Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Дилард (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Injustice For All, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Чизмарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Скот Прат
Заглавие: Несправедливост за всички
Преводач: Елена Чизмарова
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 15.10.2012
Редактор: Саша Попова
ISBN: 978-954-655-346-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572
История
- — Добавяне
38
Хана Милс постави тънката дълга плочка върху хартиена кърпа до тоалетната и се заразхожда из къщата. Взе Пачес, кокерчето, което бе осиновила от приюта за животни преди няколко седмици, и го понесе със себе си.
— Не е възможно — каза му тя. — Просто не е възможно!
След всичко, което й се бе случило, Хана бе станала експерт в прогонването на неприятни мисли и точно така бе постъпила и със спомена за пиянската нощ в ресторанта. Какво друго можеше да направи? Да обвини Танър, че я бе изнасилил? Вероятно в пияно състояние тя просто се бе съгласила и не можеше да си спомни.
Танър й се обади на следващия ден, за да провери как се чувства. Тя небрежно го попита как се бе озовала в леглото и той й обясни, че я занесъл в къщата, поставил я на леглото, събул й обувките и я завил. Хана не можеше да се накара да вярва друго.
Умората започна след около седмица. Имаше моменти, когато й се струваше, че краката й бяха от бетон. Внезапно откриваше, че едва се движеше и й бе трудно да остане будна. На няколко пъти й се поиска да заплаче и се втурваше в тоалетната да го направи. Миналата седмица започна да повръща сутрин дори когато стомахът й бе празен. Гърдите й бяха прекалено чувствителни. Уринираше много по-често от обикновено. Мензисът й не дойде.
Хана се върна в банята. Тестът за бременност я очакваше. Знаеше какъв ще е резултатът, но нямаше представа как щеше да постъпи. Прегърна кученцето с лявата си ръка и се протегна надолу с дясната…
Хана реши да се обади на Лий Муни. Той я бе назначил и се бе отнасял с нея изключително мило откакто се бе преместила от Ноксвил. Освен това познаваше Танър добре и можеше да й даде някакъв съвет в това отношение. Тя се зачуди дали да звънне на Джо и Каролайн Дилард и да поиска съвет и от тях, но се срамуваше прекалено много. Не сподели проблема си с Муни по телефона, само му каза, че трябваше да говори с него колкото се може по-скоро. Той пристигна в дома й след по-малко от половин час и сега седеше в дневната.
— Надявам се, няма да ми съобщиш, че си решила да напуснеш — каза Муни, когато Хана му подаде чаша чай с лед.
— Не, не напускам — нервно отговори тя, но внезапно идеята й се стори привлекателна. — Поне не планирам да напусна. Не и в скоро време.
— Това не звучи много обещаващо — отбеляза Муни.
— Съжалявам. Просто това… просто това, което ще ти кажа, е адски трудно. Да не кажа срамно. Не трябва да го споделяш с абсолютно никого.
Муни засука мустак с дясната си ръка.
— Никога не съм те разпитвал за семейството ти, Хана — каза той. — Ако си спомням правилно, ти зададох няколко въпроса, когато се запознахме на конференцията, но те те накараха да се почувстваш неудобно. Няма ли човек от семейството ти, с когото можеш да поговориш?
— Нямам семейство. Родителите, братята и сестра ми бяха убити. Съвсем сама съм.
— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи с тях?
— Благодаря, но не.
— Добре. Е, надявам се, знаеш, че можеш да ми се довериш.
— Ти винаги си бил мил с мен.
— Удоволствието е изцяло мое.
Хана отпи от чая си. Ръката й трепереше, затова тя остави чашата на масата пред себе си, скръсти ръце и се залюля напред-назад.
— Бременна съм — заяви тя.
Помъчи се да се овладее, но шокът от изричането на думите я срина. Тя покри лицето си с ръце и заплака тихо. След няколко секунди усети присъствието на Муни до себе си. Той седна на канапето и нежно хвана ръцете й.
— Няма проблеми — каза той. — Всичко ще е наред.
Хана го погледна с мокрите си от сълзи очи. Той се усмихваше топло. И гласът, и докосването му бяха успокояващи.
— Имаш ли желание да поговорим?
Хана се успокои, доколкото бе възможно. Господин Муни й подаде носна кърпа и тя му разказа за симптомите си от последните няколко седмици и за резултата от теста за бременност.
— Сигурно се е случило в нощта, когато се напих — изплака тя. — Трябва да е бил Танър.
— Нямаш ли спомени за това, което се случи, след като се прибра у дома в онази нощ? — попита Муни.
— Никакви! Абсолютно никакви.
— Е, определено има начини да узнаем дали Танър е бащата — каза той. — Тестове за бащинство. Можеш да го помолиш да си направи тест за бащинство.
— Знам. Помислих за това.
— Ако откаже, можеш да го принудиш.
— Да, знам. Но после какво? Ами ако направи теста и се окаже, че бебето е негово?
— Тогава предполагам, че можеш да поискаш да го арестуват за изнасилване.
— Не съм сигурна дали ме е изнасилил. Може да съм му позволила. Може да съм го искала.
— Хана — прекъсна я Муни, — бях там онази нощ. Видях колко беше пияна. Всъщност аз се чувствам виновен, задето допринесох за състоянието ти. Но сексът е нещо, което трябва да стане между двама зрели хора по взаимно съгласие, а ти по никакъв начин не бе способна да се съгласиш на каквото и да било. Ако Танър е правил секс с теб онази нощ, това си е било чисто изнасилване. А ако те е изнасилил, трябва да си понесе последствията.
— Не — възрази Хана, — не мога да го направя. Не искам. Работила съм с десетки жертви на изнасилвания през последните шест — седем години, господин Муни. Виждала съм през какво минават. Не мога да си причиня това.
— Разбирам, Хана. Наистина! Системата може да е по-тежка за жертвите, отколкото за престъпниците.
Муни разтърка нежно ръцете на Хана. Тя се зарадва задето бе решила да му се обади. Беше хубаво да има човек, с когото да поговори, особено човек, който бе опитен и изпълнен със съчувствие като господин Муни.
— Помисли ли за алтернативата? — попита той.
Хана го погледна тъпо и премигна. Не беше сигурна какво имаше предвид.
— Можеш да прекратиш бременността. Случва се по-често, отколкото си мислиш, особено в случаите с изнасилване.
Мисълта за аборт въобще не й бе идвала наум. Но абортът бе абсурдна идея. Не можеше дори да си помисли, че ще унищожи живото същество, което растеше в нея. Изнасилване или не, абортът не бе възможност.
— Не — тихо отговори Хана, — никога не бих го направила.
— Сигурна ли си? Това не е грях, Хана, особено като се има предвид какво ти се е случило.
— Не — прошепна тя, — не, господин Муни. Няма да унищожа собственото си дете.
— Разбира се, че не. Надявам се да ми простиш, че въобще заговорих по въпроса.
Хана замълча, потънала в лабиринта от мисли за последното си премеждие. Господин Муни продължи да разтрива ръцете й да я утешава нежно и тя нямаше нищо против. Мина около половин час, може би малко повече. Муни коленичи пред нея и отметна косата от лицето й.
— Става късно, Хана — каза той, — трябва да вървя. Защо не изчакаме ден-два и после да решим кой ще е най-разумният ход? Няма смисъл да се бърза прекалено много.
Хана кимна и след малко господин Муни си тръгна.
Навремето, когато реши да си смени работата, тя усети, че постъпва правилно. Вече не бе толкова сигурна в решението си, но се оказа права поне за едно.
Господин Муни бе мил и почтен човек.