Скот Прат
Несправедливост за всички (33)

32

Убийството на съдия Грийн бе основната тема по новините, докато шофирах към Джоунсбъро на следващата сутрин. Изчезването на Хана Милс обаче бе споменато съвсем бегло. Излязох от къщи по-късно от обикновено, защото не бях в настроение да тренирам. Реших да се отбия в къщата на сестра ми. Тя е на няколко километра встрани от пътя ми, но не съм я виждал и чувал от Коледа, когато тя внезапно съобщи на всички, че е бременна в четвъртия месец. Тъй като тя е на четирийсет и четири години, неомъжена и никога не е била съвсем примерна личност, новината ни изненада страхотно. Проведохме кратък спор, който я накара да се изнесе с гръм и трясък от къщи, и оттогава не съм говорил с нея.

Сара живее в къщата, която принадлежеше на майка ми, преди да умре от Алцхаймер преди няколко години. Сестра ми е година по-възрастна от мен, красива жена със зелени очи и тъмна коса, която никога не успя да се съвземе след тежкото си премеждие — чичо ми я изнасили, когато беше съвсем малка. Прекара по-голямата част от живота си пристрастена към алкохола, наркотиците и непочтените мъже. И влиза в затвора пет — шест пъти.

След като майка ни почина, Сара се стегна за около година, макар да замени пристрастяването си към дрогата с религиозен плам, на който и папата можеше да завиди. По това време се запозна с един тип на име Робърт Годси и двамата се преместиха в Гросвил, Тенеси, на около двеста километра от Джонсън. Годси се оказа кретен и я преби ужасно на два пъти. По време на втория побой Сара се защити, като го халоса с ръжена от камината, и бе обвинена в опит за убийство. Обвинението бе оттеглено и тя се върна в града, но не се виждаме често. Работи в закусвалня в Джонсън, където прави сандвичи за колежаните.

Отбивам по алеята на улица „Бартън“ и виждам огромен мотор, паркиран пред гаража. Първото, което ми идва наум, е, че Сара се е захванала с ново хоби. Харлито е боядисано в черно и има лъскави хромирани колела и кожени странични чанти. Не е възможно да принадлежи на Сара. Тя е силна, но е бременна в осмия месец, а моторът тежи повече от половин тон. По никакъв начин не би могла да се справи с него.

Качвам се на верандата и звънвам. Минава осем. Знам, че тя трябва да е на работа в девет и реших, че сигурно е станала. Сестра ми идва до вратата, облечена в огромна черна фланелка с надпис „Рокерска кучка“. Лицето й е пълно и розово, а коремът й опъва фланелката.

— Какво правиш тук? — пита тя равнодушно.

— Реших да се отбия да ти кажа „здрасти“. Не съм те виждал много напоследък. Мамка му, огромна си като къща.

— Благодаря. Много ти благодаря.

— Не, не, не исках да кажа нищо лошо. Просто се изненадах. Изглеждаш добре. Наистина. Здрава. Леко изморена може би, но здрава.

— Наблюдателните ти способности винаги ме изумяват — отвръща тя саркастично и недружелюбно.

— Липсваш на Каролайн. И на мен.

— Виждам се с Каролайн от време на време.

— Така ли? Не го е споменавала.

— Предполагам, че не ти казва всичко, нали?

— Направил ли съм нещо, което да те ядоса?

— Напоследък не.

— Е, ще ме поканиш ли на чаша кафе, или ще ме оставиш да вися тук на верандата?

— Имам компания.

— Ами представи ме.

Тя свива рамена и отваря вратата. Последвам я през всекидневната в кухнята. До мивката стои един от най-огромните мъже, които някога съм виждал. Поне дванайсет сантиметра по-висок от мен и около сто и трийсет килограма. Има огромен корем, но иначе изглежда като щангист. Облечен е в бяла фланелка под черен кожен елек, сини джинси и ботуши. Има кафява брада, която стига до ключиците му, а и двете му мускулести ръце са покрити с татуировки. Кестенявата му коса е хваната на опашка, която се спуска до средата на гърба му.

— Това е моят приятел Рой — представя го Сара.

Той ме поглежда с безизразни сини очи. Макар да съм стреснат от размера му, пристъпвам напред и му протягам ръка.

— Джо Дилард. Братът на Сара.

Ръката му е корава, мазолеста и огромна като свински бут. Стисва моята здраво, сякаш да ми покаже, че може да я размаже, ако иска.

— Наричат ме Планината — заявява той басово.

— Разбирам защо. Онзи мотор отпред трябва да е твой. Готин е.

Той кимва и допива кафето си, докато аз се отдръпвам бавно от него. Поглежда Сара и казва:

— Трябва да вървя, бебчо.

Сестра ми пристъпва към него, а той се навежда да я целуне. И докато я целува, сграбчва задника й.

— Ще дойда по някое време довечера — съобщава й той, после минава покрай мен и излиза.

Докато се отдалечава, виждам кръпката на гърба на кожения му елек. Червен скелет с крива усмивка и червена заострена опашка. Носи барета и пушка. Под скелета са изписани думите: „Воини на Сатаната“.

„Воини на Сатаната“ са прочута рокерска банда. Знам, че се занимават с търговия и производство на амфетамини. Също така търгуват с оръжие и експлозиви. Трябва да призная, че сестра ми знае как да избира мъжете.

Отивам до кафеварката, наливам си чаша и сядам на масата. Сара тръгва по коридора към спалнята. Отпивам от кафето и чувам ръмженето на мотора по улицата. След няколко минути сестра ми се връща с жълта блуза и черни джинси.

— Откога ходиш с Рой?

— От около година.

— Изискан тип. Особено ми хареса стискането на задника ти. Къде се запознахте?

— В „Тонто“.

„Тонто“ е рокерски бар в покрайнините на Джонсън. Никога не съм бил там, но съм минавал покрай него нощем през уикенда. Десетки или може би стотици мотори паркират отпред.

— Не знаех, че висиш в „Тонто“ — отбелязвам.

— Има много неща, които не знаеш. Да не би да се отби тук, за да ме съдиш?

— Не, просто се отбих да те видя. Не очаквах да намеря гангстер в къщата на мама.

— Сега къщата е моя. И мога да каня всеки, когото поискам.

— Той знае ли, че аз съм заместник районен прокурор?

— Да, споменах му.

— Знаеш ли с какво се занимава тази банда, Сара? Произвеждат и продават мета…

— Не искам да те слушам! — излайва тя. — Гледай си работата. А и трябва да свикнеш с присъствието му тук. Той е бащата на бебето, което ще родя.

Ченето ми увисва и се вторачвам в нея изумено. Тя се надига.

— Трябва да вървя на работа.

Сара стои над мен, докато най-после се изправям неохотно. Иска ми се да поговоря с нея и да й вдъхна малко разум, но годините опит ме научиха, че със същия успех мога да си бия главата в стената. Оставям чашата си в мивката и се завъртам към нея, но тя вече върви по коридора.

— Знаеш откъде да излезеш — извиква тя през рамо и аз се отправям към джипа.