Скот Прат
Несправедливост за всички (3)

2

Приставът обяви започването на съдебните дела в наказателния съд, а аз огледах залата и тревожните лица и долових познатия страх, който изпълва въздуха като плътна мъгла. Почти всеки в залата бе извършил някакво нарушение на закона. Фалшификатори на чекове, пияни шофьори, крадци, търговци на дрога, изнасилвачи и убийци, всички свързани с един простичък факт — бяха заловени и скоро щяха да си понесат наказанието. По-малко от пет процента от тях щяха да продължат да настояват, че са невинни и да се явят на дело. Останалите щяха да молят адвокатите си да сключат възможно най-добрата сделка. Щяха да се признаят за виновни и да получат условни присъди или да бъдат заключени в областния или в щатския затвор.

Съдебната зала изглежда дело на дърводелец, лишен от чувство за хумор. Цветовете са монотонни и безжизнени, а портрети на съдии, живи и мъртви, украсяват стените зад мястото на съдията. Странна официалност цари сред адвокатите, приставите, чиновниците и съдията. Всички са противно учтиви. Подобно поведение се изисква от институцията, но под лустрото на любезността се крие враждебност, плод на дребнава завист, негодувание и омраза. Никога не се чувствам удобно в съдебната зала. Навсякъде има врагове.

До мен седи Танър Джарет, двайсет и пет годишен хлапак, начинаещ прокурор, тъкмо завършил право. Назначен по политически причини, той е син на щатски сенатор милиардер, който несъмнено скоро също ще се пренесе в Сената във Вашингтон. Танър изглежда не на мястото си в съдебната зала заради младежкото си лице и момчешко поведение. Той е хубавец, с ясно очертана челюст и трапчинка на брадичката под любознателни кафяви очи и гъста черна коса. Умен е, способен и изключително симпатичен. Изглежда сякаш вечно се усмихва. Танър ще се занимава с четирийсет и седем от четирийсет и осемте дела в днешния регистър. Ще приключи няколко от тях със споразумение за признаване на вина и ще се съгласи да продължи останалите. Аз съм тук само за да получа дата за дело за изнасилване с утежняващи вината обстоятелства.

Съдия Ленард Грийн заема мястото си. Той е на около шестдесет и пет, висок и слаб, с ястребово лице и сребриста коса. Движи се с женствената походка на травестит, качил се на сцената. Грийн е от най-проклетите копелета, които познавам. Седи и оглежда тълпата като лешояд, търсещ мърша. Можеше лесно да определи датата за делото ми и да я даде на Танър, но тъй като отговарям за случая от името на районната прокуратура, той настоя да се явя в съда. Знае, че нямам друга причина да съм тук, но няма да ме извика по-рано, за да мога да си тръгна и да отида да си върша работата. Ще ме накара да седя с часове просто защото може. Ако напусна залата, ще ме призове, а после ще ме обвини в неуважение към съда заради отсъствието ми. Ей такива игрички си играем.

Грийн се навежда наляво и прошепва нещо в ухото на чиновничката. Тя поклаща глава и му прошепва в отговор. Забелязвам загрижения й поглед, който съм виждал стотици пъти. Това означава, че Грийн е набелязал потенциална мишена и се кани да си достави удоволствие със садистичната си потребност да причини болка на нищо неподозиращата жертва.

— Случай номер трийсет и две хиляди четиристотин петдесет и пет, „Щатът Тенеси срещу Алфред Мълиган“ — съобщава чиновничката.

Завъртам се да видя как Алфред Мълиган, който изглежда в края на петдесетте, но вероятно е поне десет години по-млад, се надига от мястото си. Мълиган прилича на стотиците други изчадия на скамейките за подсъдими. Мършав поради липса на добра храна вследствие на бедност или злоупотреба с алкохол и наркотици. Мълиган ходи с помощта на бастун. Мизерните остатъци от черната му коса са мазни и залепнали по челото. Облечен е с най-хубавите си дрехи — черна фланелка с червен надпис „Дейл Ърнхард“ отпред и „Легендата“ отзад и чифт торбести джинси. Той се затътря до предната част на залата и се оглежда нервно.

— Господин Мълиган, обвинен сте в шофиране в нетрезво състояние. За седми път. Къде е адвокатът ви? — пита съдия Грийн.

— Каза ми, че ще се яви тук по-късно тази сутрин — отговаря Мълиган.

— Представлява ви господин Милър, нали? — пита съдията.

Става дума за приятеля ми Рей Милър. Забелязвам блясъка в очите на Грийн, който ми подсказва, че съдията предвкусва отмъщението си. Грийн мрази Рей най-вече защото приятелят ми въобще не се страхува от него и му го показва редовно. Воюват упорито от години, но напоследък враждебността им се засили. Преди две седмици с жена ми вечеряхме с Рей и жена му в ресторант в Джонсън, когато Рей забеляза съдия Грийн, който се хранеше сам на маса в ъгъла. Отиде при него и започна спор относно практиката на съдията да заключва съдебната зала точно в девет часа и да набутва в затвора всеки, който закъснее. Разговорът се разгорещи и всички в ресторанта се вторачиха в тях, като слушаха внимателно. Рей нарече съдията „грубиян в черна тога“ и изрази мнение, че Грийн вероятно е бил тормозен от съучениците си като малък и сега използва съдийската тога, за да осъществява символично отмъщение, когато изпита нужда. Казах на Рей, че тази разправия ще му струва скъпо. Отговорът му беше: „Майната му на тоя педал с нежни китки“. Грийн се завърта към чиновничката.

— Господин Милър уведомил ли е съда, че ще закъснее тази сутрин?

Чиновничката поклаща глава тъжно.

— Значи той проявява неуважение към съда. Отбележете в протокола, че господин Милър не се е явил в съда в определеното време и не е уведомил съда, че ще отсъства или ще закъснее. Обвинен е в неуважение към съда в присъствието на съдията и ще бъде отведен в затвора веднага след явяването му.

Тъкмо когато се каня да кажа нещо в защита на Рей, Танър Джарет внезапно се изправя и се прокашля.

— Извинете ме, Ваша милост — казва Танър, — господин Милър ми се обади рано тази сутрин. Попълнил е иск до съда от името на господин Мълиган и изслушването трябва да е днес. Но тъй като съдът не изслушва исканията преди единайсет сутринта, господин Милър ми каза, че ще се погрижи за делото в Чансъри, преди да се яви тук. Сигурен съм, че в момента е в Чансъри.

— Но би трябвало да е тук, господин Джарет — изръмжава съдията. — Точно тук. В момента!

— Извинете ме, Ваша милост, но прокуратурата не е готова за изслушването сега. Казах на свидетеля ми да бъде тук в единайсет.

— Седнете, господин Джарет — студено казва Грийн и се обръща към Алфред Мълиган, който стои мълчаливо до масата. — Господин Мълиган, получавате отлагане на случая. Чиновничката ще ви уведоми за новата дата. Свободен сте да си тръгвате.

Седя и беснея безмълвно, докато Мълиган излиза от залата. Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да издърпам съдия Грийн от стола му и да го набия, както си заслужава. Но това ще ми струва работата, правоспособността ми на адвокат и няколко месеца затвор. Вторачвам се в Грийн с надеждата да уловя погледа му и да му покажа презрението си, но той ме пренебрегва и започва да призовава подсъдимите, сякаш не се е случило нищо особено. Уплашен съм за Рей. Иска ми се да изляза в коридора и да му звънна, но знам, че ако го направя, Грийн ще ме призове и ще постъпи с мен по същия начин както с Рей.

Приятелят ми влиза през страничната врата малко преди десет. Веднага щом Грийн го вижда, той спира работата си и му нарежда да се яви при него.

— Проявихте неуважение към съда, господин Милър — триумфално изрича съдията. — Призовах подсъдимия по вашия случай в девет часа. Не бяхте тук и не бяхте уведомили съда за отсъствието си, както налагат местните правила. Пристав, отведете господин Милър в затвора. Определям му гаранция от пет хиляди долара.

Рей е облечен в кафяв костюм, а косата му е опъната назад в прочутата му опашка. Той поглежда съдията с омраза и открито пренебрежение в очите. Виждам как мускулите на челюстта му потръпват, а лицето му потъмнява. Надявам се, че ще прояви достатъчно разум и ще си държи устата затворена. В момента е напълно безпомощен. Не може да направи абсолютно нищо. Ако запази спокойствие и не направи или каже нещо глупаво, може да продължи битката по-късно. Ако го направи по правилния начин, ще бъде оправдан, а съдията ще трябва да отговаря за действията си. Но ако каже нещо, което не трябва…

В този миг Рей проговаря:

— От самото начало си бях прав за теб, безгръбначно лайно. Надявам се, че се кефиш на това, защото от днес нататък, ще проявя специален интерес към теб. Няма да е лошо да ти пораснат очи и на тила.

— Сложете му белезници! — изревава Грийн на един от приставите, който притеснено отива при Рей и се протяга към ръцете му.

— Дръж си шибаните ръце далеч от мен! — изръмжава Рей и приставът отстъпва назад.

Надигам се и отивам при приятеля ми. Хващам го нежно за ръката и го повеждам към коридора, който води към килиите.

— Хайде, Рей — казвам спокойно. — Само ще влошиш положението, ако останеш тук.

Яростта го напуска и той приковава очи в моите. Гневът му е заменен от отчаяние и объркване.

— В затвора ли отивам? — пита той озадачено.

— Ще отида да платя гаранцията ти веднага щом се измъкна от залата — казвам му. — Ще излезеш оттук след около час.

— Ще подпиша нареждане за временното ви отстраняване от длъжност, основано на заплахата ви, господин Милър — казва Грийн, докато излизаме. — И ще съобщя за вас на Комисията за професионална благонадеждност. Ще имате късмет, ако въобще някога ви разрешат да работите като адвокат.