Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

49

На следващата вечер влизам в ресторант „Чоп Хаус“ в Кингстън и се оглеждам. Колата й е на паркинга, но не я виждам. Минавам бързо между масите. Няма я. Влизам в лобито и поглеждам в бара. Тя седи до малка масичка в тъмен район на заведението. Приближавам се и сядам срещу нея. Тя се усмихва съблазнително.

— По дяволите, изглеждаш чудесно в тези джинси — казва тя.

— Благодаря. Ти също изглеждаш великолепно.

Тя е облечена в кървавочервена рокля, която подхожда на косата й. Деколтето е толкова дълбоко, че разкрива почти целите й гърди. Наведена е напред, което влошава нещата още повече. Или ги подобрява, в зависимост от гледната точка. Лицето й блести на светлината от свещите и изглежда гримирано от професионалист. Устните й са пълни, скулите — високи.

Рита Джоунс, рецепционистката от прокуратурата, е една от най-сексапилните жени, които някога съм познавал. Помолих я да ми направи услуга. Огромна услуга. И тя се съгласи, но при нея всичко си има цена. Тази вечер цената е скъпа вечеря. Тя ще направи всичко възможно да ме съблазни, но и двамата знаем, че нищо няма да се получи. Рита се опитва да ме свали от петнайсет години, от първия път, когато се запознахме. Напоследък това е само шега, но я познавам достатъчно добре, за да знам, че ако не съм нащрек и за секунда, тя ще ми свали дрехите и ще ме вкара в леглото си, преди да се усетя какво става.

— Каза ли на жена си къде отиваш? — пита тя усмихнато.

— Не. Държа си на брака.

— Това не е ли лъжа?

— Бих казал, че по-скоро е проява на здрав разум.

— Ще се напиеш ли с мен?

— Надали.

— Няма ли поне да пийнеш едно?

Келнер застава до масата и ни подава две менюта. Поръчвам си водка с мартини, най-вече за да успокоя нервите си. Тревожа се, че някой ще ме види тук с Рита и ще каже на Каролайн. Притеснявам се, че някой от службата може да влезе. Не трябваше да се срещаме тук, но Рита настоя.

— Това е чудесно — казва Рита. — Любимият ми ресторант и любимият ми мъж.

— Радвам се, че се забавляваш. Успя ли да свършиш това, за което те помолих?

— Разбира се.

— Къде е?

— Не и докато не приключим.

Прекарвам един час в ядене и бъбрене с Рита. Тя ме развлича с истории за безбройните си завоевания и се оплаква, че не можела да търпи мъжа, с когото ходи сега, адвокат на име Стив Уилис. Когато я питам защо ходи с него, тя ми отговаря по типичен за нея начин:

— Бъкан е с мангизи и е надарен като катър.

Рита е забавна и красива, но когато започва четвъртата си чаша вино, очите й се замъгляват и речта й се заваля. Промяната е внезапна и не е приятна гледка.

— Та к’во ще правиш с онова? — пита тя.

— Какво имаш предвид?

Чудя се дали във въпроса й има сексуален намек.

— Онова, което ти донесох.

— Съжалявам, Рита, не мога да ти кажа.

— Е, надявам се да му заковеш кожата за стената на обора с него. Той е шибан извратеняк, нали знаеш?

— Не, не знам. Би ли говорила по-тихо?

— Ооооо — изкикотва се тя. — Шшшшт!

— Хайде, Рита, да се махаме оттук.

Плащам сметката и успявам да я изкарам навън, преди да стане късно. Тя се разхълцва.

— Не можеш да шофираш — отбелязвам.

— Разбира се, че мога.

— Не, не можеш. Ще те заведа у дома. Стив може ли да те докара тук, за да си вземеш колата утре?

— Мързеливото копеле вероятно ще плати на някого да дойде да я вземе — отговаря тя. — Има повече пари, отколкото здрав разум.

— Да, споменавала си ми.

— Но има фантастичен пенис. Ох, чакай малко, сладурче. Почти забравих.

Тя се препъва по паркинга към колата си, луксозен кабриолет крайслер кросфайър, който съм сигурен, че си е спечелила със секс. Чувам изщракване и багажникът се отваря. Тя бръква вътре и вади кафяв хартиен плик, после се запрепъва към мен. Помагам й да се настани в джипа и излизам от паркинга.

— Запечатах вси… — хълцането я кара да замълчи за миг. — Запечатах всичко в найлонови пликове и им сложих етикети, точно както ме помоли.

— Благодаря.

Вземам плика и го прибирам в жабката. Рита се плъзва на седалката, сгушва се в мен и обляга глава на рамото ми.

— Нямаш нищо против, нали? — пита тя.

После изхълцва отново и след трийсет секунди вече спи дълбоко.