Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

22

Анита Уайт седеше срещу съдия Айвън Глас, докато той четеше молбите й за издаване на заповеди за обиск на къщата на Тони Милър и колата на Томи Милър. Беше ги изготвила внимателно, излагайки всичко, което знаеше за отношенията на Рей Милър със съдия Ленард Грийн, самоубийството в съдебната зала, погребението, убийството на съдията и причините да вярва, че има основание за обиск с цел намиране на улики.

Анита се бе върнала в квартал „Езерно пристанище“ и се бе сдобила с подписана декларация от полковник Робинс, съседа видял бялата кола. Беше накарала и любопитната съседка, Труди Гудин, да подпише декларация, че бе видяла Томи Милър да се прибира рано тази сутрин с бялата си хонда. Освен това бе изискала запис на обаждането в полицията на мотоциклетиста, който едва не бе изхвърлен от пътя от бяла кола горе-долу по времето на убийството. Беше се сдобила и с копия от регистъра на отдела за превозни средства, които удостоверяваха, че Томи Милър е собственик на бяла хонда сивик. И бе прикачила цялата документация към молбата за обиск. Беше свършила абсолютно всичко. Сега бе ред на съдията да подпише заповедите, за да й даде възможност да продължи разследването.

Тя бе последвала съвета на Дилард и бе взела компютъра на съдията. Беше го изпратила в Ноксвил, но щяха да минат поне две седмици, преди техниците да пресеят цялата информация и да й докладват. Проучването на хората, които Грийн бе изпратил в затвора, разкри, че само двама бяха освободени през последните шест месеца — крадец на име Уейн Тимънс и Мелани Бюфорд, безопасна, пристрастена към наркотиците фалшификаторка на чекове. Анита смяташе, че нито един от двамата не е вероятен заподозрян.

Вече се бе свързала с детектив в Дърам, Северна Каролина, ветеран на име Хакийм Рамакришна, когото наричаха „Рама“, и му бе изпратила копие от молбата си. Рама помоли съдия от Северна Каролина да издаде заповед за обиск на колата на Томи Милър и заповед, която да позволи на полицията да вземе ДНК проба от него. Според Анита, Томи Милър вероятно се бе върнал в университета „Дюк“.

Съдия Глас приключи с четенето, свали очилата си и започна да разтърква носа си. Анита посещаваше кабинета на съдията за първи път. Всъщност говореше с него за първи път. Репутацията му бе на заядлив и нестабилен човек, измъчван от безбройните си болести. Но също така бе прочут като поддръжник на полицията, съдия, който би разширил границите на основанието за обиск.

Той спря да разтрива носа си и я изгледа свирепо.

— Слаба работа — каза той. — В основата на тази молба е бяла кола. Но не се казва какъв модел кола, а само че е бяла и че може би е била видяна в околността на убийството горе-долу по времето, когато престъплението е било извършено, както и че заподозреният притежава бяла кола. Крайно недостатъчно.

— Да, Ваша милост — потвърди Анита.

Тя знаеше, че Глас е съдия от дълги години и вероятно е видял всеки номер, който ченгетата използваха, когато се опитваха да се сдобият със заповед за обиск. Нямаше смисъл да се мъчи да го залъгва.

— Но ако съберете всичко — каза тя, — вижте сбора на уликите. Мисля, че имаме основателна причина поне за обиск.

— Сборът на уликите? — повтори Глас. — На това ли ви учат в академията на ФБР?

— Завършила съм право, господине — каза Анита.

— Не харесвах копелето — изсумтя Глас.

— Моля?

Глас се облегна на стола си и се вторачи в тавана.

— Грийн. Никак не го харесвах. Знаеш ли, че проведе открита кампания срещу мен по време на последните избори? Завиждаше ми, защото бях старши съдия, а той искаше да е голямата клечка. Но беше тъп като пън и привлекателен като червей. А пък зъбите му… Мили боже! Невероятно гнусна история! Не знам как продължаваха да го избират.

Анита се опита да се държи професионално. Никога не бе чувала съдия да говори по този начин. Е, репутацията му си бе заслужена, поне тази част относно заядливостта му.

— Каквито и да са били недостатъците му, Ваша милост, убедена съм, ще се съгласите, че не е заслужавал подобна смърт.

— Чух, че бил обесен и изгорен — каза Глас. — Вярно ли е?

— Да, господине.

— На няколко пъти и на мен самия ми се искаше да обеся копелето.

Глас се ухили леко.

— Е, що се отнася до изискванията за основанието за обиск, мисля, че молбата е достатъчна — каза Анита, която не възнамеряваше да слуша как Глас дрънка гадории за жертва на убийство.

— Той беше и педал, нали знаеш — добави Глас. — Никога не съм го виждал с жена. Нито веднъж. Човек би си помислил, че някой с неговото положение поне би трябвало да се преструва. Но не и Грийн. Беше прекалено арогантен. Но пък вероятно, не би могъл да се престори, дори и ако бе опитал. Беше абсолютно явен.

Анита изпита желание да си бе донесла касетофон. Норкрос и останалите агенти щяха да умрат от смях, ако можеха да чуят думите на съдията.

— Има ли още нещо, което искате да чуете от мен? — попита Анита. — Някаква допълнителна информация, която да ви помогне да решите?

— Омъжена ли сте?

— Не, господине. Никога не съм се омъжвала.

— Лесбийка ли сте?

Анита се надигна. Достатъчно. Тя протегна ръка и взе молбата от бюрото на Глас.

— Благодаря ви за отделеното време, господин съдия.

— Чакай малко — отвърна Грийн, като грабна документите от ръката й. — Ще подпиша молбата ти. Защо си толкова чувствителна, по дяволите?