Скот Прат
Несправедливост за всички (34)

33

Имам среща със заместник-прокурора в Грийнвил в десет сутринта. Нося му досието на Бъди Карвър, любителя на детско порно. Колегата се съгласи да представи случая пред федералното голямо жури^[1]. Убеден съм, че те ще обвинят Карвър, както и че адвокатът му няма да има същия успех с тях като със съдия Грийн. Скоро Карвър ще прекарва дните и нощите си във федерален затвор, вероятно в Кентъки или Западна Вирджиния.

Отбивам се за няколко минути в службата, за да взема досието на Карвър и да проверя телефонните си съобщения, но първо набирам номера на мобилния на Анита Уайт. Надявам се тя да ми каже нещо ново от разследването на убийството на съдия Грийн. Трябва да съм една стъпка пред нея, ако мога. Анита не отговаря. Оставям й съобщение и набирам номера на шериф Бейтс, за да чуя последните новини за Хана Милс. Той също не отговаря.

Проверявам гласовата си поща. Имам съобщение от Том Пикъринг, колегата, с когото трябва да се срещна след по-малко от час. Иска да му се обадя, преди да тръгна. Набирам номера му.

— Тази сутрин ми се обади агент от Агенцията за борба с наркотиците в Ноксвил — съобщава ми той. — Иска да дойде и да се види с теб, докато си тук.

— Агенцията за борба с наркотиците? — учудвам се. — Имаш ли представа какво иска?

— Има нещо общо с момичето от службата ви, което е изчезнало.

— Как се казва агентът?

— Райдър. Морис Райдър. Всички го наричат Мо. Добро момче. Работи тук от доста време.

— Знаеш ли какво иска?

— Не. Обади ми се рано. Спомена, че прочел за момичето тази сутрин във вестника. Каза, че разполагал с информация за човека, който се занимавал със случая, но искал да говори с някого, на когото може да се довери. Попита дали познавам подходящ човек. Казах му, че шерифът изглежда сериозен тип, но той не се доверява на шерифи. Затова споменах теб. Когато му казах, че тази сутрин ще идваш при мен, той попита дали имам нещо против да дойде и да се види с теб.

— Разбира се — отвръщам. — Ако знае нещо, което може да ни помогне, ще се радвам да поговоря с него. В момента сме абсолютно на тъмно.

Успявам да избегна среща с Лий Муни и излизам от службата към девет и петнайсет. В главата ми се въртят толкова много мисли, че изминавам трийсетминутното пътуване до Грийнвил, без да се усетя. Паркирам джипа пред съда на улица „Дипо“ и минавам покрай бетонните колонки, поставени, за да пречат на шофьорите да паркират на по-малко от сто метра от сградата. Колонките винаги ми напомнят за онова извратено копеле Тимъти Маквей и експлозията в Оклахома, която уби десетки невинни хора.

Кабинетът на Том Пикъринг се намира на третия етаж. Изкачвам широките мраморни стъпала, след като се отбивам да си побъбря малко с щатските шерифи в будката до предната врата. Излагам случая с Карвър пред Пикъринг, кротък и старателен човек в средата на трийсетте. Секретарката му звънва по интеркома тъкмо когато привършваме.

— Покани го да влезе — казва Пикъринг.

Мо Райдър влиза и Пикъринг ни запознава. Първото, което забелязвам, е дълбоката трапчинка на брадичката му. Той е на около петдесет години, носи бежов панталон и кафява риза. Късо подстриганата му коса е посивяла. Очите му са зелени и има обветрения вид на човек, който прекарва доста време на открито. Той сяда на масата, където аз и Пикъринг работехме.

— Искам да ви разкажа кратка история — казва Райдър, след като се уверява, че аз не съм доносник за наркокартел. — Започва преди около четиринайсет — петнайсет години, когато едно младо момиче и леля му дойдоха в службата. Момичето е планинарка на име Кейти Дийн. Живее извън Гейтлинбърг и прекарва доста време в националния парк. Мило хлапе, уплашено до смърт в деня, когато дойде при мен. Та значи тя отива да се катери в планината, отбива се встрани от туристическата пътека и се натъква на огромно поле с марихуана. Най-голямото, което сме виждали в района. Леля й я довежда в службата и тя ми показва къде точно се намира полето. След няколко дни отиваме и го изгаряме.

— Звучи като щастлив край за теб и момчетата ти — казвам, — но какво общо има това с Хана?

— Беше всичко друго, но не и щастлив край — възразява Райдър. — Хлапето, Кейти, бе едва на осемнайсет години. Както вече казах, тя и леля й бяха уплашени, но ги уверих, че никой извън службата ни няма да узнае за срещата ми с тях. Някой обаче се раздрънка. В групата ни имаше един тип от областния шерифски отдел и той сигурно е открил коя е Кейти и е предал информацията. Никога не успяхме да го докажем, но знам, че трябва да е бил той. Корумпирано копеле. Целият шерифски отдел бе в джоба на производителя на марихуана. Той изкарваше милиони и раздаваше достатъчно пари наоколо, за да си купи лоялност. Та както и да е, няколко дни след като изгорихме марихуаната, къщата на момичето бе подпалена. Кейти и още една жена — чернокожа, която живееше със семейството — се измъкнаха, но в пожара изгоряха леля й и синът й, който бе инвалид.

Райдър замълча за минута и поклати глава. Инцидентът, който описваше, може да се бе случил преди повече от десет години, но очевидно все още го измъчваше силно чувство за вина.

— Групата, която подпали къщата, се състоеше от мексиканци, ръководени от тип на име Руди Меха — продължи Райдър, като ме погледна в очите. — Меха бе убит след около месец от друг търговец на наркотици, който се опитваше да завладее изцяло бизнеса с марихуана. Името на този търговец бе Рафаел Рамирез. Мисля, че той е заключен при вас, нали?

— Да, прибрах го заради обвинение в убийство, което обаче не е много солидно. Всъщност той се свърза с мен вчера. Каза, че знаел какво е станало с Хана, момичето от службата ни, което изчезна. Но иска да го освободим в замяна на информацията.

— Не съм изненадан — кимва Райдър. — През последните години той започна да изпълнява и поръчки за отвличания и убийства. Страхотен сладур е.

— И какво общо има това с Хана?

— След пожара, чувствах, че трябва да направя всичко възможно, за да предпазя Кейти, затова уредих да постъпи в програмата за защита на свидетели. Получи ново име, нова социална осигуровка, всичко необходимо. Леля й бе спестила доста пари и тя наследи половината, плюс фермата, където живееха. Но Кейти мразеше програмата за защита на свидетелите. Прекара няколко месеца в Юта и после изчезна, но поне запази името си. Върна се тук, продаде фермата и завърши университета в Тенеси. И се озова на работа в прокуратурата в Ноксвил. Остана тук допреди няколко месеца. Виждаш ли накъде отивам?

— Така ми се струва. Казваш ми, че не познавам Хана Милс толкова добре, колкото си мислех.

— Това е само върхът на айсберга — отвръща Райдър. — Споделяла ли ти е някога, че баща й е убил майка й, братята и сестра й? Случило се е в Мичиган, когато била на дванайсет или тринайсет години. Точно поради тази причина дойде да живее тук с леля си.

— Никога не го е споменавала. Значи момичето, което познавам като Хана Милс, всъщност е Кейти Дийн?

— Точно така — потвърждава Райдър. — Името й е Кейти Дийн. Едно от най-милите момичета, които някога съм виждал.