Скот Прат
Несправедливост за всички (24)

23

Късно следобед ми се обади Роско Стинет. Той е адвокатът на Рафаел Рамирез, убиеца и търговец на наркотици, който Муни иска да пусне на свобода. Стинет е от Ноксвил, и той и Муни са добри приятели. И двамата са завършили университета А & М в Тексас, и двамата са участвали дейно в програмата за запасни офицери. Муни завършил право в Тексас и после се записал в морската пехота, а Стинет се преместил в университета в Тенеси и останал в Ноксвил. Той си изкарва хляба като защитава търговци на кокаин и крек в съда, но Рамирез го нае заради убийството. По време на няколкото ни разговора, Стинет направи всичко възможно да се увери, че знам колко близък е с началника ми.

— Какво мога да направя за вас, господин Стинет?

— Клиентът ми разполага с важна информация за вас. Иска лична среща с вас в затвора. Предполагам, че възнамерява да сключи сделка.

— Предполагате, че иска да сключи сделка? Искате да кажете, че не знаете?

— Не иска да ми каже нищо. Мисля, че ми няма доверие.

— Представи си само! Клиент, който не се доверява на адвоката си. С каква информация разполага?

— Не иска да ми каже.

— И кога искате да уредите срещата?

— Веднага.

— Веднага? Къде се намирате?

— В затвора. Чакам ви.

В момента очевидно няма нищо, свързано с разследването на убийството на съдия Грийн, което да изисква вниманието ми, затова потеглям на кратко пътешествие до затвора. По пътя си мисля колко е странно Стинет да ми се обади и да иска да сключи сделка, след като Муни ми нареди да оттегля обвиненията срещу клиента му. Разбира се, не възнамерявам да оттегля обвиненията. Реших, че ако Муни иска това да бъде свършено, може да отиде в съда и да го направи лично.

След като минавам през лабиринта от сиви коридори и плъзгащи се стоманени врати, се озовавам седнал срещу Стинет и клиента му, петдесет и три годишния Рафаел Рамирез, познат на улицата като „Лудия“. Рамирез има груба мургава кожа. Косата му е посивяла и къса, очите му — черни като безлунна нощ, а от косата до лявата му вежда се спуска белег с форма на полумесец.

Рамирез изглежда непокорен, очите му гледат с гняв и омраза. Мирише на пот и цигари. Стинет се е навел към него и шепне енергично в ухото му. Колкото по-дълго работя в прокуратурата, толкова по-ужасен съм, че навремето съм вършил същото, което Стинет прави сега. Рамирез е с белезници, окови на краката и верига през кръста. Той свива рамене и се отдръпва от Стинет. Белегът на челото му изпъква, когато се намръщва ядно.

— Не, шибаняко! — изкрещява той. — Искам да изляза оттук! Веднага. Не искам да прекарам и минута повече в затвора. Това е сделката.

— Ако той смята, че ще излезе оттук, само ми губиш времето, Роско — казвам на Стинет.

— Той твърди, че разполага с информация, която е много ценна.

— Може да ми каже кой е убил Патриша Джон Бенет Рамзи^[1] и пак няма да излезе на свобода.

— Моята информация е по-добра — ухилва се Рамирез. — Може да те заинтересува лично.

— Така ли? И какво може да е това?

— Искам да го кажеш.

— Какво да кажа?

— Че ще оттеглиш скапаните си обвинения срещу мен, ако ти разкажа какво знам.

— В никакъв случай.

Рамирез ми намига.

— Тя може да е още жива — казва той.

Занемявам за миг. Дали говори за Хана Милс?

— Вече сте разбрали, че е изчезнала, нали? — пита той. — Липсва от около четирийсет и осем часа. Тик-так.

Опитвам се да се овладея. Иска ми се да го разкъсам на парчета.

— За какво точно говорите, господин Рамирез?

— Говоря за малката курва, която работи в службата ти. Нещо лошо може да й се е случило, а аз може да знам нещо по въпроса.

— Жива ли е?

— Възможно е. Не мога да кажа със сигурност.

— Знаеш ли къде е?

— Може би.

Започвам да премислям възможностите трескаво. Рамирез очевидно знае нещо за Хана. Но как? В затвора е от сума ти време. Дали е била отвлечена? Може би, с цел да ни отмъстят, задето обвинихме Рамирез в убийство? Или пък хората му я държат за откуп? Ако го освободим, те ще освободят нея. Това е. Просто трябва да е.

— Няма да позволя на клиента ти да ме изнудва — казвам на Стинет. — Ако знае нещо, трябва да ми каже веднага. Ако информацията се окаже вярна, ще помоля съдията да вземе предвид помощта му, когато определя присъдата за убийство.

— Сделката е следната: ще ти кажа какво знам за момичето, а ти ще оттеглиш обвиненията в убийство — намесва се Рамирез. — Няма да се пазаря.

Надигам се.

— Не се интересувам. Може ли да поговорим навън за минута, Роско?

Натискам бутона на стената, за да уведомя пазачите, че искам да изляза. Докато чакам да отворят вратата, Рамирез решава да ме подразни за последно.

— Някой страшно иска тя да умре — заявява той. — И може да знам кой е той.

Ключалката изщраква и Стинет тръгва след мен през лабиринта. Излизаме на паркинга. Не казвам и дума, докато не се отдалечаваме от всички. После се завъртам към него.

— Какво, по дяволите, беше това?

Стинет изглежда така, сякаш е видял сатаната. По лицето му се стича обилна пот и е пребледнял страхотно.

— Кълна се, че не знам какво се канеше да каже — заявява той. — Звънна ми на мобилния вчера и каза, че иска да ме види днес. Било спешно. Като се има предвид сумата, която ми плаща, реших да отида до затвора. Когато ми каза, че искал да се види с теб, го посъветвах да не го прави, но той настоя. Не знаех с каква информация разполага. И все още не знам.

— Помниш ли Хана Милс? Работи в прокуратурата в Ноксвил от известно време. Координира връзките с жертвите и свидетелите.

— Да, да, помня я — отвръща Роско.

Доста разсеян е и почти паникьосан.

— Тя изчезна. Научихме това едва преди няколко часа и твоето момче вече ни предлага информация. Сигурен съм, че говори за Хана. Никой не я е виждал от петък.

— Съжалявам. Както ти казах, нямах представа.

— Искам да се върнеш там и да му предадеш съобщение. Кажи му, че ако я намерим мъртва, а той не е споделил информация, която би могла да я спаси, няма да му се наложи да се тревожи за делото за убийство. Ще пусна слух, че е доносник и е дрънкал за всичките си познати. Няма да преживее и седмица.

 

 

Роско Стинет забързва към затвора през стоманените врати и мрачните коридори. Рафаел Рамирез още седи до масата. Стинет влиза и драматично удря с юмруци по масата.

— Какво ти става? Да не си полудял? Казах ти, че съм се погрижил за всичко.

Рамирез се вторачва в него студено. Въпреки факта, че Рамирез е окован, Стинет се страхува от него. Мексиканецът е по-страшен от всички престъпници, които адвокатът някога е представлявал, а той е защитавал безброй социопати и психопати.

— Трябва само да си търпелив — казва Стинет. — Ще стане.

— Седни, адвокате — нарежда му Рамирез. — И никога вече не ми повишавай тон.

Стинет се настанява уплашено на стола, като внимава да е достатъчно далеч от престъпника.

— Това не беше умно, Рафаел. Можеше да провалиш цялата работа.

— Ти дойде при мен със задача — отвръща Рамирез. — Каза, че се нуждаеш работата да бъде свършена бързо и чисто. Свързах те с подходящия човек. Работата е свършена, нали?

— Да.

— Не те карах да си търпелив, нали? Не се опитах да те мотая. Не отказах молбата ти. Просто направих това, което ме помоли, и сега е твой ред да спазиш обещанието си. Искам да изляза оттук веднага.

— Това е деликатен проблем. Трябва да се свърши по определен начин. И трябва да изглежда законно. Просто ще отнеме известно време.

— Не мога да си губя времето тук — изсумтява Рамирез. — Имам си работа.

— Още малко.

— Давам ти една седмица. Ако не изляза до една седмица, ти си следващата мишена.