Скот Прат
Несправедливост за всички (14)

13

Неприятно ми е да го призная дори пред себе си, но докато стоя и наблюдавам как санитарите развързват въжето и бавно спускат на земята онова, което е останало от съдия Грийн, не изпитвам никакво съчувствие към него. Практикувах право и като адвокат на защитата, и като прокурор в съдебната зала на Грийн в продължение на петнайсет години. Виждах го във фитнеса, където се правеше, че не ме познава, почти всяка сутрин през последните осем години. Би трябвало да чувствам нещо, особено като се има предвид ужасната му смърт, но не изпитвам никакви емоции. Унищожаването на кариерата и живота на Рей Милър бе просто последното от поредицата жестоки действия, които извърши от позицията на властта си, и почти изпитвам облекчение, че вече няма да го прави.

Лий Муни пъпли из местопрестъплението като мравка. Усещам, че е ядосан, когато се приближава към мен. Бузите му са зачервени, а челото му е покрито с едри капки пот. Той застава до мен, а съдебният лекар започва да оглежда трупа.

— Прекараха ме — казва Муни.

— Какво имаш предвид?

— Възложиха случая на нея — отговаря той, като завърта глава към чернокожа жена с черна бейзболна шапка и тъмносиньо яке, и двете украсени с надпис „ФБР“.

Името й е Анита Уайт.

— Е, и? Тя е умна. Корава. Опитна. Изборът ми се струва добър.

— Не ми харесва.

— Защо?

— Огледай се наоколо, Дилард. Какво виждаш? Увиснали курове. Бели увиснали курове. Имам убит съдия в района, а ФБР възлага разследването на чернокожа жена.

— Нови времена, шефе.

— Нови времена друг път! Не ми пука дали чернокож успя да стане президент. Разследването на убийство изисква сътрудничество между агенциите, особено когато участва и ФБР. А колко от местните ченгета според теб ще сътрудничат на чернокожа жена?

— Мисля, че ще се изненадаш.

Муни ме поглежда отвратено и се отдръпва от мен. И преди съм забелязвал следи от расизъм в поведението му, но за първи път е толкова прям. Докато го гледам как се отдалечава, се чудя дали досега е успявал да прикрие чувствата си добре, защото рядко му се налага да работи с хора от други раси. В областта, където живеем, афроамериканците са малко на брой, по-малко от три процента от населението. Няма черни адвокати, няма черни официални лица, само няколко черни ченгета в Джонсън. А в шерифството не присъства и един черен. Светът, в който работим, е населен само с бели.

Анита Уайт е в края на трийсетте. Дойде в областния офис на ФБР преди около година. Средна на ръст и слаба, с кожа с цвят на какао, абаносова коса с червени кичури и зелени очи. Има весела усмивка с едва забележима празнина между предните зъби и малка бенка на лявата буза. Зашеметяваща е и едва ли не те плаши с красотата си.

Досега съм работил с нея само по един случай, убийство в затвора в град Маунтин. Случи се малко след като тя пристигна тук. Беше жестоко и кърваво клане и всички свидетели бяха затворници, но работата с Анита бе удоволствие. Беше изключително интелигентна. Научих, че обича да чете и навремето мечтаела да стане пианистка. Имаше бакалавърска степен по наказателно право и правна степен от държавния университет в Мемфис.

Докато съдебният лекар продължава предпазливо да оглежда трупа на съдия Грийн, Анита се приближава. Аз също пристъпвам към носилката.

— Добро утро, адвокате — казва Анита.

— Агент Уайт.

— Неприятен начин да си отидеш от този свят, а?

— Мога да ти дам времето на смъртта.

— Наистина ли?

— Той идваше във фитнеса всяка сутрин в пет часа. Тренираше до шест, вземаше душ и си тръгваше в шест и петнайсет. Виждах го в съблекалнята почти всеки ден.

— Ти беше ли на фитнес тази сутрин? — пита Анита.

— Разбира се.

— Значи не си го видял?

— Не.

— В кой фитнес?

— Онзи на улица „Франклин“.

— Това е на около десет минути оттук, нали?

Кимвам.

— Значи излиза оттук към пет без десет и малко след това загива.

— Така изглежда.

— Бих искала да чуя кой според теб може да е извършил това — казва Анита. — Познаваш съдията много по-отдавна от мен.

Нещо изскача в мозъка ми, но го отпъждам бързо. Възможно ли е? Не. В никакъв случай.

— Кой го намери? — питам.

— Човек, когото наел да подстриже храстите. Пристигнал към осем сутринта.

Замислям се за кариерата на съдията. Биваше го страхотно в създаването на врагове.

— Предполагам, че списъкът със заподозрени е доста дълъг — отбелязвам. — През последните трийсет години Грийн изпрати хиляди хора в затвора. Решенията му често бяха по-емоционални, отколкото рационални, а и не можеше да се въздържи да не забие нож на всеки, който му предоставяше тази възможност. Прибави към това и факта, че бе извратеняк, и списъкът става още по-дълъг.

— Какво те караш да мислиш, че е бил извратеняк?

— Нещата, които е казвал и вършил през годините, поведението му. Вечно говореше как стоял буден до три — четири сутринта и четял правни документи по интернет. Използваше го като оправдание за мрачното си настроение. Но след като не знаеше чак толкова много за правото, значи е лъгал или просто е бил адски тъп. Освен това винаги проявяваше снизходителност при съденето на сексуални престъпници. Миналата седмица освободи един педофил заради дребна техническа подробност.

— Чух за това — изсумтява Анита. — Един от свидетелите беше дошъл чак от Канада, нали?

— Да, от Ванкувър. Грийн го направи на глупак. Предполагам, че отново не успя да се сдържи. Но що се отнася до заподозрените, може би Грийн е изнасилил някого и жертвата е решила да си отмъсти. Или пък някой се е опитвал да го изнудва, а той се е съпротивлявал. Това убийство е лично. Пребит, обесен, изгорен. Който и да го е извършил е бил адски ядосан.

— Сещаш ли се за определен човек?

Свивам рамене.

— Както ти казах, списъкът е дълъг. Предполагам, че можеш да започнеш, като разучиш дали някой, изпратен от него в затвора, е бил освободен наскоро.

— Вече работим по въпроса. Ами Рей Милър? Колко добре го познаваше?

— Рей е мъртъв. Не мисля, че е убил съдията от гроба.

— Но съвпадението е интересно, нали? Грийн уволнява Милър, после Милър се самоубива в съдебната зала, след като се опитва да простреля Грийн. Милър е погребан вчера, а съдията е намерен тази сутрин.

— Рей Милър е покойник, Анита. Тази история приключи.

— Е, та колко добре го познаваше?

Поглеждам я и тя присвива очи. Изпробва ме.

— Извини ме, но наистина не съм в настроение да ме разиграват в момента.

— Така ли? Въпросът беше съвсем безвреден. Просто се надявах, че можеш да ми помогнеш.

Усмихвам се за миг. Анйта май е първото ченге, което съм чувал да използва думата „безвреден“.

— Съжалявам — извинявам се бързо. — Муни ме тормози от час и половина. Предполагам, че съм малко чувствителен. Познавах Рей добре. Синът му и моят играха бейзбол в продължение на години. Бяхме приятели.

Анита поглежда небето.

— Идва буря — отсъжда тя. — Няма да е зле да приключим тук.

Проследявам погледа й по посока на черните облаци над планината. Движат се бързо към нас. Новопоникналите листа на дърветата в планината блестят в златисто на фона на мрачното небе. Вятърът се засилва и пъхвам ръце в джобовете си.

— На колко години е синът на Милър? — пита Анита.

— Поредният безвреден въпрос?

— Дефинирай го както си искаш.

Свеждам очи надолу и разривам земята с обувката си. Осъзнавам, че Томи вероятно е един от заподозрените, но не мога да приема мисълта, че той е способен да убие някого, дори съдията. Мога да спомена на Анита как го намерих заспал на канапето по-рано, но знам, че ако го направя, аз и синът ми ще бъдем замесени в разследване на убийство. ФБР сигурно ще иска да говори и с Каролайн и Лили. Агентите ще ни разделят и разпитват. Всеки, който откаже да говори с тях, ще бъде смятан за заподозрян. А ако в историите ни има и най-дребна разлика, ще си помислят, че лъжем.

Но пък ако не й кажа, дали извършвам престъпление? Дали възпрепятствам правосъдието? Обмислям възможностите набързо и решавам следното: може и да съм задължен да споделя с Анита, че Томи е бил в къщата ми тази сутрин, но пък няма да наруша никакъв закон, ако запазя това в тайна. Хлапето преживя достатъчно и макар да знам, че тя ще направи всичко възможно да го разпита, съм наясно, че той има право да мълчи. Не е задължен да й проговори и дума.

— Той е на двайсет години и грешиш, ако подозираш, че Томи Милър е извършил това — казвам. — Познавам го от съвсем малък. Спал е у дома поне сто пъти през последните десет — дванайсет години. Ял е с нас, ходил е на кино и мачове с нас, прекарвал е ваканциите си с нас. Дори сме го водили на почивка няколко пъти. Той е най-добрият приятел на сина ми и жена ми и аз бихме го осиновили с радост. Чудесно хлапе е. По никакъв начин не би могъл да извърши това.

Чувам неприятния звук на ципа, когато санитарите затварят чувала с трупа. Анита и аз ги проследяваме как откарват останките на съдия Грийн към линейката.

— Това е страхотна подкрепа от страна на прокурор — казва Анита.

— Познавам го и знам, че не е извършил престъплението.

— Значи ако го арестувам за убийство, някой друг ще бъде прокурор?

Чувам изтрещяването на гръмотевица в далечината. Анита ми обръща гръб и се отдалечава. Забързвам към джипа. Трябва да поговоря с Томи.