Скот Прат
Несправедливост за всички (29)

28

Три дни след като Кейти Дийн посети агента, леля Мери я извика във всекидневната.

— Тъкмо съобщиха, че ще излъчат репортаж за голям успех в борбата с наркотиците — каза й леля й. — Мисля, че може да е това, което очакваме.

Кейти седна на ръба на леглото на Люк. На екрана се появи репортер, облечен в камуфлажна униформа, с микрофон в ръка. Зад него се виждаше стена от сив дим.

— Местните власти твърдят, че това поле с марихуана е най-голямото, откривано досега в националния парк — заяви репортерът. — Агенти от Агенцията за борба с наркотиците се спуснаха с хеликоптери на петакровото поле рано тази сутрин, след като получиха информация от анонимен източник. Повече от две хиляди и петстотин растения бяха ожънати и изгорени. Според полицията цената на реколтата за продажба на едро щяла да бъде около три и половина милиона долара. Уличната й стойност е близо десет милиона. Шериф Хобарт Бракенс от област Севие казва, че марихуаната вероятно е била предназначена за купувачи извън щата.

Едър мъж с бузи на булдог се появи на екрана. Носеше каубойска шапка със сребърна звезда върху нея. Под образа му имаше надпис „Шериф Хобарт Бракенс“.

— Операция като тази трябва да е била за продажба на едро — каза шерифът. — Навремето се сдобихме с информация, че някой отглежда марихуана в планината, но досега все не успявахме да намерим полетата.

Леля Мери спря телевизора.

— Готово — каза тя спокойно. — Свършеното е свършено. Не искам никой в тази къща да говори повече за това.

Запалителната бомба влетя в спалнята на Кейти следващата седмица. Беше два сутринта в четвъртък. Кейти беше гледала бейзболния мач с Люк, преди да си легне около единайсет. Сънуваше, че плува в подножието на огромен водопад, заобиколена от пъстри риби, когато звукът от разбито стъкло и силната миризма на гориво я изтръгнаха от съня й.

Нужни й бяха няколко секунди да осъзнае, че спалнята й гореше. „Коктейлът Молотов“ се бе ударил в стената до вратата и бе експлодирал. Пламъците вече бушуваха, когато Кейти отметна завивките и скочи. Чу пред прозореца й да крещят мъже, после чу и разбиването на прозорци на долния етаж. Изпищя. Пламъците поглъщаха лилавия юрган, който леля Мери бе ушила саморъчно и й бе подарила за Коледа преди три години. Димът вече я караше да се дави. Жегата обгаряше кожата и гърлото й.

Люк! Трябва да се добера до Люк!

Не можеше да отиде към вратата, която водеше към стълбите. Беше прекалено горещо. Пламъците щяха да я погълнат, но й се налагаше да излезе. Тя отвори разбития прозорец. Покривът над предната веранда бе на около три метра под нея. Кейти се изкатери на перваза, поряза левия си крак на счупено стъкло и скочи. Стръмният наклон на покрива я запрати към ръба. Лактите и коленете й се удариха в грубите керемиди и тя се търколи настрани веднъж, два пъти, три пъти…, после падна. Приземи се на дясната си страна в тревата в предния двор. Лакътят й се заби в ребрата й и тя чу кошмарния звук от чупещи се кости. Опита се да се изправи, но откри, че дори не може да диша.

Кейти погледна предната част на къщата. Тъмен дим излизаше изпод стряхата, пламъци обгръщаха завесите. Тя се принуди да коленичи. Жегата беше толкова силна, че опърли веждите й. Търколи се по гръб и се отблъсна с крака от пламтящия ад.