Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

Четвърта част

53

— Стой, момче, стой.

Почти девет часът е и вече е тъмно. Излизам на терасата и затварям вратата зад себе си. Рио стои от другата страна с блеснали очи и маха с опашка. Обича вечерния ни ритуал. Държа стара топка за тенис и я хвърлям колкото се може по-надалеч в задния двор. Отварям вратата и той изскача навън.

— Тичай да я донесеш, Рио.

Той се втурва надолу по стълбите, а аз се облягам на парапета и гледам. Едва го виждам, когато започва да търси топката. Тича напред-назад из двора, забил нос в земята. Винаги успява и след няколко минути се връща на терасата с топката в уста.

— Браво, Рио, добро момче.

Той пуска топката в краката ми и аз я вземам. Хвърлям я отново в тъмнината. Той ще тича и търси цяла нощ, ако остана тук с него. Докато го наблюдавам, Каролайн излиза на терасата и ми подава телефона. Обажда се Бейтс.

— Облечи костюм — казва той. — Ще мина да те взема след двайсет минути.

— Костюм? Къде отиваме?

— Да се видим с един важен човек.

— Кой?

— Просто се облечи. На път съм.

Неохотно изпълнявам нареждането му. Той спира пред къщи след малко и се качвам в БМВ-то. Бейтс дава на заден ход, без да каже и дума, и след няколко минути вече сме на път към Джоунсбъро.

— Е, кога ще ми кажеш къде отиваме? — питам.

— Очаква ни натоварена нощ. Просто се отпусни и се кефи на возенето.

След малко той отбива БМВ-то в скъп жилищен район, наречен „Хълмовете“. Кварталът представлява последен писък на модата сред богатите, пълен е с елегантни къщи, заобиколени от невероятно игрище за голф. Никога не съм влизал в някоя от къщите в „Хълмовете“, но познавам няколко човека, които живеят тук. Един от тях е Лий Муни.

Бейтс отбива на алеята пред огромен бял палат. Изключва двигателя и отваря вратата.

— Идваш ли, или задникът ти залепна за седалката? — пита той.

— Това къщата на Муни ли е?

— Разбира се.

— Не мисля, че съм добре дошъл тук.

— Никой от двама ни няма да е добре дошъл след няколко минути. А сега си извади задника от колата и ме последвай. Не искаш да пропуснеш това.

Качваме се на предната веранда и Бейтс звънва. Лий Муни отваря вратата след минута, облечен в тъмносин халат от коприна и пантофи. Мирише на алкохол. Видът на лицето му, когато познава Бейтс, е смесица от объркване и тревога.

— Какво искаш, шерифе?

В същия миг вижда и мен и побеснява.

— Какво прави той тук?

— Трябва да поговорим насаме — казва Бейтс.

— За какво?

— Важно е. Нямаше да съм тук, ако не беше.

— Тук сме достатъчно насаме. Кажи какво искаш.

— Ако ме накараш да стоя тук на верандата, ще ти кажа това, което трябва да ти съобщя, достатъчно високо, така че и съседите и жена ти да ме чуят — кресва Бейтс. — И повярвай ми, няма да е добре за теб.

Муни се оглежда нервно и отваря вратата. Отстъпва назад, за да минем, препъва се леко и се опира на вратата.

— Спомняш си къде е кабинетът ми, нали? — казва той.

— Да — отговаря Бейтс.

— Качвайте се. Идвам след секунда.

Муни изчезва по коридора, а Бейтс ме повежда по широко стълбище. Оглеждам се наоколо възхитено: мрамор, корнизи от черешово дърво, висок като в катедрала таван, скъпи картини, огромен полилей във фоайето. Винаги съм чувал, че съпругата на Муни е изключително богата, а като се съди по къщата, слухът се оказва верен. Влизаме в кабинет, обзаведен с меки кожени мебели и скъпо дърво. Вдясно от мен стои голямо черешово бюро, а вляво — кожено канапе. Бейтс и аз се настаняваме на канапето.

— Той е доста пиян — отбелязвам.

— Без майтап! Помислих си, че ще падне по задник, когато влязохме.

— Идвал си тук и преди?

— Веднъж. Доста отдавна.

— Какво става, Леон?

— Ще видиш. Просто ме остави да говоря.

Муни влиза след минута и затваря вратата зад себе си. Носи мартини в ръката си. Сяда зад бюрото, оставя питието си отгоре, сключва ръце зад тила си и се обляга.

— Какво, по дяволите, е толкова важно, че не може да изчака до сутринта? — пита той завалено.

Бейтс се навежда напред и подпира ръце на краката си. Вторачва се в Муни за минута, толкова дълго, че дори аз започвам да се чувствам неудобно.

— Най-после имаме развитие по случая с Хана Милс — заявява Бейтс.

— Ние? — пита Муни. — Какво имаш предвид с това „ние“?

— Аз и господин Дилард, който седи тук. Работихме заедно. Е, не съвсем. Аз свърших повечето работа, но господин Дилард ми помогна с една подробност. Но много важна подробност.

Муни сваля ръце от тила си, отпива от мартинито и отново скръства ръце.

— Защо Дилард е облечен в костюм? — пита той.

— Ще стигна до това след минута. Не искаш ли да узнаеш за Хана? Мислех, че ще се зарадваш, когато чуеш, че сме я намерили.

— Намерили сте я? Къде? Жива ли е?

— Беше в изоставена мина в планина Бъфало. Някой я е убил и е захвърлил трупа й там като чувал с боклук.

Муни поклаща глава и я свежда надолу. Протяга се за чашата с мартини, но пропуска, после успява да я вземе. Не знам в какво се цели Бейтс с всичко това, но усещам как стомахът ми се свива.

— Разполагате ли със заподозрени? — пита Муни.

— О, да, имам си заподозрян, разбира се. Всъщност знам кой точно е виновен за смъртта й.

— В такъв случай, предполагам, че вече си арестувал някого.

— Е, имаме малък проблем с това. Надявах се ти да ми помогнеш, но честно казано, се съмнявам.

— Какво имаш предвид?

— Ами не мисля, че ще си признаеш, нали?

Застивам за момент. Виждам как Муни си поема дълбоко дъх, сякаш се опитва да се стегне. От самото начало подозирах, че той е замесен в смъртта на Хана, но не исках да го повярвам. Бейтс очевидно бе получил резултатите от ДНК пробите. Муни сигурно бе бащата на бебето на Хана.

— Шегуваш ли се, шерифе? — извиква Муни. — Шегуваш се с убийството на Хана?

— О, не, не е шега. Просто ще ти кажа как според мен са се развили нещата. След като си напил Хана на рождения ден на Танър и тя е заявила, че е девствена, вероятно си се възбудил и не си могъл да се удържиш. Смятам, че си проследил Танър и Хана до дома й и си я изнасилил, след като е припаднала.

Муни се надига рязко. Лицето му е изкривено от гняв. Той сочи към вратата.

— Разкарайте се!

Бейтс не помръдва. Изглежда напълно спокоен, но аз започвам да побеснявам все повече с всяка изминала секунда.

— Няма да ходя никъде — отвръща Бейтс. — Не и докато не си кажа речта. А ти можеш или да върнеш проклетия си задник на стола, или аз ще сляза долу и ще споделя с жена ти онова, което се готвя да ти разкажа.

Муни сяда бавно. Челото му се покрива с едри капки пот. Той отпива мощна глътка от мартинито.

— Не си помисли, че тя можеше да забременее, нали? — пита Бейтс. — Проклет глупак. Нали разбираш, старият Дилард ми осигури проба от ДНК-то ти. Отговаря на ДНК пробата от ембриона, който патологът намери в трупа на Хана. Кофти късмет за теб, а? Ако Хана беше останала в онази дупка още няколко седмици преди да я намерим, нямаше да се сдобием с ДНК-то, а ти щеше да си на чисто. Единственото, което не знам, е как си разбрал, че тя е бременна, но това е без значение, нали? Обзалагам се, че си се паникьосал. Трябвало е да направиш нещо, при това адски бързо. Затова си отишъл при старото си другарче Стинет и си сключил сделка с Рамирез.

Муни не проговаря. В момента прилича на човек, който е бил принуден да изяде купчина лайна.

— Рамирез е отново в затвора — продължава Бейтс, — но този път никой няма да го освободи. Едно от другарчетата му наело двама рокери да убият Хана. Те са мъртви като нея. Стинет също е труп. Така че, можеш да се успокоиш, братко Муни. Не мога да докажа нищо от това.

Изражението на Муни бавно се променя към задоволство. Той се прокашля и отново се обляга на стола. Сърцето ми бие лудо. Усещам напрежение в слепоочията си и виждам само Муни. Представям си как се е вмъкнал в спалнята на Хана и се е потил над нея, докато тя е лежала безпомощно в безсъзнание. Мисля си какво гадно и извратено копеле е. Мечтая да прекърша врата му като клечка.

— Ставай — казвам.

— Разкарай се — промърморва той.

— Казах, ставай, шибан страхливецо!

Долавям движение вляво от мен и осъзнавам, че трябва да е Бейтс. Фрасвам Муни по носа с опакото на дясната си ръка, преди шерифът да успее да се добере до мен. Муни изквичава като пале и очите му се напълват със сълзи. Бейтс ме дръпва назад, шепне в ухото ми, но очите ми остават приковани в Муни. Изпитвам страхотен кеф, когато от ноздрите му потича кръв. Бейтс продължава да говори, но не чувам думите му. Не означават нищо за мен. Той ме бута на стола и кляка пред мен.

— Братко Дилард, с мен ли си?

Гласът му звучи някъде много отдалеч.

— Братко Дилард? Трябва да се съвземеш. Веднага. Имаме работа.

Гневът ми започва да утихва и бавно осъзнавам къде се намирам. Гади ми се и внезапно изпитвам непреодолимо желание да напусна това проклето място. Прилошава ми от присъствието на Муни в стаята. Той се изправя и се завърта към нас, притиснал скъпия халат към окървавения си нос.

— Нещата могат да се развият по два начина — казва Бейтс. — Мога да се затичам към медиите и да им съобщя, че Хана Милс е била бременна с детето ти, когато е била убита. Мога да го докажа. После ще поведа репортерите по същия път, по който се движех през последните няколко седмици. Предполагам, че те ще стигнат до същите изводи като мен. Адски срамно за теб. По никакъв начин няма да успееш да запазиш поста си, когато те приключат с теб. Но предпочитам да запазя всичко това между теб, мен и господин Дилард. Ти просто трябва да подпишеш оставката си още сега и да ми я връчиш. Аз ще се погрижа да я предам на губернатора. Той вече избра човека, който ще те замести. И подписа документите за назначаването му. Свършен си. Избери си отровата.

— Лъжеш — казва Муни.

Бейтс бръква в джоба си и вади лист. Мята го на бюрото пред Муни.

— Това е докладът от лабораторията — обяснява той. — Чети го и плачи.

После бръква отново в джоба си и вади химикалка.

— Оставката ти трябва да бъде подписана веднага.