Скот Прат
Несправедливост за всички (18)

17

Анита Уайт осъзна, че тук не можеше да направи нищо повече, но не беше склонна да седи бездейно и да чака нещо да се случи. Тя потегли към съседите от източната страна на къщата на Милър и изпрати Норкрос при тези на запад. Двамата агенти започнаха да тропат по вратите и след час се върнаха в колата.

— В подобен квартал винаги има някой, който вечно се бърка в работите на хората — каза тя, като подкара по мократа от дъжда улица към офиса на ФБР. — А тази съседка е безценна. Живее на отсрещната страна на улицата и използва бинокъл. Името й е Гудин. Труди Гудин.

— И какво каза Труди Гудин? — попита Норкрос.

— Томи не се е прибирал у дома снощи. Появил се половин час преди нас и излязъл петнайсет минути по-късно. Изпуснахме го за малко.

— Тази любопитна съседка имаше ли представа къде може да е той?

— Каза, че бързал. Влязъл и излязъл от къщата няколко пъти, метнал купчина неща в колата си и изфучал. Тя смята, че вероятно се е върнал в колежа.

— Къде учи?

— Дърам, Северна Каролина. Учи в „Дюк“.

— Добре, да помислим — каза Норкрос. — Бащата на заподозрения се самоубива в залата на съдия Грийн преди седмица, след като публично обвинява съдията за правните и финансовите си проблеми. Погребват бащата вчера. Заподозреният не си остава у дома да тъгува като нормален човек. Не остава у дома да утешава майка си или да се грижи за нея в този тежък момент. Прекарва нощта навън. Съдията е убит късно през нощта или рано тази сутрин. Отиваме в дома на заподозрения, а майка му отказва да ни сътрудничи и се кара с нас. Дори ни затръшва вратата под носа. Започваме да обикаляме квартала и научаваме от любопитна съседка, че заподозреният се прибрал у дома тази сутрин, бързо нахвърлял вещите си в колата и заминал. Какво мислиш? Достатъчно ли е за съдебна заповед?

— Не е достатъчно за заповед за арест, но може би за заповед за обиск. Особено когато прибавиш факта, че бяла кола е забелязана два пъти в околността на убийството, горе-долу по времето на престъплението, заподозреният кара бяла хонда, а жертвата ни е съдия.

— Значи ще претърсим къщата на майката и колата на хлапето?

— Къщата със сигурност. Но колата може да се окаже проблем. Ще я впишем в заповедта, но ако той се е върнал в колежа, е вън от щата. Ще се наложи да се свържем с ченгетата там и да накараме съдия в Северна Каролина да издаде заповед.

Анита се завъртя към Норкрос.

— Колко добре познаваш Джо Дилард?

— Не сме приятели, но съм работил с него. По случая на Наташа Дейвис, онзи, при който убиха Фрейли. Фрейли обичаше Дилард. Защо питаш?

— Чудя се какво мислиш за него.

— Имам добро мнение за него. Винаги е бил точен с мен. Отличен адвокат. Суров, но справедлив и честен. Чух, че бил рейнджър в армията.

— Знаеш ли нещо за сина му?

— Типичното американско хлапе. Толкова добро, че направо не е истина. Няколко пъти го видях да играе бейзбол, докато беше в гимназията. Защо разпитваш за Дилард?

— Тази сутрин усетих нещо странно в него — отговори Анита. — А любопитната съседка каза, че Томи Милър бил облечен с яркочервена фланелка с надпис „Тайгър Бейзбол“ отпред и номер 35 на гърба. Познай какво било името под номера.

— Нямам идея.

— Дилард.