е удовлетворително, когато работата на човек продължи и след него.

— Ако не възразявате — помоли Стиър, като извади телефона си, — може ли една снимка на вас двамата? Господин Харди, нямате нищо против, нали?

Харди не знаеше как да реагира на това угодническо представление, но нямаше срещу какво да се възпротиви. Съдът не беше влязъл в заседание, Пейли беше свидетел на защитата, а и тази сутрин Стиър се беше показал като доста благосклонен.

— Разбира се. Давайте.

Стиър направи снимката и провери как е станала.

— Страхувам се, че днес Ларс ще пропусне по-голямата част от показанията ви — продължи прокурорът, — тъй като има изслушване по друго дело в друга зала. Но когато му казах, че сте тук, искаше да дойде и да ви стисне ръката.

— Беше ми приятно да ви видя, докторе — каза Гъндърсън. Той кимна на Харди и У, отвори вратичката на парапета, отделящ тези места от залата, и потъна в тълпата от хора.

Стиър се поклони вежливо и се върна на масата си.

— Радвам се да видя противници, които се разбират толкова добре — каза Пейли.

— О, да. Тук всеки ден е същински парад на любовта — отвърна Ейми У.

 

 

След като съдията зае мястото си и съдът беше призован към ред, Гомес не губи никакво време и веднага пристъпи към същината.

— Обвинението се съгласи и аз ще допусна този път защитата да призове свидетел извън установения график. Господин Харди?

— Благодаря ви, Ваша Чест. Защитата призовава доктор Уинстън Пейли.

Пейли се надигна с увереността и спокойствието на човек, правил подобно нещо стотици пъти. Той кимна приятелски на всички, мина през залата и застана на мястото на свидетеля. После вдигна дясната си ръка, готов да положи клетва.

Харди знаеше, че показанията ще се проточат. Само препоръките на доктора щяха да отнемат повече от половин час. Ако Пейли не беше толкова очарователна личност, Харди щеше да се опасява, че ще отегчи съдебните заседатели до смърт. Сега обаче нямаше такива тревоги. Пейли щеше да представи своето образователно и професионално развитие с обиграността на опитен разказвач и да го направи да изглежда едва ли не като приключение. Може би по някакъв начин то наистина беше такова. Непрекъснатият низ от успехи със сигурност щеше да впечатли слушателите.

— Докторе, бихте ли казали на съдебните заседатели с какво се занимавате в момента или каква е професията ви?

— Да, разбира се. Аз съм психолог, който работи като консултант в общата сфера на здравеопазването. Специфичната ми работа е като криминален психолог.

— Какво по-точно е това?

— Внасям повече яснота или точни подробности в съдебни процеси като този.

— Бихте ли разказали на съдебните заседатели за научната си кариера, ако обичате?

Пейли започна изложението си. След като получил бакалавърската си диплома от Калифорнийския университет — Лос Анджелис, с награди за отличен успех, записал едновременно медицина и магистратура по психология в Университета на Южна Калифорния. Докато следвал, получил и място на аспирант по обществено здраве към факултета в Калифорнийския университет — Лос Анджелис. По едно и също време водел часове, правел изследвания и учел за докторската си степен по психология.

Нагаждач, помисли си Харди, докато се мъчеше да овладее желанието си да му смачка фасона, все пак беше негов свидетел и го разпитваше.

— А след това с какво се занимавахте, докторе? — поинтересува се той.

— Имах щастието да ми предложат няколко позиции като преподавател — продължи Пейли. — Вероятно около десет. В крайна сметка реших да работя в „Харвард“. Оттам имах предложения от три катедри.

При тези думи из залата се понесе лека вълна смях. Пейли я прие с чувство за хумор, сви рамене, сякаш казваше „какво да направя“, и продължи:

Докато бях в „Харвард“, получих субсидии да работя с Министерството на отбраната, с Агенцията за перспективни разработки ДАРПА, с флота и морската пехота на САЩ, както и с няколко други правителствени агенции. После се преместих в Тексас и заех преподавателско място в университета в Хюстън. Там прекарах пет години и се върнах в Калифорния. Отново получих преподавателско място в Университета на Южна Калифорния и започнах да сътруднича на полицейското управление в Лос Анджелис като психолог. По това време започнах да се занимавам с това, което правя и в момента — да работя като криминален психолог.

Харди прекъсваше потока от думи на всеки няколко минути, за да накъса и разнообрази нещата, макар че нямаше за какво да се притеснява. Въпреки пространните подробности Пейли не омръзваше на аудиторията си, а Харди чувстваше, че той подава точно информацията, от която се нуждаеха съдебните заседатели. Научното минало на Пейли трябваше да е неопровержимо, за да може по-късно Харди да подложи показанията на свидетелите на Стиър под съмнение.

Пейли не спираше. Отказал се от преподавателската дейност, за да формира и да стане президент на група от сто и петдесет хиляди пациенти в Южна Калифорния. Групата станала част от друга, по-голяма, а Пейли оглавил и нея. Първите му появи в процеси били през седемдесетте години. Започнали да го приемат като експерт със специалност свидетелски възприятия и идентификация.

Историята му отново беше внушителна и Харди пак усети, че заседателите искат да я чуят цялата. Пейли имаше цял куфар с публикации по въпроса, с презентации на национални и международни конгреси като онзи в Цюрих, както и с лекции от юридически семинари на адвокатски асоциации. Имаше над триста явявания пред съда в Калифорния и в дванадесет други щата, пред федерален съд и в съда на Американските Вирджински острови. Пейли беше говорил за свидетелското разпознаване пред Асоциацията на юристите на щата Калифорния, беше изработил по темата видеоматериали за съдийската школа и образователни курсове как хората виждат и разпознават други хора, както и какви са несъответствията между действителните факти и какво свидетелите си мислят, че са видели.

Пейли обясни, че в САЩ по тези проблеми се водят проучвания от над осемдесет години, а в Европа дори от повече и вече има натрупана огромна база информация за разпознаването, възприемането и паметта. Написани са стотици докторски дисертации. Общо взето, мнението му беше, че това поле е толкова близо до точната наука, колкото въобще нещо подобно е възможно в психологията.

Наближаваше обед, когато Харди отново взе думата.

— Ваша Чест, защитата предлага доктор Уинстън Пейли като експерт в сферата на свидетелското разпознаване и възприятията.

Гомес кимна и се обърна към масата на обвинението.

— Съгласен ли сте, господин Стиър?

— Ще изчакам кръстосания разпит, госпожо съдия.

— Допускам доктор Пейли да даде показания като експерт в съответната сфера. Но смятам първо да направим почивка за обяд.

Тя хвана чукчето за пръв път тази сутрин и удари веднъж.

— Съдът се разпуска до един и половина.

 

 

Харди се двоумеше дали да заведе Уинстън Пейли или Сюзън Уайс на обяд, но Джина му се притече на помощ, като предложи да покани експерта с нея в „Льо Сентрал“, а той да хапне със съпругата на шурея си някъде другаде, а не както обичайно при Лу.

Сричката обаче явно беше останала да витае във въздуха, тъй като двамата се спряха в „При Лулу“ на няколко преки от Съдебната палата. Ресторантът беше просторен, имаше открита градина и беше отличен избор след клаустрофобичните часове в напълно лишената от прозорци съдебна зала.

Харди би харесал Сюзън, дори и тя да не беше сред членовете на единственото семейство, което бе имал през живота си. Тя беше един от любимите му хора през последните двадесет години. Говореше вежливо, беше честна до глупост и притежаваше не само невероятен музикален талант, но и усет към емоции, каквито Харди дори не допускаше, че може да прозират. Беше последният човек, който той би избрал за партньор на огнения, труден и упорит темперамент на шурея си, който на всичкото отгоре имаше и проблем с алкохола.

Харди й дръпна стола, настани я и седна срещу нея. Сюзън беше на около шестдесет години, но беше съхранила немалко от красотата си, която беше предала на най-голямата си дъщеря. Вероятно вече не биха й свиркали по улицата, но Харди установи, че като седи сам срещу нея, все още остава запленен за няколко секунди.

— Как си? — попита той, докато разгръщаше кърпата си. — Изглеждаш сякаш най-после си успяла да поотпочинеш малко.

— След безсънието в събота срещу неделя щях да умра, ако снощи не бях поспала — отвърна тя с пресилена усмивка. — Легнах си в осем вечерта и спах единадесет часа.

— Без да се будиш?

— Знам. Истинско чудо.

— Дори не мога да си го представя. Изглеждаш облекчена.

— Да откриеш, че съпругът ти в крайна сметка не е убиец, оказва известно благотворно влияние.

Харди си пое дъх, но не каза нищо.

— Как е Британи?

— Писнало й е от всичко това. Писнало й е да бъде хубава.

— Е, желая й късмет.

Сюзън отчупи хапка хляб и я топна в дълбоката чинийка със зехтин.

— Смешно е. Преди все викаше, че не иска да си пилее красотата. Снощи ми каза, че вече няма да се гримира.

— Това би могло малко да й помогне, но не бих му възлагал големи надежди. Още ли се среща с Тони?

— Да, но не бързат — кимна тя. — Смяната на темпото е добре дошла.

Сервитьорката дойде, наля им вода и взе поръчката. Харди я изчака да се отдалечи, преди да продължи:

— Имам някои проблеми с Тони.

— Британи ми спомена. Ти знаеше ли, че той е бил полицай?

— Така твърди.

— Не му ли вярваш?

— Не знам на какво да вярвам. Но не ми харесва да разиграва момичетата и да сменя едната с другата. Не ми допада и мистериозната аура, която си изгражда. Смятам, че той крие някои наистина дълбоки тайни и това ме притеснява. Каза ми някои неща, които се оказаха неверни.

— Какво например?

— Ами, например името му. Доста многозначителна подробност.

Сюзън затвори очи и въздъхна.

— Нали знаеш какво трябва да направиш, за да накараш едно момиче да се влюби? Да й кажеш, че не може да се вижда с някого.

— Следя ти мисълта.

— Да оставим това настрана за минутка — продължи Сюзън. — Тони е казал на Британи нещо, което според мен би искал да знаеш. Има връзка със случая, дори може би е важно. Особено сега, когато знаем, че Моузис не го е направил.

Харди се усмихна, като се надяваше, че не изглежда неискрен. Изслуша Сюзън, докато тя му развиваше теорията на Британи за азиатския наемен убиец. За своя изненада някъде по средата установи, че започва да приема идеята ако не като факт, то поне като елемент от стратегията по делото.

— Британи знае ли нещо конкретно за връзката на Джесъп с Ло? — попита той, когато Сюзън свърши. — Да са си разваляли отношенията, да речем?

— Явно никой не знае. Причината да водим този разговор е, защото Британи смята, че ти би могъл да откриеш.

— Тони нямал ли е някакви предположения?

Сюзън поклати глава.

— Не. Само това, че Джон Ло е едновременно замесен в търговия с плът и с Лайъм Гудмън. Явно това е начинът, по който някои от собствениците на подобни заведения решават проблемите си.

Харди не отвърна нищо.

— Диз? — докосна го тя по ръката.

— Мисля. Ако на този случай ужасно му липсва нещо, това е алтернативна теория.

— Това може дори да не е теория, Диз. Може точно това да е станало.

Стига да не бяха досадните доказателства, които уличаваха съпруга й и никой друг, помисли Харди. Сервитьорката дойде отново, той й направи знак да му сипе още вода и я изчака.

— А какво мислиш за добрия доктор Пейли? — попита той Сюзън.

 

 

Съдът тъкмо се беше събрал, когато Харди реши, че има основателна причина и е крайно време да извади Стиър от равновесие, като поиска съвещание със съдията. Подобен ход винаги беше добър. Идеята му се беше родила по време на обяда, след като Глицки му беше звъннал. Сега щеше да даде на Стиър храна за размисъл, докато помощникът му отсъстваше и докато експертът на Харди продължаваше да подготвя съдебните заседатели за предстоящите сблъсъци със свидетелите на обвинението.

Двамата стояха до масата на съдията, а Стиър клатеше глава, потресен от неуважението, което Харди демонстрираше към правилата.

— Ваша Чест — каза той, — предполага се, че защитата трябва да ми предостави списък със свидетелите си тридесет дни преди процеса. Добавянето на нов свидетел е крайно против процедурата и много спорно.

— Ваша Чест — реагира Харди, преди Гомес да успее да отговори, — като говорим за неща против процедурата и спорни такива, трябва да отбележа, че заради скоростта на полицейското разследване, довело до ареста и предварителното изслушване на клиента ми, аз се мъча да наваксам със събирането на доказателствен материал, за който е нямало как да зная преди тридесет дни.

— Но точно вие отказахте още време и настояхте за бързо започване на делото.

— Това е напълно погрешно, господин Стиър. Моят клиент отказа, тъй като е абсолютно в правото си да се яви пред съда в рамките на шестдесет дни след предявяването на обвиненията, тъй като не желае да гние в затвора за престъпление, което не е извършил.

— Значи казвате, че току-що сте открили тези свидетели?

— Ако трябва да съм точен, разбрах за двама от тях на обед. А за другия, когото още не съм споменал, узнах през уикенда.

— И не сте споменали…?

— Опитвах се…

— А за какво ще дават показания?

— Стига толкова джафкане — прекъсна ги съдията, като се наведе през масата. — Страните могат да отправят забележки единствено към съда, не и една към друга, господин Стиър?

— Ваша Чест — разпери той ръце. — Сега той ни казва, че има и още един свидетел. Моля? Ще му бъде ли позволено да представя свидетели, когато му хрумне?

— Ще му бъде позволено да представя свидетели, когато съдът му позволи. Не и по-рано.

Харди запази изражението си на опитен играч на покер. Тази размяна на реплики му харесваше. В увлечението си Стиър беше успял да ядоса съдията, тъй като сякаш не се съобразяваше с властта й.

— Разбира се, Ваша Чест — каза Стиър. — Не исках да показвам неуважение. Може би адвокатът на защитата би могъл да ни даде името на третия свидетел, когото смята да призове, а след това вероятно би могъл да спомене някои от доказателствените материали, които свидетелите ще представят.

Грозника се закопаваше все повече и повече с всяка своя дума.

— Благодаря ви, господин Стиър — каза Гомес с хладна усмивка. — Надявах се да имам възможността да попитам господин Харди по някои от точно тези въпроси, преди да взема решение по неговото искане.

Тя се извърна леко с малко по-топло излъчване.

— Господин Харди, информирайте съда, ако обичате.

— Благодаря ви, Ваша Чест. Освен градски съветник Лайъм Гудмън и неговия политически спонсор Джон Ло бих могъл да призова лейтенант Ейбрахам Глицки, бившия шеф на отдел „Убийства“.

В ръцете на опитен адвокат неопределеният и търпящ попълване списък със свидетелите може да бъде мощно оръжие, а днес Харди го използваше точно по този начин. Голямото му предимство беше, че не беше задължително посочените хора да се явят на процеса. Разбира се, можеха да бъдат повикани по всяко време. Но красотата се състоеше в това, че противниковата страна трябваше да е готова и за двете възможности. Така опонентът можеше да се озове затънал до гуша в допълнителна работа, а същевременно да изскочат всякакви съмнителни аргументи, странични теории, но и железни доказателства. През цялото време той нямаше да получи никакви знаци какво ще последва.

— О, за бога… — отново протегна отчаяно ръце Стиър. — Ваша Чест, ако съдът е удовлетворен…

— Господин Стиър, престанете с тези изпълнения — пресече го Гомес. — Това е съд, а не школа по актьорско майсторство. Подобни изпълнения в бъдеще няма да доведат до нищо добро за вас. Считайте се за предупреден.

— Извинявам се, Ваша Чест — увеси нос Стиър. — Но пък чак лейтенант Глицки?

— Господин Харди?

— Ваша Чест, по някакъв начин целият случай зависи от ролята на лейтенант Глицки в ранните етапи на разследването — започна направо Харди. — Началникът на полицията на Сан Франциско Вай Лапиър е сметнала, че има конфликт на интереси, но от него е изплела цял заговор между Глицки, обвиняемия, мен, партньора ми госпожица Роук и дори Уес Фарел. Затова тя се е сдобила със заповед за арест директно от съдия, и то преди събраните доказателства да са дали основание за повдигане на обвинение. След това тя е изразила липса на увереност в начина, по който лейтенантът работи със следователите, а това е довело до неговата оставка. Глицки ще отхвърли обвиненията и действията на началник Лапиър, а това ще осветли политическите машинации и произлезлите от тях погрешни доказателства, станали причина за последвалия арест на обвиняемия.

Стиър нямаше никакво намерение да остане безучастен.

— Което, Ваша Чест, няма нищо общо с доказателствата, на които е основано обвинението — изкоментира той. — Няма нищо общо с кръвта в колата на обвиняемия. Няма нищо общо с кръвта по обувките или якето на обвиняемия. Няма нищо общо с удобно липсващия шилелаг, който явно е оръжието на убийството. А и с удоволствие ще кажа, че няма нищо общо с факта, че обвиняемият е пребил Рик Джесъп в сградата на Градския съвет, а по-късно Джесъп е изнасилил дъщеря му. Това е абсолютно пращане за зелен хайвер.

— Що се отнася до господин Гудмън и господин Ло — продължи Харди невъзмутимо, — в момента не бих могъл да кажа със сигурност какви ще са показанията им. Господин Джесъп е работил за господин Гудмън. Господин Ло с един от основните спонсори на господин Гудмън и очевидно между тях има връзки, които все още не са достатъчно изследвани, но смятам, че имат отношение към случая, особено за приписвания на обвиняемия мотив. Възнамерявам да възложа на частния ми детектив да разговаря с тези свидетели, да проучи отношенията им, а след това смятам да ги призова, ако имам основания. В този ред на мисли е възможно да помоля съда да включа в списъка на свидетелите още Уес Фарел и Вай Лапиър.

— Господин Стиър?

— Сериозно ли, Ваша Чест? Сериозно ли? Господин Харди дори не се опитва да посочи някаква връзка, макар и далечна, между господин Ло, господин Гудмън и този случай. Това е, ако ми позволите да се изразя така, димната завеса на димните завеси. Съдът не бива да го толерира! — настоя Стиър, а лицето му беше станало тъмночервено от яд. — С цялото ми уважение, Ваша Чест, но целта на призоваването на тези трима свидетели е да обърка и да подведе съдебните заседатели. Те нямат място в този процес.

— Благодаря ви.

Гомес се обърна към Харди.

— Ще ви позволя да добавите тези имена, но за момента казвам само това. И още нещо — преди който и да било от тях да застане на свидетелското място, ще искам да чуя много по-конкретно обяснение на показанията, които могат да дадат по отношение на това дело. Защото, честно казано, думите ви до момента са неубедителни и ако трябваше да реша веднага, бих могла да подкрепя възраженията на господин Стиър. Смятайте се за уведомен.

Харди беше в силно приповдигнато настроение след успеха си и трябваше да си напомни да се овладее, за да не пострада от прекомерната си увереност. Пейли се беше настанил отново на мястото на свидетеля, но Харди спечели малко време, като уж преглеждаше записките си на масата на защитата. Отпи от чашата си и без да погледне нито към У, нито към Стиър, нито към залата, се изправи напълно съсредоточен пред свидетеля си.

— Доктор Пейли — започна той, — ако нямате нищо против, нека първо дадем на съдебните заседатели определението за свидетелско разпознаване и възприятие.

— Разбира се — съгласи се с готовност Пейли, който не беше загубил и капка от енергията или ентусиазма си по време на обяда. — Нека първо кажа, че макар и да изглежда очевидно, няма как да разпознаете някого, ако първо не сте го видели. Ако сте го видели, то свидетелското разпознаване е способността да посочите точно същия човек, когото сте видели преди.

— Докторе, казахте „точно същия човек“. Нима се опитвате да разграничите този точно същ човек от някакъв друг човек?

— Отличен въпрос, господин Харди. Отличен.

Така и трябва да бъде, помисли си адвокатът, бяха го репетирали достатъчно дълго, всъщност за около хиляда долара.

— Това, което се опитвам да разгранича, е какво не е този така наречен точно същ човек. Той например не е някой, за когото си мислите, че е човекът, когото сте видели. Не е и някой, когото си мислите, че други хора са видели. Не е и човекът, който други хора са ви казали, че са видели, или пък когото полицията смята, че е. Нито пък е човекът, когото някой фотограф предполага, че е. Всичко от гореизброеното не е разпознаване от свидетел.

— А защо не, докторе?

— Защото почива на предположения и заключения. А идентификацията от свидетел е показаната способност на базата на спомен от нещо видяно да посочите точно същия човек, когото сте видели.

— Това трудно ли е?

— Да, може да бъде и трудно.

— Има ли специфични условия, при които може да бъде по-трудно?

— И още как.

— Какви например?

— Ами, ако е тъмно или видите човека отдалеч, ако край вас се случват много неща или пък има много хора. А ако мога само да добавя…

— Да, давайте.

— Другото нещо е, че всички имаме мнение как се случва свидетелското разпознаване, но фактът е, че когато сравним как си мислим, че се случва, и как действително се случва, се оказва, че често сме доста далеч от истината. Нещата не стават така, както си мислят повечето хора. Изследванията през последните десетилетия са доказали, че не се справяме дори наполовина толкова добре, колкото си мислим. Дори не сме близо до половината.

През следващите двадесет минути воденият от внимателните въпроси на Харди доктор постепенно разви гледната си точка — че хората не са видеокамери и че се влияят много силно от чуждите наблюдения, както и от случващото се около тях по време на наблюдението. И не само че наблюдението от първа ръка често пъти е под влиянието на околните събития, но и крехките ни спомени се объркват при възстановяването, а наблюдението губи от пълнотата си заради другата информация в запаметеното — заради предположенията и нещата, които знаем от друга източници, а много от тях всъщност никога не сме виждани.

Подобен поток от информация би бил приспивен, но Пейли успя да хвърли няколко бомби, които разтърсиха не само съдебните заседатели, но и цялата зала.

— Не знам дали знаете, но всеки определя точността на преценката си спрямо своята увереност. В стотици изследвания обаче, а някои от тях са ето тук в това куфарче, ако искате да се запознаете с тях, се сочи, че между двете няма взаимовръзка. Може да сте сто процента сигурни в това, което сте видели, може да сте готови да се закълнете и все пак да грешите на сто процента.

Другата сензация беше изказването, че спомените могат да бъдат напълно неверни, без значение колко са подробни, живи или силни. Забележката за хората и оръжията също предизвика отзвук.

— Ако в сцената има оръжия, то хората, които ги държат, ще ви изглеждат много по-едри. Младеж около метър и седемдесет пет, но с пистолет в ръката, лесно ще ви се стори поне метър и осемдесет и пет. Често пъти го описват точно така.

Пейли не спря дотук, а задълба и в още детайли.

— Ние ставаме все по-уверени в себе си с всяко повтаряне на историята. Все по-лесно ни е да повторим това, което сме казали преди, а не онова, което сме видели. Това не означава, че хората лъжат. Те ви казват съвсем честно това, което си мислят, че си спомнят, но просто грешат. Разпознаването от свидетели е такава материя, че хората могат да ви кажат точно това, което си мислят, че са видели, да са сигурни в него, но въпреки това в думите им да няма нито зрънце истина.

Харди изчака следобедната почивка и отново се захвана със свидетеля си.

— Докторе, вие позовавате ли се на проучвания на хора, които са били признати за виновни в някакво престъпление, но след това са били оправдани заради, да речем, ДНК доказателства? С други думи, заради доказателства, които потвърждават тяхната невинност извън всякакво съмнение. Ако са били осъдени основно заради свидетелски показания, то какъв би бил процентът на несправедливите присъди на базата на погрешно разпознаване от страна на свидетели?

— Деветдесет процента.

Тази статистика предизвика такава глъч в залата, че Гомес трябваше да удари с чукчето, за да въдвори ред.

— Да го кажем по друг начин — продължи Харди. — Има ли изследвания, в които действителният извършител на злодеянието е бил показан на жертвата, а тя не го е разпознала?

— Да.

— Колко са?

— Стотици.

— Докторе, а има ли значение кой моли свидетеля да идентифицира даден човек? Свидетелят по различен начин ли ще реагира, ако го пита полицай или примерно учител, или участва в научно изследване?

— О, определено. Повечето хора смятат, че полицията няма да ви губи времето да ви показва невинни личности. Но всъщност — продължи той, без да има нужда от подсещане — много проучвания сочат, че свидетелите могат да бъдат повлияни дори само от полицай, който знае очаквания или верния отговор. Точно затова полицаят, който показва различни фотографии, не бива да знае кой е заподозреният по случая. Свидетелите долавят знаци, които дори не осмислят. Освен това, ако при процедура за разпознаване сте посочили някого, а след това видите сходна физиономия в друга процедура, ще я посочите, защото ви с по-позната от останалите.

— Докторе, на мен ми изглежда, че въпреки убедеността ни в обратното разпознаване от свидетел всъщност не е особено точно. Вярно ли е? — попита Харди.

— Това е най-малко надеждната форма на идентификация — отсече Пейли без никакво колебание.

— Ами разпознаването в съда? Тоест когато свидетелят посочи стоящия в залата обвиняем. Доколко е надежден такъв вариант?

— Не може да става дума за никаква надеждност. По време на процеса свидетелят вече знае какво се очаква. Той знае, че обвиняемият е човекът в съда, който седи до адвоката си, и че от него се очаква да го разпознае. Свидетелят е подложен на огромен натиск да идентифицира някого, без значение дали е сигурен в собствената си преценка.

Харди хвърли прикрит поглед към часовника. До разпускането на съда в края на деня оставаха минути.

— Докторе — продължи той, — има ли още нещо относно свидетелското разпознаване, което смятате за важно и искате да го кажете на съда?

Пейли се взря в съдебните заседатели и реши да ги възнагради за търпението.

— Мога да говоря поне още ден, стига да имате време — пошегува се той.

Харди остави смехът в залата да утихне.

— Нека се придържаме към по-важното.

Пейли беше самото олицетворение на увереността. Той се обърна към заседателите, а след това и към залата.

— Има два момента, които са важни извън всякакво съмнение. Първият се нарича „междурасов ефект“. Звучи като злостна забележка, но не е. Не е и обида. Дори не е расистка реплика. Означава, че сме склонни да посочим някой, който изглежда различно, въпреки че не възприемаме толкова цялостно чертите на лицето и не сме толкова точни при по-късното им възпроизвеждане.

— Това винаги ли е така, докторе?

— Да, дори и да имате богат опит с хора от различни раси. В Южна Африка беше проведено мащабно изследване и се оказа, че белите изпитват затруднения да посочат конкретни чернокожи, дори и при положение че там повечето хора са чернокожи. Ето това е проявлението на междурасовия ефект. Той е истински и действа.

Пейли помълча драматично и продължи:

— Второто нещо, което приемам за важно, е, че понякога лице, което сме видели някъде, но не знаем къде, се запечатва в паметта. Може да е продавачът от бакалията. Ако той попадне в списъка на потенциалните заподозрени, които очевидецът трябва да разпознае, ще бъде посочен. Това е известно като „ефект на невинния страничен наблюдател“. Механизмът на действието му е несъзнателното пренасяне.

— Докторе, това звучи изумително, както и всичко, което ни казахте днес. Но съдията ни помоли да следим времето. Краят на деня наближава, а както знаете, сме приготвили видеоматериал за съдебните заседатели. Ваша Чест, ако съдът не възразява, имаме нужда от няколко минутки, за да се подготвим.

 

 

По принцип Харди не харесваше аудио- или видеоматериалите в съдебната зала. Те рядко подпомагаха въвеждането на информацията, можеха да бъдат обработвани по какви ли не начини, а това хвърляше съмнение върху тезата, която се опитваха да докажат. Възникваха и основателни възражения — къде и как е била пазена касетата или дискът, колко време, кой я е пазил и всичко това следваше като верига. Освен това се знаеше, че в затъмнената зала в късния следобед дори и най-добрите видеоматериали могат да приспят заседателите.

Но Пейли толкова беше надул главата на Харди с триминутния клип, който щяха да представят, че просто нямаше как да откаже. Трябваше да го пуснат целия, за да могат Стиър и Гомес да го оценят. Стиър протестира яростно, но Харди се наложи в спора и смяташе, че това ще е един от козовете на защитата. Клипът му беше напълно непознат, но Стиър и Гомес явно бяха чули за него, макар и да не го бяха гледали, докато Харди не го занесе в стаята на съдията. Беше напълно възможно някои от заседателите също да го бяха гледали или поне да са чували за него. Но Харди се бореше за един оправдателен вот, трябваше да убеди само един човек и ако дори един-единствен съдебен заседател реагираше като него, усилията си заслужаваха.

Пейли стоеше до скамейката, а изнесеният телевизор беше обърнат към заседателите. Харди започна да подготвя почвата още преди да затъмнят залата.

— Докторе, какво ще покаже тази демонстрация?

— Участниците ще бъдат помолени да преброят колко пъти играчите в бяло си подават топката.

Харди пусна записа.

На екрана се появиха шест млади жени в обикновено спортно облекло. Три от тях бяха с черни тениски, останалите носеха бели. Всеки отбор разполагаше с топка и момичетата започнаха да я подават и да я хвърлят към съотборничките си. След около двадесет и пет секунди екранът потъмня.

— Докторе, какъв е верният отговор? — попита Харди.

— Верният отговор е шестнадесет подавания, но преди малко вие ме попитахте каква е целта на демонстрацията. Този клип показва, че когато човек е помолен да се концентрира върху нещо конкретно, той често пропуска друга важна информация.

— Как става така, докторе?

— Става. Повечето хора не виждат, че в клипа има и горила.

Залата се развълнува, чуха се въздишки, последвани от нервен кикот.

— Докторе, вие вероятно се шегувате за горилата, нали? — обърна се към него Харди.

— Не, господин Харди, не се шегувам. Това въобще не е шега. Това е доста известен видеоклип, който се ползва не само в курсовете по психология, но го има и в много популярни медийни канали, например в „ЮТюб“. Цял ден говорим за свидетелските показания и за наблюдението, а току-що се убедихте в собствената си ненадеждност като свидетел, особено когато съзнанието ви е концентрирано върху нещо друго. Например върху наличието на оръжие или върху броенето на подаванията на момичетата с бели тениски.

— Пейли изчака и продължи:

— Сега нека пуснем клипа отново и да погледнем какво видяхме току-що. Този път знаем за горилата, но да видим дали също така забелязвате, че завесата в дъното променя цвета си или че едно от момичетата в черни тениски напуска играта, когато се появява горилата.

Харди отново натисна бутона, а Пейли обясни, че около петдесет процента от хората, които гледат клипа за първи път, не виждат горилата. Когато тя се появи, в залата се дочу смях, без съмнение, помисли си Харди, хората едва сега я забелязваха.

Клипът свърши и Пейли отново взе думата:

Когато търсите горила, често пропускате други неочаквани събития.

— Значи, докторе, ако хората се концентрират върху оръжие, например върху тояга, вашите изследвания показват ли, че те ще са ненадеждни свидетели по отношение на другите си наблюдения — например лицето на човека с тоягата?

— Абсолютно. Проучванията сочат, че разпознаване при такива условия няма да бъде надеждно.

— Благодаря ви, докторе — каза Харди и погледна към масата на съдията. — Ваша Чест, с това приключваме демонстрацията.