Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (153)

7.

Колко още остава до Пиомбино?

Колко път остава до Портоферайо?

Колко път остава още до Верена?

— Сега ще пристигнем в Сасета, а след това в Сан Винченцо. Там има указателна табела: Пиомбино, Всички чужденци се подвеждат по нея и завиват надясно, защото изобщо не предполагат, че пътят след табелата е целият само в дупки. Ние ще продължим по-нататък до Вентурина и по един първокласен път за десет минути сме в Пиомбино. Въпреки обиколката.

— Да, мисис Дърам.

— Този пътеуказател в Сан Винченцо трябва да го махнат, ако не оправят пътя. От години е така. Пълна заблуда. Човек направо пада в капана.

Заблуда. Капан. В никакъв случай не трябва да бъда подмамен в капан. Трябва да остана нормален. Здрав. Разумен. Сега трябва да мисля за трима. Скоро всичко ще е наред. Само да не се оставя да бъда заблуден.

Мислите ми отново тръгват на път, докато мисис Дърам се ядосва на една магарешка каручка, която не може да изпревари.

Не трябва да попадам в никакъв капан. Трябва да предпазя нас тримата — Верена, Евелин и себе си — от всякакви капани.

Ето един капан: В неделя след гостуването у Манфред Лорд срещнах Джералдин и Ханзи. Исках да бъда сам и отидох в гората. Внезапно изникнаха те… Вървяха ръка за ръка: Джералдин стройна и красива, Ханзи крив, сакат и грозен. Двамата облечени празнично. Двамата ме поздравяват приятелски.

— Тръгнали сме на черква — казва Джералдин.

— С Али и Джузепе — казва Ханзи. — Можехме да вземем и Рашид, но той с неговата вяра…

— Ти, свиньо — казвам аз.

Той се усмихва и устните му се прибират навътре.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Много добре разбираш.

— Нито дума. — Той притиска ръката на Джералдин към себе си, тя му се усмихва приятелски. — Впрочем исках да ти кажа, Оливер, можеш да се сприятеляваш с Рашид колкото си искаш. Можеш да му станеш и брат.

— Не искам.

— Това си е твоя работа. Тогава си нямаш никой.

— Какво означава това?

— Това означава, че аз вече не съм твой брат. Сега имам сестра.

— Джералдин?

— Да — казва тя засмяна — представяш ли си?

— Не се натъжавай — казва сакатият, — но след нейната злополука ние толкова се сближихме. За малко и тя да остане със счупен гръбнак като мен.

Това казва негодникът и се усмихва като малък ангел. Джералдин също се усмихва. Стоят срещу мен, хванати ръка за ръка. Дали е трябвало да му показва гърдите си или нещо друго, за да й каже за мен? Дали той не го е направил от яд и без компенсация?

— Не му се сърди, задето не иска вече да бъде твой брат — казва Джералдин. — Ти изцяло си зает с Рашид.

Ханзи не ме изпуска от очи. Той знае какво мисля аз. Дали да кажа на Джералдин, че Ханзи е виновен за злополуката? Какви ще бъдат последствията? Непредсказуеми! Защо не съобщих веднага? Как ще се защитава Ханзи? („Той ми каза, че трябва да се отърве от Лъскавата курва.“). И мъртвата госпожица Хилденбранд. И Верена, Верена, Верена…

— Хайде, Джералдин, трябва да побързаме — казва Ханзи. И към мен: — Може би искаш да отидем в „Квеленхоф“ и да утешим заедно горкия Рашид.

— За какво да го утешавам?

— Той лежи на леглото си и плаче.