Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (202)

7.

Вратата на вилата се отвори. Появи се слуга в раирана жилетка. Лицето му беше бледо и имаше високомерен израз.

— Добър ден, господа. Какво желаете?

Харденберг назова своето име и това на придружителя си и извади от джоба си служебната карта.

— Криминална полиция. Вкъщи ли си е господин Лорд?

— Да, господине.

— Жена му също?

— Да…

— Тогава съобщете за нас.

— По какъв въпрос…

— Засега нямам намерение да разговарям с вас — каза Харденберг и пристъпи напред, а господин Лео направи крачка назад. — По-късно ще си поговорим. В момента търся господин и госпожа Лорд. Не е ваша работа по какъв въпрос.

— Пардон, моля.

В този момент в антрето се появи Манфред Лорд. Той беше със сив костюм и черна вратовръзка. Застана под картината на Рубенс, на която закръглена руса жена си миеше краката.

Инспекторът си помисли за всичко, прочетено през изминалата нощ, а Манфред Лорд с усмивка на уста попита:

— Какво има, Лео?

— Господата са от криминалната полиция.

— Криминална полиция?

— Да, пардон, моля.

Манфред Лорд се приближи. Той извади ръката си от джоба и я подаде на Харденберг, който му се представи, после посочи останалия без дъх Лазарус:

— Инспектор Лазарус, моят помощник.

— Добре сте дошли, господа — каза Манфред Лорд. Той изглежда чудесно. Само нервното мигане на дясното му око от време на време направи впечатление на Харденберг. Човекът се страхува, мисли си той. — За какво се отнася?

— За смъртта на ученика Оливер Мансфелд. Вероятно вече сте чули, че…

— Да. Жената на моя градинар донесе вчера тази новина. Тя беше долу в селището.

— Разбирате, че трябва да ви задам някои въпроси.

— Естествено, че разбирам, господин главен инспектор. Това, което малко не разбирам, е защо точно на мен искате да зададете тези въпроси.

— На вас и на жена ви.

— На мен и на жена ми? Защо?

— Това мога да ви обясня по-късно, господин Лорд. Беше ли много изненадана жена ви, когато научи за смъртта на Оливер Мансфелд?

— Не разбирам.

— Ако вие не разбирате, тогава бих искал да разговарям с госпожа Лорд.

Лицето на Манфред Лорд става пепеляво.

— Жена ми направи опит да се самоубие.

Лазарус по изключително смешен начин подскочи крачка напред и задъхан подвикна:

— Какво?

Лорд го погледна високомерно.

— Кога се опита да се самоубие жена ви? — попита Харденберг.

— Вчера. Преряза си вените. — Устните на Манфред Лорд се свиха в иронична усмивка. — Лео и аз спряхме кръвотечението и й направихме временна превръзка. Тази сутрин дойде лекар. Лекарят от Фридхайм.

— И?

Манфред Лорд се усмихна отново.

— Няма опасност за живота й, ако това имате предвид.

— Може ли да разпитам жена ви?

— Естествено. Друг въпрос е дали ще приеме да бъде разпитана.

— Това ще разберем.

— Заповядайте. Лео, заведи двамата господа в спалнята на жена ми. — Лорд пак се подпря под Рубенса. — Ако ме търсите, аз съм в библиотеката. Сигурно знаете, че обичам книгите, нали?

— Моля?

— Особено старите.

— Какво искате…

— Господин инспектор, очевидно сте прочели фантасмагориите, написани от този Оливер Мансфелд. Вие сте много умен, нали? Вашият колега също. Разбира се, това е само мое налудничаво предположение, че той не е никакъв криминален служител, а редактор в едно издателство.