Скот Прат
Несправедливост за всички (58)

57

Следващата седмица мина като в мъгла. Първата ми работа бе да уверя служителите в прокуратурата, че няма да правя драматични промени и всеки ще си запази работата. Разказвам им колкото мога за оставката на Муни и назначаването ми. Не виждам смисъл да пазя тайна. Все пак искам хората да ми се доверяват. Всички са шокирани от новината за жестоката смърт на Хана, особено Танър Джарет. Когато чува, че е била бременна с бебето на Муни и той е платил да я убият, но ние не можем да го съдим, тъй като всички свидетели са мъртви, Танър се извинява, излиза от стаята и не се връща.

Натискът от страна на медиите е толкова силен първия ден, че се съгласявам на пресконференция в една от съдебните зали в един часа на обяд. Новината за смъртта на Хана се е разчула, вероятно благодарение на Бейтс, и конференцията е брутална. Разпитват за Хана. Как е била убита? Кой я е убил? Кога е била убита? Кога е била намерена? Вярно ли е, че е била бременна? Отпращам всички тези въпроси към шерифа. Разпитват за Муни, въпрос след въпрос, въпрос след въпрос. Отказвам да им кажа друго, освен че е подал оставка снощи и губернаторът ме е назначил на мястото му до края на мандата. Един от репортерите дори пита дали е вярно, че кучето ми е било застреляно. Преглъщам затруднено и му казвам да говори с шерифа.

По-късно следобед, съдията, назначен от губернатора да замени съдия Грийн, ме заклева в службата. Шейсетгодишният Тери Брек натрупа цяло състояние от дела за лекарска небрежност. Вече е пенсионер, но губернаторът очевидно го е придумал да поеме работата. Има репутация на почтен и умен човек. Надявам се това да е вярно. Ще бъде приятна промяна от онова, с което се разправях преди.

В сряда Леон Бейтс се появява пред голямото жури заедно с Танър Джарет. Внасят обвинения срещу седемнайсет члена на „Воините на Сатаната“. Обвиненията варират от търговия с метамфетамини до убийство. Бейтс и екипът за бързо реагиране провеждат внезапно нападение рано на следващата сутрин и до момента, шест от седемнайсетте гангстери са арестувани. Никой от обвиняемите не се казва „Рой“ или има прякора „Планината“ и се чудя какво ли е истинското име на гаджето на Сара и дали той е успял да избяга.

Късно в четвъртък следобед Танър Джарет, Каролайн и аз се качваме на самолет до Ноксвил. Там се запознаваме с чернокожа жена на около шейсет и пет години на име Лоти Антоан. След като смъртта на Хана стана обществено достояние, адвокат от Гейтлинбърг се свърза с мен и ми каза, че Хана Милс имала завещание и Лоти била изпълнителка на завещанието.

След кратко емоционално запознанство, четиримата се качваме на самолет за Каламазу, Мичиган. Лоти мълчи по време на полета. Държи се достойно, но в тъмните й очи забелязвам дълбока мъка. Наемаме ван и потегляме към Саут Хейвън на следващата сутрин. Провеждаме кратка церемония за Хана и я погребваме до майка й, братята и сестра й в гробище „Макдауъл“. Лоти говори за нежната душа на Хана, любовта й към семейството и планините, обичта й към Люк Клинтън и почти свръхчовешката й способност да понася нечовешки трагедии. Думите й трогват всички ни до сълзи и отново си помислям колко несправедлив е животът. Качваме се на друг самолет следобед и се прибираме у дома. По пътя Лоти ми обяснява, че Хана е завещала солидна сума на националния парк в планината.

В неделя вечер Каролайн кани около двайсетина души у дома, за да отпразнуваме назначаването ми като районен прокурор. Изпитвам смесени чувства за това. Очаквам с нетърпение предизвикателствата, но обстоятелствата, при които наследих работата, не ме настройват празнично. Рио куца наоколо гипсиран. Куршумът бе раздробил горната част на десния му крак, но доктор Крук поправи щетите и обеща, че Рио ще е като нов след няколко месеца.

Към осем часа стоя на терасата. Слънцето тъкмо е залязло зад хълмовете на запад и вечерният въздух е хладен. Говоря с Джим Бомонт, уважаван местен адвокат на защитата и близък приятел, когато мярвам сестра ми през прозореца в кухнята. Каролайн сигурно я е поканила. Сара прилича на кърлеж, който всеки момент ще си има малки. Над нея се издига Рой, гаджето рокер.

— Мамка му — промърморвам на Бомонт. — Извини ме за минута.

Забързвам към кухнята, хващам Сара за лакътя и я набутвам в коридора, където бе прострелян Рио.

— Да не си откачила? — викам. — Не знаеш ли, че шерифът е тук? Гаджето ти ще влезе в затвора.

Сара ме поглежда любопитно.

— Защо?

— Защо ли? Не четеш ли вестници? Не слушаш ли новините? Бейтс внесе обвинения срещу повечето членове на бандата. Гаджето ти със сигурност е един от тях.

— Така ли мислиш? — ухилва се тя.

— Точно така мисля, по дяволите. Разкарай го оттук, преди Бейтс да го види и да избухне престрелка.

— Прекалено е късно — казва тя и кима към кухнята.

Завъртам се и виждам как Бейтс се приближава към гаджето на Сара и го плясва по гърба. Втрещявам се от учудване. Влизам в кухнята и се вторачвам в тях. Бейтс ме забелязва и се ухилва.

— Ела тук, братко Дилард — казва той. — Позволи ми да ти представя Рой Уокър, най-добрият агент под прикритие, с когото някога съм имал удоволствието да работя.

Стоя и гледам тъпо, а Уокър ми намига и протяга масивната си ръка.

— Здрасти отново — казва той. — Наричат ме Планината.