Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (126)

7.

— Вие пък как попаднахте тук?

— Горе при бензиностанцията на магистралата има отбивка, там пих кафе и си позволих да ви изчакам, пардон моля.

— Откъде знаехте, че ще се върна днес?

— Е, утре започва училището, нали?

— И ако бях отминал?

— Написах името ви на едно от тези големи черни табла между лентите на магистралата. Написах, че трябва да дойдете на тази отбивка.

— За какво? И откъде знаехте накъде ще карам?

На което той само се усмихна.

— Такава малка хубава къщичка… жалко… Случило се е по време на празниците. Вестниците писаха, че взломаджиите изяли всичките консерви и изпили всичкия алкохол, който са намерили. След това — дали случайно или нарочно, кой знае? — запалили къщата. Ужасно, нали?

— Ужасно за кого?

— За вас, скъпи господин Мансфелд. И за госпожата, пардон.

— Ако кажете още една-единствена дума…

Но той не се оставя да бъде прекъсван.

— Приятелката на госпожата, която сега е в Америка, е богата. За нея не е ужасно. Но госпожата и вие… Къде ще се срещате сега, а?

Удрям го с десния юмрук. Господин Лео полита в снега. Носът му кърви. Държи кърпа пред лицето си, докато се изправя и казва малко носово:

— Това ще ви струва две хиляди марки повече, пардон моля.

— Кое?

— Че ме биете. Първоначално смятах да поискам само три. Сега искам пет. Пет хиляди. Както първия път.

— За какво, свиньо?

Той изважда пет снимки от джоба си и ми ги подава. На едната съм аз, как влизам в къщичката. На друга Верена ме прегръща на входа. На две се вижда как напускаме къщичката. На петата снимка може да се види как се целуваме в градината.

— Имам много добър фотоапарат, господин Мансфелд. Обърнете внимание на контраста. Стоях зад бараката с инструментите. Снимки, снимки…

Разкъсвам снимките на господин Лео на парченца и ги хвърлям в кладенеца. Господин Лео ме наблюдава и се усмихва кротко.

— Какво дете сте вие, пардон, господин Мансфелд. Нищо ли не сте чували за негативи? От тях мога да извадя още колкото си искам снимки. — Той мръзне и си потрива ръцете. — Трябва да приключваме. Парите ми трябват за утре.

— Но аз нямам толкова.

— Можете да заложите колата още веднъж. Нов ягуар струва двадесет и пет хиляди марки. Вашият е почти съвсем нов. Утре ще отидете до „Копер и Сие“ и ще уредите формалностите. Очаквам ви с парите в осемнадесет часа горе на отбивката.

— Имам документ, че вече съм ви дал пет хиляди марки.

— Ако желаете, утре ще донеса второ потвърждение. Можете да ги покажете и двете на господин Лорд. Заедно с това мога да му покажа и негативите, ако желаете. Така ще си икономисате пет хиляди марки. Ако не искате, утре ще донеса негативите на вас. Желая ви приятна вечер. Тук за мен стана много студено, пардон.

Той повдига шапката си и си тръгва леко, бавно, за да не се подхлъзне. Носи шушони. Аз гледам подире му, докато изчезне. Снегът пада върху мен и се топи в косата ми. Сядам в колата и отново пия от шишето. Мокрото изгоряло дърво вони. Дали Лео е запалил къщата?

Майка ми има малък банков влог. Тя ще ми помогне пак. Да се надяваме, че ще може…

Дали господин Лео не е извадил от негативите повече снимки? Вероятно. Положително. Той притежава и още писма и записи. Той ще ме изнудва, докато може. И след това? И след това какво ще стане?