Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (193)

14.

Майка ми става все по-зле.

Тази новина научавам от директора на лудницата, в която е настанена. Била съвсем апатична и неконтактна, ми пише той, и споменава само моето име. Непременно да отида по Коледа. Това и ще направя. Ако се съди по писмото на доктора, майка ми ще доживее до Коледа.

Рашид пожела да остане в моята стая. Шефът разреши. Ханзи вече не говори с мен.

Ако вляза някъде, където е той, веднага излиза.

Тъй като пак имам кола, мога да предприема някои неща и една лъжа, която разказах преди на Верена, стана истина. Посетих конкурентите на баща ми. (Името по разбираеми причини, не искам да назова.) Господата се съгласиха да ми отпуснат голям аванс. По Нова година ще мога да разполагам с него. Това означава — жилище и живот с Верена и Евелин осигурени, докато започна да работя.

На 28 ноември господин Лорд отива с жена си при адвокат и подава молба за развод. Верена изважда половината фотокопия от сейфа си и ги предаваме на господин Лорд заедно с филмите. С лупа в ръка, той ги преглежда много внимателно, след което ги хвърля в огъня на камината, пред която седим, и вдига чаша.

— Човек трябва да може и да губи. Аз очевидно не съм бил истинският мъж за Верена. А, да, за малко щях да забравя! Качете се при Евелин, Оливер, тя иска да ви каже лека нощ. Постепенно трябва да свикнете с определени бащински задължения.

Евелин вече е в леглото. Тя сияе, когато влизам, и протяга към мен ръчички:

— Чичо Мансфелд!

— Лека нощ, мъничката ми.

Съвсем тихо:

— Мама ми каза, че след Нова година сме разведени.

Аз кимам.

— Благодаря, чичо Мансфелд. Благодаря! Повече не можеше да се издържа. Обещавам, че винаги ще се уча добре и ще бъда много добра заварена дъщеря.

Тя започва да се смее, докато се задави.

— Донесох ти марципан. Този път ще го вземеш ли?

— О, да. Да.

И още една целувка.

На 18 декември започва Коледната седмица. На петнадесети Манфред трябва да замине за Виена. Той ми се обажда в интерната.

— Не е необходимо да разигравате театър. Знам колко често сте прекарвали нощта в къщата, когато ме е нямало. Ако искате още веднъж да се видите с Верена, преди да отлетите — вие сте мой гост.

— Господин Лорд, аз…

— Не се страхувайте. Дал съм отпуска на всички служители, дори на Лео. Ще бъдете сами с Верена и Евелин.

— Не знам…

— Значи ще кажа на Верена, че ще дойдете на петнадесети. Аз отсега се сбогувам с вас, Оливер. Всичко добро на вашето семейство и на вас самия. Бъдете здрав.

Следователно на 15 декември вечерта (вали, духа леден вятър) съм на алеята Микел. Вечеряме тримата: Евелин, Верена и аз. Евелин помага на майка си при сервирането. Внезапно тя казва:

— Всъщност тате е добър човек, нали? Така да ни пусне да си отидем! Не можех да си го представя!

— Съкровище мое, догодина най-сетне ще бъдем тримата заедно.