Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (189)

10.

— Господин Лорд…

— Манфред…

Големият банкер прави деликатен жест.

— Мили мои деца — казва той.

Върна се преди два часа, ние го чакахме във франкфуртската къща — Верена и аз. Сега седим пред камината, в която вече гори огънят (тази година застудя рано). Господин Лорд се усмихва, докато си приготвя питие, след като ние и двамата бяхме отказали да пием.

— Не сме вашите мили деца — казвам аз. — Дойдох тук, защото имаме да ви съобщим нещо. И защото искаме да ви го съобщим, преди да го научите от другите.

Господин Лорд отпива глътка и казва съвсем спокойно:

— Вече го знам.

— Какво знаеш?

— Всичко, което трябва да знам, мило дете.

— От кога?

С иронична усмивка Манфред се замисля и поглажда бялата си коса.

— Почти от самото начало — отговаря приятелски той, след което отпива. — Наистина ли не искате уиски, Оливер?

— Не. Вие блъфирате!

— Блъфирам ли? — усмивката на Манфред Лорд съвсем омеква. Той отива до един от прозорците. — Бихте ли дошли при мен, Оливер, да видите нещо?

Аз отивам при него и поглеждам навън в есенния парк пред къщата. На чакълестия път, по който вече са окапали много листа, стои белият ми ягуар.

— Какво означава това?

— Това означава, че най-сетне получавате обратно колата си. Тук между другото са ключовете и документите. — Той ми ги подава и аз механично ги поемам. Лорд се разхожда напред-назад из стаята. — Вижте, Оливер…

— Господин Лорд…

— Сега ще говоря аз. Вие сте в моята къща. Няма да постигнем нищо, ако се прекъсваме. Човек като мен трябва да бъде предпазлив, разбирате ли? Трябва да бъде много предпазлив.

— Вярвам ви.

— В какво вярвате вие, ми е безразлично. А и грешите. Вие например вярвате на това, което казва вашата приятелка Джералдин, а именно че Лео ще ми даде снимките от Елба днес. Той ми ги даде, естествено, веднага щом ги прояви. Защо да чака толкова време? Май не сте много интелигентен. Между другото и от Джералдин нямам по-добро впечатление. Тя наистина мисли, че още не съм видял снимките. За нея нещата се движат бавно. Тя искаше да ги ускори, във всеки случай така казала на Лео по телефона.

— По телефона? Кога?

— Онзи ден. Оливер, не е възможно да сте толкова наивен.

Верена се изправя и иска да напусне стаята. Мъжът й я блъска обратно и тя пада в креслото.

— Ти ще останеш тук. Ще чуеш всичко. Аз мълчах достатъчно дълго. — Изрича го не със злоба и разтреперан, а съвсем спокойно. И преди да продължи да говори, той все пак приготвя две питиета. — Може би ще имате нужда от тях. Е, добре, историята, която имам да ви разкажа, не е хубава. Но коя истинска история е хубава? Известни са ми всичките любовници на жена ми — скъпа, налага се да останеш на мястото си, не разбра ли? Знам всички писма, които тя получаваше и забравяше да унищожи, знам всичките й телефонни разговори.

— Лео, този мръсник…

— Не го наричайте мръсник, скъпи Оливер. Лео е верен слуга на своя господар. Той ми показа писмата преди да ги покаже на вас. Той ми даде да чуя записите, преди да ги даде на вас. Той ви изнудваше по мое поръчение. Без никакво желание. Той е мекосърдечен. Но аз трябваше да бъда сигурен. Както винаги. Той ви принуди да заложите колата си и да му дадете парите, които съвестно ми предаде. След това не можехте вече да плащате в срок полиците и колата ви беше отнета. Нали така, малкият ми?

Аз мълча.

— И така, понеже знам достатъчно, взех колата от „Копер и сие“. Не можех да присвоя вашите пари.

Внезапно Верена сграбчва чашата и изпива половината.

— Видя ли, че имаш нужда от питие, скъпа — казва Манфред Лорд.

Аз също пия. При това ръката ми така трепери, че разливам малко уиски.

— Възложих на Лео да ви изнудва, защото знам колко много младите хора държат на колите си. От степента на вашата готовност — да се оставите да ви изнудват и да се откажете от колата си, можах да разбера влечението ви към Верена. — Той се покланя. — Явно трябва много да я обичате.

— Да, много я обичам.

— Това мога да го разбера. Тя е достоен за обич човек.

— Господин Лорд, много съжалявам, че действах зад гърба ви и злоупотребих с гостоприемството ви. Но тъй като вече знаем истината, трябва да ви кажа, че Верена е решила да ви напусне и да се омъжи за мен.

— Защо крещите така, скъпи Оливер? Всичко това го знам отдавна.