Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

35

Прекарах още половин час в разговор с Райдър за Хана Милс/Кейти Дийн, произхода й и връзката й с Рамирез. След десетминутен спор го убедих да сподели информацията си с шериф Бейтс. Докато шофирах обратно към Джоунсбъро, няколко пъти опитах да се свържа с шерифа, за да го уведомя какво бях научил и да му кажа, че трябва да поговори с Райдър. Той обаче още не вдигаше мобилния си. Отбих се да обядвам набързо в малко ресторантче, наречено „Планинска гледка“, и се върнах в службата към дванайсет и половина. Рита е отишла да обядва, както и всички други, но докато минавам покрай бюрото й и тръгвам по коридора, чувам гласове от кабинета на Муни. Един от тях звучи като гласа на Анита Уайт, затова решавам да проверя какво става.

— Джо, влез, влез — кани ме Муни, когато заставам до вратата.

Той се усмихва широко, което незабавно ме кара да си помисля, че ще ми иска услуга.

Анита и Майк Норкрос седят срещу Муни, който е настанен зад бюрото си.

— Провеждаме кратка стратегическа сесия.

— Някакъв прогрес в убийството на съдията? — питам Анита.

— Правим всичко възможно.

— Разполагате ли с някакви солидни следи?

— Точно за това говорим — прекъсва ме Муни. — Бихме искали да представим някои доказателство на голямото жури, а ти си най-подходящият човек за това.

— Нима?

Веднага се настройвам скептично. Муни говори с тона си на политик, сигурен признак, че разумът е захвърлен през прозореца.

— Какви доказателства?

— Доказателство за бягство в друг щат, за да се избегне отговорност, доказателство за възпрепятстване на правосъдието, доказателство за убийство.

— Значи разполагате със заподозрения?

Чудя се какво ли е открила Анита от вчера? Безмълвно се проклинам, задето не се постарах повече да се свържа с нея.

Муни ми маха към стола в ъгъла.

— Дръпни си стола тук, Джо. Позволи ми да те уведомя за развитието на нещата.

Грабвам стола, завъртам го и го възсядам. Муни говори десет — петнайсет минути. Анита му помага от време на време. Той ми дава подробно описание на всичко, направено по време на разследването, и заключенията, които си е извадил. Когато свършва, съм почти сигурен, че или се шегува по гаден начин, или напълно се е побъркал.

— Искам да представиш всичко това пред голямото жури и да ги убедиш да издадат обвинение за убийство първа степен — казва Муни.

— Не говориш сериозно.

Той изглежда зашеметен, сякаш не може да си представи, че бих могъл да се усъмня в него.

— Напълно сериозен съм — отвръща той. — И мисля, че не харесвам тона ти.

Поглеждам Анита, после Норкрос.

— И вие подкрепяте това?

— Да — отговаря Анита.

— Позволи ми да ти разкажа кратка история — казвам на Анита. — Преди няколко години в тази служба имаше един тип на име Дийкън Бейкър, който вършеше подобни неща. Обвиняваше хора в убийство без достатъчно доказателства, пресилваше обвиненията и изискваше смъртна присъда в почти всички случаи с убийства. И знаеш ли какво правех аз? Работех като адвокат на защитата и изкарвах добри пари, като вземах тактиките, които той използваше, и ги набутвах в глупавия му дебел задник.

Муни се прокашля.

— Надявам се, не намекваш, че съм глупак — казва той.

— Това, което предлагаш, е ирационално. Доколкото разбирам от доказателствата ви, не разполагате с нищо. Нула! Имате млад мъж, заподозрян, че може да е убиецът. Теорията ви за мотива е, че е убил съдия Грийн, за да отмъсти за самоубийството на баща си. Един свидетел видял бяла кола в квартала, друг видял бяла кола на три — четири километра от квартала, но дори не знаем дали е същата кола. Вашият заподозрян притежава бяла кола. И какво? Някой от свидетелите може ли да идентифицира колата? Видели ли са шофьора? Не разполагате с оръжие, кръв, отпечатъци, косми, влакна, нито свидетел на престъплението, нито категорични показания от никого. Както ви казах, не разполагате с нищо.

— Майка му отказа да сътрудничи — обажда се Муни. — Той напусна щата и избяга от полицията в Дърам тази сутрин. Всичко това са косвени доказателства за вина.

— Не, не са — възразявам решително и грубо.

Раздразнен съм и започвам да се ядосвам. Поглеждам Анита и Норкрос, които, оказва се, внезапно страшно са заинтересувани от пода.

— Това въобще не са доказателства — продължавам. — Първо, той има право да напусне щата. От това, което ми казахте, никой дори не е говорил с него. Как дори би трябвало да знае, че е заподозрян?

— Майка му сигурно го е предупредила — отговаря Муни. — Съседка го видяла да излиза и да изчезва бързо.

— И мислиш, че това е доказателство за вина за убийство? Хайде, Лий. Не си толкова тъп. И не ми ли каза преди малко, че полицията е претърсила дома на майката и апартамента на хлапето в Дърам и не е намерила абсолютно нищо? Ще си късметлия, ако не тръгнат да те съдят.

— Ето как ще действаме — казва Муни. — Ще свикаш голямото жури. Ще призовеш агент Уайт и тя ще изложи всичко: враждата между съдия Грийн и Рей Милър, самоубийството, откриването на трупа на съдията на сутринта след погребението, факта, че Томи Милър не се е прибрал в дома си тази нощ. Тя ще им разкаже как майката затръшнала вратата под носа й, как не й дала никаква информация, как съседката видяла Томи да се прибира рано сутринта, а после да излиза бързо. Ще им разкаже как Томи избягал от полицията в Дърам, как колата му е изчезнала и как той сега е беглец от закона.

Очевидно Муни не е чул и една от думите ми.

— Беглец от закона? Как може да е беглец, ако дори няма заповед за арест?

— Търсен е за разпит.

— Ти каза току-що, че бил заподозрян в убийство. Не е задължен да отговаря на никакви въпроси, забрави ли?

— Престани да се разправяш с мен — отвръща Муни. — Прави каквото ти казвам и голямото жури ще го обвини. Ще издадем заповед за издирването му из цялата страна. И ще го заключим след няколко дни.

— И после какво? Знаеш не по-зле от мен, че няма да можеш да представиш нищо от този боклук пред съдебните заседатели. Никое от тези доказателства не е приемливо. Ако той си държи устата затворена, всички вие ще заприличате на идиоти.

— Той е дете, за бога! — казва Муни. — А агентите са професионалисти. Ще се срине по време на разпита.

— В никакъв случай. Не искам да участвам в това.

Ставам и тръгвам към вратата, като си мърморя под носа. Виждал съм Муни да върши идиотщини през последните години, но това надминава всичко.

— Чакай малко — чувам гласа му зад себе си.

Тонът му е заплашителен. Спирам и се завъртам към тях. Усещам накъде отиват нещата, но не ми пука.

— Това не е молба — казва Муни. — Ще представиш случая пред голямото жури. Ще представиш доказателствата чрез агент Уайт и ще се върнеш с обвинение.

— Не, няма да го направя. Ако си твърдо решен на тази глупост, направи го сам — отговарям и се вторачвам в очите му, тъй като знам какво ще последва.

— Аз съм ти началник — напомня ми Муни. — Работиш за мен. Отказваш да изпълниш пряка заповед пред двама свидетели. Това е стопроцентово неподчинение.

— Не ми пука кой си и какъв е постът ти. Не мога да изпълня подобна дивотия. Няма да участвам във фалшиво обвинение.

— В такъв случай, не ми оставяш избор. Събери си нещата. Уволнен си.

Завъртам се към вратата, но не мога да устоя и да не му кажа още нещо. Още не съм се отървал от странното усещане, което изпитах вчера, когато Муни спомена Хана в минало време. Обръщам се обратно към него.

— Между другото — казвам, — Рафаел Рамирез казва, че някой искал смъртта на Хана Милс и твърди, че знае кой е той.

Дребна лъжа. Майка ми би го нарекла „благородна“ лъжа.

— Той ще ти каже кой е, ако го освободиш от затвора.