Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

15

Каролайн и аз седим мълчаливо няколко минути, заслушани в драйфането в банята, което отеква по коридора.

— Не мислиш наистина, че Томи го е извършил — казва тя.

— Възможно е.

— Познаваше Рей. Познаваш и Томи. Ти си негов приятел, Джо.

— Не и ако е извършил убийство и ми го е донесъл вкъщи. Това не се покрива с идеята ми за приятелство.

— Томи не е убил никого и ти го знаеш. Насочват се към него само заради случилото се с Рей.

— О, да, наистина са се насочили към него. Бъди сигурна. Предполагам, че специален агент Анита Уайт ще потропа на вратата му през следващия час.

Каролайн се надига, отива до плота и взема телефона.

— Ще се обадя на Тони — съобщава ми тя. — Трябва да я предупредя.

Ставам и се приближавам към нея с протегната ръка.

— В никакъв случай, Каролайн. Едно от първите неща, които ФБР ще направи, е да вземе запис от телефонните им разговори. Ако се обадиш, вероятно ще посетят и теб. Дай ми телефона.

— Тя тъкмо погреба съпруга си. Мога да й се обадя да видя как е, ако искам.

— Но не можеш да й се обадиш и да я предупредиш, че ченгетата идват да разпитват сина й във връзка с убийство.

— Защо не?

Тя ми обръща гръб и започва да набира.

— Защото може да те обвинят във възпрепятстване на правосъдието. Каролайн, бъди разумна. Стой далеч от това.

— Вече ми го каза два пъти през последните двайсет минути. В случай че си забравил, аз не съм един от подчинените ти в службата. Не изпълнявам заповедите ти.

— Моля те.

— Ако аз бях на нейно място, щях да искам тя да постъпи по същия начин.

Слагам ръка на рамото й и я завъртам към мен.

— Какво да направя, за да те накарам да осъзнаеш, че това не е игра? Каниш се да извършиш престъпление и ме принуждаваш да стана свидетел.

— Да се обадя на приятелката ми, не е престъпление. А ти не трябва да слушаш.

Погледът й ми казва, че е взела категорично решение. Тя тръгва към спалнята, залепила слушалката до ухото си. Завъртам се безпомощно и виждам Джак, който върви по коридора и бърше устата си с мокра кърпичка. Обичайната му самоувереност го е напуснала. Движи се с тежка походка и се просва на стола.

Заравям ръце в косата си и забелязвам, че треперят. Изпитвам див гняв. Гняв, че съдия Грийн ни причини всичко това. Гняв, че съм безпомощен да направя каквото и да било. Гняв, че жена ми се държи като упорита глупачка. Но също така изпитвам ужас. Знам на какво е способна системата. Знам как може да постъпи с виновните и какво може да причини на невинните. Представям си Томи, положен на носилка, с включени към ръцете му системи. Страхувам се за него, но не по-малко се страхувам и за сина си.

— Не мога да повярвам — промълвява Джак тихо, вторачен в масата, сякаш в транс.

— Мисли — казвам. — Припомни си всичко, което той каза и направи.

— Защо? Дори да си спомня нещо, което може да помогне на полицията, мислиш ли, че ще им кажа? Говорим за най-добрия ми приятел. За човек, чийто живот бе съсипан без причина. Човек, който не заслужава всичко това. Дори да е убил съдията, макар да не го вярвам и за секунда, проклет да съм, ако им помогна да го обвинят.

Думите му ме стряскат. Нахвърлям се върху него и гласът ми проехтява по-високо, отколкото възнамерявах.

— Какво, по дяволите, става тук? Да не би всички у дома да са се побъркали внезапно?

Той не отговаря, а аз поглеждам настрани мълчаливо. Нямам желание да разбера онова, което чувам. Джак работи усърдно от съвсем малък. Винаги е бил отличен ученик, великолепен спортист, страхотно хлапе. Очаква го обещаващо бъдеще. Ще вземе диплома от най-престижните университети в страната. Има шанс да постигне мечтата си да играе професионален бейзбол. А сега седи пред мен и ми казва, че е готов да рискува и да захвърли всичко заради някаква си криворазбрана лоялност. Завъртам се към него.

— Джак, чуй ме. Не знаеш с какво си имаш работа! Беше убит човек. И не какъв да е. Съдия! Не ми пука какво е било мнението ти за него, нито моето, нито чието и да било друго. Постът му бе не само важен, но и символичен. Той носеше съдийска тога, Джак. Помисли за това! Черна тога. Мислиш ли, че хората тук просто ще оставят някого да убие един от най-могъщите им символи и да се измъкне безнаказано? Някой ще изгори. Ако Томи го е извършил, ще го заловят и вероятно ще го екзекутират. А ако се замесиш, ще се провалиш заедно с него.

— За какво говориш? — изкрещява Джак. — Не съм направил нищо! Снощи си легнах и се събудих тази сутрин. Това е всичко.

— Томи е бил тук, когато си се събудил. Не е нужно нищо повече.

Джак се напряга. Мускулите на врата, рамената и гърдите му се раздвижват под кожата като вълни.

— Не е нужно нищо повече? За какво? За правителството да нахлуе в живота ми? Да ме завлече в участъка и да ме принуди да предам най-добрия си приятел, макар да нямам представа какво е правил снощи и да не вярвам, че е извършил престъпление?

— Ако те питат дали си го видял, трябва да им кажеш истината. И повярвай ми, ще те попитат.

— Не съм задължен да говоря с тях! Чуй се! Звучиш като шибан нацист! Не забравяй, татко, израснах в тази къща заедно с теб. Хиляди пъти съм те чувал да казваш: „Хората не са задължени да говорят с полицията.“ Също така неведнъж съм те чувал да казваш: „Ако той си беше държал устата затворена, никога нямаше да го заловят.“

— Това е различно.

— Как така? — предизвикателно пита той. — Как така е различно? Ако полицията дойде да тропа по вратата ми, мога да им кажа да вървят на майната си, нали? Мога да им кажа да вървят по дяволите. Всъщност не съм задължен да им казвам абсолютно нищо.

Той е прав до известна степен. Обикновен гражданин не трябва да говори с полицията, ако не иска. Освен ако е обект на криминално разследване и бъде призован да даде показания в съда. Ако откаже да отговори на въпросите, съдията може да го хвърли в затвора, докато си промени мнението или докато изтече мандатът на съдебните заседатели. Виждал съм как ФБР използват съдебните заседатели за подобни неща.

От друга страна, местните ченгета никога не са използвали голямото жури като инструмент за разследване. Доколкото знам, нито веднъж. Голямото жури е в ролята на официален печат за полицаи и прокурори, най-вече защото единствените хора, които се появяват пред тях, са полицаи и прокурори. Прокурорите задават въпроси, а ченгетата предоставят всички отговори, което означава, че могат да уредят процедурата, така че да отговаря на нуждите им. За съжаление, старата поговорка, че местен прокурор може да осъди и сандвич с шунка, отговаря на истината.

— Могат да те принудят да отговаряш на въпроси, ако искат — обяснявам. — А ако откажеш, могат да те хвърлят в затвора.

— Ами правото ми да запазя мълчание?

— Фактът, че си израснал вкъщи с адвокат, не те прави адвокат. Има много неща за законите, които не знаеш.

— Просвети ме.

Вдигам ръце безпомощно.

— Какво искаш да направя, Джак? Аз съм заместник районен прокурор. Преди да отида на работа тази сутрин, открих Томи Милър заспал в къщата ми. А след като отидох на работа, научих, че съдия Грийн е бил убит и Томи е заподозрян. Прибирам се у дома да разбера какво става и жена ми решава да се намеси в историята, а синът ми заявява, че ще се крие зад конституционните си права. Постави се на мое място.

— Да се крие? — повишава глас отново Джак. — Смяташ, че изборът ми да упражня правото си да остана извън всичко това е криене? Наистина си се променил! Какво стана с бащата, който винаги ми повтаряше: „Никога не допускай правителството в живота си, сине. Не можеш да му имаш доверие.“ Какво стана с бащата, който вечно ми казваше, че истинските приятели трябва да бъдат ценени, че лоялността е важна? Какво се случи с този човек?

— Трябва да се успокоиш.

Той става от стола. Бледото му преди малко лице сега е червено от гняв. Никога не съм го виждал в такова състояние.

— Знаеш ли от какво се нуждая, татко? — процежда той през зъби. — Знаеш ли от какво се нуждая точно в този момент?

— Кажи ми.

— Нуждая се от адвокат! Добър адвокат! Адвокат, който да е на моя страна! Ще ми помогнеш ли или не?