Скот Прат
Несправедливост за всички (55)

54

Бейтс и аз пътуваме мълчаливо в тъмнината. Зашеметен съм от случилото се. Не толкова от факта, че Муни е виновен, а от мисълта, че копелето ще се измъкне безнаказано. Загубата на поста му ще го съсипе — той е пристрастен към властта и престижа, — но не мога да спра да мисля, че трябва да бъде наказан. Трябва да преживее кошмара на публично дело, да бъде осъден и изпратен в затвора. А там трябва да бъде изнасилван в продължение на десет години, преди най-после да забият иглата в ръката му.

Знам, че Бейтс е прав. Единственият начин да докажем, че Муни е бил замесен в смъртта на Хана, бе да докараме купчина свидетели в съда, които да дадат показания как е била дадена поръчката и как е била изпълнена. Но единствената пряка връзка с Муни — Роско Стинет — е мъртъв. Мъртви са и двамата рокери, извършили убийството. Рамирез е във федерален затвор, но прокуратурата не може да го принуди да свидетелства по делото. Дори и да даде показания, Стинет очевидно никога не е споделил с него кой точно е поръчал убийството на Хана. Просто няма категорично доказателство за участието на Муни, единственото косвено доказателство е, че той е бащата на бебето на Хана. А това не е достатъчно.

Спомням си деня, когато отидох в къщата на Хана, открих, че е изчезнала, а после се върнах в службата и говорих с Муни. Беше толкова емоционален, такъв добър актьор. Какво точно ми каза? А, да, че имал желание да я защити като баща. Но после каза: „Това изпитвах към нея.“ Знаеше, че Хана е мъртва. Знаеше го.

— Не мога да повярвам, че ще се отърве безнаказано — казвам на Бейтс.

— Няма да влезе в затвора, но и няма да се отърве.

— Какво имаш предвид?

— Не си падам по лъжите, но се страхувам, че го поизлъгах малко. Вече изпратих копие от доклада с ДНК-то на всеки вестник и телевизионна станция в щата. След не повече от три дни ще се нахвърлят върху него като чакали. Ще му се наложи да си намери пещера, където да живее.

— Исках да го убия там, на място.

— Не мога да кажа, че те виня за това. Е, поне го фрасна едно хубаво.

Поглеждам ръката си и свивам юмрук. Кокалчетата ми са леко насинени. Малко ми поолеква.

— Не искаш ли да узнаеш къде отиваме сега? — пита Бейтс.

— Нямам търпение.

— Ти ставаш новият главен прокурор на Първи правен район.

Завъртам се и го поглеждам шашнато. Той се хили, сякаш е спечелил от тотото.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Муни е вън, а това означава, че някой трябва да заеме мястото му. Губернаторът е този, който избира заместника му. При нормални обстоятелства щяха да назначат временен прокурор, после да номинират останалите кандидати и накрая губернаторът щеше да избере този, когото смята, че ще му е от най-голяма полза при следващите избори. А тъй като ние с губернатора сме добри приятели, вече уредих работата за теб, братко. Сега отиваме на летището да се видим с него. Трябва само да кажеш „да“.

— Ти си луд! Аз не съм политик, Леон. Не искам да бъда главен прокурор.

— Разбира се, че искаш. Ще бъде чудесно. Дори не трябва да се кандидатираш. Вместо някакъв кретен да взема важните решения, ти ще го правиш. Ще изкарваш сто и петдесет бона на година. И знаеш ли кое ще е най-хубавото? Ще разполагаш с истинска власт. Можеш да се ебаваш със съдиите колкото си искаш.

— Аз… аз съм ти страшно благодарен. Оценявам вярата ти в мен. Наистина. Но това е прекалено… прекалено бързо, Леон. Прекалено много отговорности.

— Какво друго ще правиш, Дилард? Ще седиш у дома и ще си мърдаш проклетите пръсти на краката? Ти си подходящият човек за работата и държа да я поемеш. Аз и ти ще създадем страхотен екип. Ако се окаже, че не ти харесва, не се кандидатирай, когато мандатът ти изтече след четири години.

— Можеше поне да ме предупредиш за това и да ми дадеш възможност да поговоря с Каролайн.

— Тя ще се зарадва да си вън от къщи отново. Освен това вече нямаш избор. Губернаторът подписа заповедта за назначаването ти и пристига чак от Нашвил, за да се запознае с теб. Самолетът му трябва да се приземява в момента. Затова те накарах да облечеш костюм, братко. Не искам да приличаш на скитник, когато се видиш с губернатора.

— Той знае ли за Муни?

— Разказах му всичко.

Облягам глава на седалката и затварям очи. Въпреки протестите ми, намирам идеята за интересна. Винаги съм критикувал мъжете, заемащи поста „главен прокурор“, а това щеше да ми даде възможност да ръководя службата така, както трябва. По правилния начин. Щях да контролирам всички решения в областта относно това кой да бъде обвинен и в какво точно да бъде обвинен. Но това, което ме интересуваше най-силно, бе положението на Томи Милър. Щях да получа възможност да се уверя, че с него нямаше да се случи същото като с Брайън Гант.

А и Каролайн и унищожените от нея доказателства. Ако някога това излезе на бял свят, ако Анита Уайт или Ралф Хармън се опитат да образуват разследване срещу нея, ще трябва да минат през мен. Отварям очи и се завъртам към Бейтс.

— Добре, Леон — казвам. — Убеди ме. Да отидем да се видим с губернатора.