Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Дилард (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Injustice For All, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Чизмарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Скот Прат
Заглавие: Несправедливост за всички
Преводач: Елена Чизмарова
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 15.10.2012
Редактор: Саша Попова
ISBN: 978-954-655-346-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572
История
- — Добавяне
51
Час по-късно съм обратно у дома, седнал на ръба на леглото, и почиствам раната на Каролайн. Тя почти не ми говори откакто вечерях тайно с Рита и тази сутрин не ми е казала и дума още.
— Нещо не е наред ли? — питам, като започвам да попивам. — Адски си мълчалива.
— Не, Джо. Всичко е прекрасно. Обичам да лежа тук, а ти да се ровиш в кошмарното място, което навремето бе гърдата ми. Особено обичам миризмата. Много е секси, нали?
— Не е толкова лошо, бебчо. Нямам нищо против.
— Нямаш нищо против? Много мило, Джо. Толкова се радвам, че ти нямаш нищо против.
Гласът й е саркастичен, което определено е лош знак, тъй като Каролайн рядко се държи саркастично. Продължавам да се трудя по раната безмълвно и се чудя дали ще ми каже какво има наум, или ще трябва да я подтикна. Не ми се налага да чакам дълго.
— Къде беше снощи? — пита тя.
Има неща, които понякога не споделям с нея, но никога не съм я лъгал. Решавам се на компромис.
— Вечерях с приятел.
— Кой приятел?
— Стар приятел. Има ли значение?
— Ами онзи ден? Също като снощи. Прибрах се у дома, а теб те нямаше. Имаше само кратка бележка: „Ще се върна след малко.“
— Отидох да се видя с някого. Какво ти става?
— А тази сутрин? Излезе рано, но не отиде във фитнеса.
— Пих кафе с Бейтс.
— Защо?
— Защо не?
— Защото вече не работиш за прокуратурата. Защо тогава ще пиеш кафе с шерифа?
— Не знам. Нямах какво друго да правя.
— Престани!
Каролайн е разстроена. Завърта се настрани и бута ръката ми. Стиска ме за китката с всичка сила.
— Защо не можеш да ми отговориш? Какво криеш?
— Не крия нищо, Каролайн.
— Престани да ме лъжеш!
— Не лъжа.
— Любовна връзка ли имаш?
Едва не падам от леглото. Не мога да повярвам на ушите си. Каролайн и аз сме женени повече от двайсет години и никога дори не ми е идвало наум да й изневеря.
— Да не си откачила? Разбира се, че нямам връзка.
— Тогава къде беше снощи?
— Казах ти. Вечерях с приятел.
— Кой приятел, по дяволите? Кой приятел?
Свеждам очи. Налага се да й кажа.
— Рита Джоунс.
Тя скача от леглото и изфучава в банята.
— Знаех си! Знаех си!
Ставам бавно и я последвам. Ако й обясня вечерята с Рита, ще се наложи да й обясня много повече неща. Не знам защо още не съм й казал за Хана. Предполагам, че просто не исках да я разстройвам. Тя се бори с рака от толкова дълго време, че вероятно прекалено много я защитавам. Но трябваше да съм наясно, че ме познава доста добре.
Вратата на банята е заключена. Чувам я да плаче вътре.
— Каролайн, не е каквото си мислиш.
— Стой далеч от мен! Мразя те!
— Отвори вратата и ми позволи да ти обясня.
— Какво да ми обясниш? Как чукаш друга жена?
— Хана е мъртва, Каролайн. Опитвам се да помогна на Бейтс да разбере кой я е убил. Рита ни помогна, това е всичко. Нуждаехме се от ДНК проби от няколко човека в службата. Обадих й се и я помолих да ги събере за мен. Снощи се срещнах с нея и взех пробите. Това е всичко. Съжалявам, че не ти казах досега. Моля те, отвори вратата.
Плачът спира и след няколко секунди чувам как Каролайн се движи от другата страна на вратата.
— Хана е мъртва? — изплаква тя.
— Бейтс я намери онзи ден. Но няма да го сподели с никого, докато не разберем какво е станало.
— Знаех си, че е мъртва. Знаех го още в нощта, когато ми каза, че е изчезнала.
— Отвори вратата, Каролайн! Моля те.
— Защо трябваше да вечеряш с Рита? Защо просто не взе пробите от нея?
— Знаеш каква е Рита. Черпих я вечеря и я заведох у дома. Това е всичко, кълна се.
— Завел си я у дома?
— Беше прекалено пияна, за да шофира.
— Опита ли се да те свали?
— Няколко пъти.
— Обеща ми, че няма да пазиш тайни от мен, Джо. Обеща ми!
— Знам. Съжалявам.
— Не бих те винила, знаеш — казва тя през вратата. — Имам предвид, че ще те убия, но няма да те виня. Аз съм изрод.
— Обичам те, Каролайн. И нищо никога няма да промени това.
Чувам изщракването на ключалката и вратата бавно се отваря. Каролайн седи с отворен халат и сълзи по бузите й. Толкова е красива и уязвима, че и аз едва не се разплаквам.
— Заклеваш ли се, че ме обичаш такава, каквато съм? — пита тя. — Обезобразена…
Пристъпвам към нея и я прегръщам.
— Обичам те точно такава, каквато си, бебчо. Не бих променил абсолютно нищо!