Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (155)

9.

— … Заводи за стомана, разбирате ли, господин Мансфелд? Два завода за стомана. От поколения в семейството на починалия ми съпруг.

Коя е тази жена? Какво говори тя?

— Заводите са в близост до Уорингтън.

— Къде е това, мисис Дърам?

— На около дванадесет мили от Ливърпул.

— Аха.

Тя говори. Говори. Аз сънувам…

В неделята, когато Рашид стана мой брат, аз вече не виждам изход. Сядам в колата и потеглям към почивния дом на Човеколюбивото общество („Ангел Господен“) при сестра Клаудия. И днес не мога да кажа защо.

В почивния дом кипи трескава дейност. Минавам покрай зелената помпа и влизам в стария чифлик. В коридора висят старомодни гравюри с мили ангели, под които са написани благочестиви мисли. Наоколо има много деца, но срещам и доста възрастни. Това ме изненадва. Мислех, че е само за деца. Сестра Клаудия, на чиято дясна ръка липсват два пръста, много се радва да ме види отново.

— В неделя винаги провеждаме сбирка.

— Каква сбирка?

— Говори брат Мартин. Следва обсъждане. Ако искате да слушате… После ще можем да поговорим за вашите проблеми.

— Моите проблеми?

— Те явно са много сериозни. Всеки, който идва при нас, има сериозни проблеми. Знаех, че ще дойдете, господин Мансфелд.