Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

31

Планът на Анита Уайт бе да проведе обиските в Тенеси и Северна Каролина едновременно, рано сутринта.

Детектив Рама от Дърам бе взел изпратените му от нея документи и бе изготвил собствената си молба за заповед за обиск. Основната разлика в двете молби бе, че Рама разполагаше с информация (предадена му от Анита, колежка от правна агенция). Тази информация бе, че Томи Милър се е върнал в Дърам, тъй като е студент в университета „Дюк“, а колата му се намираше в момента в Северна Каролина. Рама се обади на Анита късно предишния следобед и я уведоми, че съдията е издал заповеди за обиск и за колата, и за апартамента на Томи. От своя страна, Рама бе открил адреса на Томи и бе заседнал пред блок „Белмонт“ близо до университетското градче. Рама й се обади отново към единайсет през нощта, за да й каже, че Томи бе в дома си, но колата му не бе на паркинга. Анита му каза, че дори и да не успее да намери колата, иска да задържат Томи за разпит. Тя затвори телефона в седем сутринта.

— Рама е на мястото си — съобщи тя на Норкрос. — В момента влиза в апартамента.

Паркира на алеята на Тони Милър. Норкрос седеше в колата до нея, а още двама агенти бяха в друга кола зад тях. Анита загаси мотора и излезе. Другите двама агенти минаха отзад, а Анита и Норкрос тръгнаха към предната врата. Агентката почука рязко.

— Полиция! Заповед за обиск! — извика тя и отново потропа.

След няколко минути Анита чу глас от другата страна на вратата. Беше Тони Милър.

— Какво искате?

— Полиция, госпожо Милър! Имаме заповед за обиск. Отворете вратата.

— Разкарайте се оттук!

Гласът звучеше измъчено, сякаш Тони Милър бе смъртно ранена.

— Отворете вратата, госпожо Милър, или ще я разбием!

— Нямате работа тук! Идете си! Моля ви! Махнете се оттук!

— Последна възможност, госпожо Милър! Отворете вратата!

Последва дълго мълчание, преди Анита да чуе изщракването на ключалката. Тя бутна вратата и влезе в антрето. Таванът бе почти седем метра, а подът — застлан с мрамор. Огромен полилей висеше над главата й.

Тони се бе отдръпнала до парапета на стълбището. Анита ахна, когато я видя. Беше гола — халатът й лежеше в краката й — и плачеше истерично. Тя разтвори ръце широко и изпищя:

— Давайте! Търсете! Нямам какво да крия!

— Мини отзад и пусни другите да влязат — нареди Анита на Норкрос, който бе обърнал гръб на Тони.

Агентката пристъпи към Тони, протегна ръка към пода, взе халата и нощницата й. Уви халата около раменете й и я поведе към кабинета встрани от антрето. Тони хлипаше кротко. Анита изпита дълбоко съчувствие към измъчената жена. Жена, която вероятно не бе извършила нищо нередно. Жена, чийто съпруг, а сега и син, я бяха изтормозили повече, отколкото заслужаваше.

Анита помогна на Тони да седне на канапето и коленичи пред нея.

— Съжалявам, че се налага да ви подложим на всичко това, госпожо Милър, но трябва да си свършим работата. Имаме съдебна заповед, която ни позволява да претърсим дома ви, както и имота ви. Ще го направим колкото се може по-бързо и тихо. А когато свършим, бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

Анита се вгледа в очите на Тони. Бяха празни и отнесени, сякаш се бе пренесла мислено на друго място и в друго време.

— Свършете си работата и изчезнете оттук — прошепна Тони.

 

 

Обискът продължи четири часа и обхвана три спални, две бани, кухня, кабинет, трапезария, перално помещение, стая за игри, мазе и гараж. Агентите не откриха абсолютно нищо, което би могло да се нарече улика. Когато Анита прегледа мобилния на Тони, откри, че тя не бе звъннала и веднъж на Томи през последните двайсет и четири часа. Имаше няколко обаждания до „Каролайн“ обаче. Това не беше ли съпругата на Дилард?

Анита звънеше на Рама всеки половин час по време на обиска, за да провери как вървяха нещата с Томи Милър, но детективът не вдигаше мобилния си. Анита реши, че той или претърсваше колата, или разпитваше Томи.

Тя каза на другите агенти да изчакат навън и се върна в кабинета, където Тони Милър бе седяла по време на обиска, без да промълви и дума.

— Приключихме, госпожо Милър — съобщи й Анита.

Тони не отговори.

— Бих искала да поговорим за минута, ако е възможно — продължи тя.

— Разкарайте се от къщата ми — отговори Тони със студен, пълен с презрение глас.

Анита се завъртя и излезе навън. Докато вървеше към колата си, мобилният й звънна. Обаждаше се Рама.

— Говори — каза Анита.

— Лоши новини — отвърна Рама. — Томи ни забеляза веднага, когато влязохме в комплекса тази сутрин. Не знам какво, по дяволите, е правил навън толкова рано, но побягна като заек. Загубихме цяла сутрин да го търсим, но досега нямаме късмет.

— А колата? — попита Анита.

— Няма и следа от нея. Ще продължим да я издирваме.

Анита затвори телефона. Единственият й заподозрян, някакво си смотано хлапе, бе непрестанно една крачка пред нея. Сега и той, и колата му бяха изчезнали. Анита не разполагаше с нищо солидно, което да свързва Томи Милър с убийството на съдията, но пък ако той нямаше какво да крие, защо бягаше?

Мобилният й звънна, докато се качваше в колата. Тя погледна номера и се завъртя към Норкрос.

— Шефът.

— Както казах и преди — ухили се той, — радвам се, че не ми стовари случая.