Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (112)

20.

Естествено, шефът трябва да постъпи така, за да не остави впечатлението, че е на наша страна. Поради това тази сутрин в осем и половина ни държа реч. Изиска от всички деца мигновено да се явят в училище. Децата, които го чуват, само се хилят. Шефът казва, че ако до един час не сме в класните стаи, ще бъдем доведени насила.

— Тогава помага само едно — обяснява Джузепе. — Седяща стачка.

След един час, когато възпитателите и учителите влизат в къщата при малките момчета, те всички седят на пода. Оставят се да бъдат тътрени, вдигани и носени. След няколко метра възрастният остава без дъх. До училището са двадесет минути. А пък и учителите и възпитателите не са чак толкова усърдни. Правят опити само при малките, големите оставят на спокойствие. Кой би могъл например да носи гигант като Волфганг?

Чуваме, че във вилите на големите и малките момичета е още по-весело. Младите дами не разрешават да ги докосват мъже. Красивата Сантаяна заплашила шефа, че ще повика полицията, ако някой от членовете на учителското тяло я пипне по непристоен начин.

Междувременно д-р Хаберле е алармирал полицията. За щастие във Фридхайм има само един участък с петима души служители. Един от тях винаги е на смяна, един винаги е свободен. Следователно идват трима застаряващи господа и се опитват да пренесат двеста шестдесет и едно деца. След един час, ругаещи и потни, те се отказват от опита.

На обяд шефът съобщава, че няма да има ядене, докато стачкуваме.

— Значи същото, както и в Неапол — казва Джузепе.

Много деца имат още храна от посещението на родителите. Събираме джобните си пари и неколцина отиват до селището и купуват хляб, зеленчуци, мляко и консерви за няколко дни. Електрически котлони и съдове има във всяка вила.

Носим и на господин Хертерих пълна чиния, но той я отклонява и казва слабо:

— Предупреждавам ви за последен път…

Никой не го слуша.

Привечер от Бон пристигат английските журналисти, които Томас е извикал. Те се настаняват в „А“, след това изслушват цялата история от нас и правят снимки. Симпатични момчета. Донесоха ни няколко стека цигари.

Ханзи седи на леглото си и пафка фасовете един след друг.

— Хубаво нещо е стачката — казва той. — По-често трябва да се прави!

— Да — казва Джузепе, — но не от децата, а от възрастните!