Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (204)

9.

Вечерта преди Нова година, разказа Манфред Лорд, мина много спокойно. След вечеря той и Верена седнали пред камината и пили по малко уиски. След като пийнали, Манфред Лорд казал:

— Сега трябва да говорим като разумни хора, скъпа моя.

— Какво искаш да кажеш?

— Разводът тече. През януари ще бъде обявен. Тогава ти ще ме напуснеш.

— Аз и Евелин.

— Естествено, ти и Евелин. Прости ми, че забравих детето. И къде ще отидете двете?

— При Оливер. Той ще осигури жилище за нас и с аванса, който му дава конкуренцията на баща му…

— Не.

— Какво не?

— Той няма да осигури жилище за вас. Не е получил никакъв аванс.

— Но каза…

— Излъгал те е.

— Не ме е лъгал. Знам, че му бяха обещали аванс.

— Промениха си решението.

— Ти откъде знаеш.

— Държа тридесет процента от акциите им. Аз…

— Попречил си Оливер да получи аванса?

— Не само това, дете мое. Аз попречих изобщо да бъде някога назначен. Ако ме напуснеш, няма да имаш нищо. Нито грош. Ще трябва да живееш в нищета. Разбира се, Оливер ще бъде до теб. Колко дълго продължава любовта в нищета, скъпа?

Верена мълчи.

— Аз съм човек с много връзки. Ще мога да попреча без никакви проблеми някой да назначи Оливер на работа. Тогава ти ще бъдеш разведена жена с извънбрачно дете и безработен мъж. Млад мъж. Хубав мъж, признавам. Мъж, който много по-добре от мен… Но да не прекалявам…

— Той ще намери работа — казва Верена.

— Естествено. Той може да асфалтира улици или да работи по покривните конструкции, след като го научат как се прави. Ти ще продадеш бижутата и кожите. Във всеки случай той няма да печели много, любима, защото не може да работи нищо от това, за което се плаща сериозно. Стойността, която вие си давате помежду си, се различава много от стойността му в света на бизнеса.

— Ти си свиня!

— Може би, обаче те обичам. И моята стойност е много висока. Включително в света на бизнеса.

— Точно затова въпреки всичко те наричам свиня!

— Знаеш ли, съкровище, нека да запазим добрия тон. Ти всъщност произхождаш от добро семейство. В доброто семейство определени неща не се говорят.

— Свиня!

— Значи все пак слугинската стая. Върви. Имал съм прекалено добро мнение за теб. Много хора — между тях и бащата на Оливер — винаги са смятали, че си курва, че си родена курва. Мълчи! Ти си точно такава. Нямам нищо против курвите. Щях ли иначе да се оженя за теб?

— Ти си подъл… Ти си толкова подъл…

— Може би съм пийнал малко повечко. Между другото и ти. In vino veritas, нали? Ах, да, забравих, че не знаеш латински. Това трябва да означава, че във виното е истината. Наздраве, моя любов.

— Напускам те утре рано сутринта.

— Естествено, не много рано. Много си пияна за това. Къде ще отидеш? Жилището за теб още не е наето.

— Ще се настаня в някой хотел.

— И кой ще плаща? Къде ще живее Евелин? И от какво ще живеете?

— Оливер…

— Оливер не притежава нито пфениг. Намерих начин да съобщя на баща му, че ти е любовник. И баща му няма да му даде нито пфениг. От приятелски чувства, той ми е много задължен. Ако сега през ваканцията Оливер говори с него, той ще…

— Ах ти, мръсник!

— Недей така, любима. Толкова дълго си се движила в най-изисканите среди. Мислех, че си се отказала от такъв тон.

— Моето семейство е много по-изискано от твоето!

— Не се съмнявам. В това отношение брат ти Ото е блестящ пример.

Вече и двамата бяха пияни.

С леко олюляване Манфред Лорд взима от стената венецианското огледало.

— Какво правиш?

— Не би ли искала… не би ли искала да ми доставиш удоволствието да погледнеш в огледалото? — Той го поставя пред Верена. — Ти си хубава. Ти си прекрасна. Но правило ли ти е впечатление, че под очите ти вече са се появили първите бръчки? Аз самият вече имам много. Косата ми е бяла. Аз съм много по-стар и вече не съм такъв любовник като Оливер. Но те обичам. Обграждам те с богатство и лукс. Така ще е, докато съм жив. Когато умра, ще получиш фантастична сума от застраховката. Ти живееш в хубави къщи. Можеш да ядеш каквото поискаш. Можеш да обличаш каквото поискаш. Ще осигури ли някога всичко това Оливер? Той е много по-млад от теб. Мен твоите бръчки не ме смущават. И него не. Още не. Ще го смущават ли след десет години? Мен не, скъпа моя, мен не. Но него?

Верена поглежда в огледалото. Тя е пияна, но не толкова пияна, за да не види малките бръчки в ъгълчетата на очите. Тя ги гледа дълго и внимателно.

— Манфред — казва тя, — страхувам се.

— От какво?

— Страх, просто страх — отговаря тя и продължава да гледа в огледалото.

— Сега са малки бръчици, но след десет години… а той е толкова хубаво момче! Някога може да се влюби в дъщеря ти.

— Млъкни! Веднага млъкни!

— Разбира се.

— И махни огледалото!

— Дадено. Но от това бръчките ти няма да се стопят — казва Манфред Лорд. Той закача огледалото на стената и се връща при жена си, която държи главата си с двете ръце. — Аз съм готов да забравя всичко, измама, прелюбодеяние, всичко. Готов съм да задържа теб и Евелин. Ще осиновя Евелин, ако пожелаеш. Ти положително го желаеш, както си алчна за пари.

— Подло…

— Затвори си устата! Аз те измъкнах от калта, аз мога пак да те натикам там. Досега винаги съм смятал, че си разумна жена. Не си ли? Или все пак? Ето това е. Когато Оливер се върне от Люксембург, ти ще му кажеш, че всичко е свършено.

— Никога! Никога! Никога!

— Когато жена ти крещи три пъти „никога“, това означава, че вече е приела да прави това, което се иска от нея. Ти също току-що го реши, любима. Ти току-що разбра, че всичко, което двамата имахте предвид, е напълно безсмислено и безнадеждно, нали?

— Ти си същински дявол!

— Да, но богат и умен дявол. Ти не би искала да се омъжиш за беден и глупав дявол, нали?

— Той не е дявол.

— Извини ме. Ти нали не би искала да се омъжиш за беден и глупав ангел?

Тя взема един тежък стъклен пепелник и го запраща към него. Пепелникът улучва Манфред Лорд по дясното слепоочие и от раната бликва кръв. Той изважда носната си кърпа.

— Виждам, че си много разумна, скъпа.

Долу във Фридхайм бият черковните камбани.

— Желая ти весела Нова година, сърце мое — казва Манфред Лорд, който притиска към слепоочието си окървавената кърпа. — Утре е празник. Но вдругиден двамата заедно ще отидем в банката, за да вземем от сейфа ти останалите снимки.