Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (175)

10.

Колкото и да е странно, но и за този проблем намерих разрешение. Зад площад Кавур се намира Площадът на Републиката. Голям площад. Много дървета. В центъра, естествено, някакъв паметник. Много ресторанти. Около паметника непрекъснато тичат деца, крещят, играят и се смеят. На този площад има и фотоателие. Много модерно. Принадлежи на един възрастен господин. Казва се Феланцони. Един ден виждам, че е залепил съобщение на витрината. Чак толкова италиански вече знам — господинът търси помощник. Синьор Феланцони има проблем и той веднага може да ми го изясни, тъй като аз говоря английски, а синьор Феланцони е бил в американски плен. (Сега виждам как войната може да свързва народите. Синьор Феланцони и аз се разбираме още от първия миг. Говорим си! Ако Хитлер не беше започнал световната война, синьор Феланцони нямаше да попадне в американски военнопленнически лагер и нямаше да знае английски. Трябва ли да бъда благодарен на Хитлер? Би трябвало да има безкръвни начини за безплатно изучаване на чужди езици.)

Проблемът на синьор Феланцони е, че островът е пренаселен с туристи. Всички носят филми за проявяване и синьор Феланцони просто не може да насмогне. Не успява да наеме помощник — всички младежи са заети с чужденките, а синьор Феланцони не е в състояние да плаща колкото плащат чужденките. А и за момичетата сега е сезонът — ден година храни, какво да говорим.

— Търся човек за работа вечер — казва синьор Феланцони на английския, който е научил в лагера край Неапол. (Изглежда, в този лагер повечето американци са били от Тексас.) — Денем съм ангажиран в тъмната стаичка. Вечер падам от умора. Викам си, някой би могъл да ми помага за проявяването на филмите… Ще плащам добре, Мадона миа, наистина добре!

— Съгласен съм.

— Можете ли да проявявате филми?

— Не. Но едва ли е толкова трудно.

— Ще ви покажа. Ще ви направя перфектен фотограф. Кога можете да започнете?

— Утре вечер.

(Следващия ден прекарвам с Верена. Тя ме взима в десет часа с лодката. Мъжът й е заминал за Генуа.)

— Трябва обаче да имате предвид, че понякога работата може да продължи до един, два, три часа, докато свършите.

— Съгласен съм, синьор Феланцони.

Все пак искам да подаря на Верена гривната.